Лео Таксил
Забавно евангелие (11) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава IX
Вълшебната звезда

А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним.

Матей, гл. 2, 1–2.

По това време далеч на изток имало много дребни държавици. Управлявали ги монарси, които се наричали влъхви или маги, защото се занимавали с магия, астрология и тем подобни науки[1].

Трима от тези монарси мъдреци били приятели; те се събирали по ред ту у единия, ту у другия и заедно работели върху своите магьоснически книги.

Имената на тези учени властелини не били известни на евангелистите, но достопочтеният Беда, английски монах, живял през VIII век[2], получил по този въпрос божествено откровение и благодарение на него сега целият католически свят знае имената им наизуст.

И така, те се наричали: първият — Мелхиор, вторият — Гаспар и третият — Валтасар.

Достопочтеният Беда, който знаел за тях далеч повече от четиримата евангелисти, взети заедно, ни съобщава множество разнообразни сведения: „Мелхиор бил беловлас старец с голяма брада. Гаспар, който, напротив, бил млад, не носел брада; той бил червенокож. Колкото до Валтасар, той принадлежал към черната раса и не се бръснел“.

През една ясна есенна нощ нашите трима мъдреци се намирали в обсерваторията на единия от тях и наблюдавали небесните светила, като се мъчели да открият някаква неизвестна дотогава комета. И изведнъж виждат, че на небосвода се е появила необикновено ярка звезда, която веднага започнала да извършва някакви странни движения. Наблюдателите били поразени.

— Виждате ли тази звезда? — обърнал се Мелхиор към приятелите си. — Тя се движи, нали?

— Да, да, мести се отдясно наляво, а след това отляво надясно — потвърдил Балтазар.

— Нещо повече! — извикал Гаспар. — Струва ми се, че тя танцува полка!

Какво може да означава това? — замислили се влъхвите.

Мелхиор като председател на научното дружество внесъл следното предложение.

— Хайде, приятели, да се оттеглим за някой и друг час в отделни кабинети и там на тишина и спокойствие основно да проучим това явление, а после да се съберем отново и да обсъдим резултатите от своите изчисления.

Така и сторили.

За около три часа учените монарси изпъстрили с цифри планини от пергамент. За това късо време те побледнели и се смъкнали в лицето — дотолкова ги изморила работата. Когато се върнали в голямата зала на обсерваторията, те с тържествен вид сложили на масата своите изписани пергаменти, след което отново отишли за малко до прозореца.

Загадъчната звезда продължавала да сияе пред тях и да се носи по небето в лудешки танц.

— Странно, много странно — мърморели влъхвите, сядайки пак около масата.

Пръв взел думата Мелхиор.

— Аз изчислих колко скока прави светилото за седемнадесет минути; това число умножих на 4 228 695, а от произведението извадих 5372, остатъка разделих на 47, после извърших двадесет и девет умножения и толкова изваждания и деления; като всеки път използвах един и същ множител, един и същ умалител и един и същ делител. Ето моя краен резултат.

И Мелхиор показал едно дълго, предълго число.

Гаспар и Валтасар също се потрудили усърдно и извършили множество математически действия, като взели за основа на своите изчисления първото хрумнало им число.

Въпреки това — наистина чудо! — полученият от тях резултат цифра по цифра съвпадал с резултата на Мелхиор.

Монарсите мъдреци се спогледали и тримата в един глас възкликнали:

— Резултатите от нашите изчисления за движението на звездата неопровержимо доказват, че в околностите на Ерусалим тази зима ще се роди нов цар юдейски и понеже този цар е бог, ние трябва да отидем на поклонение при него.

Знаменито нещо е математиката! Тия точни науки са великолепни!

Забележете, аз ни най-малко не преувеличавам: в самото евангелие се казва, че не ангелът е възвестил на влъхвите за раждането на Христос, не; от движението на звездата, от нейните премествания те направили извода, че в околностите на Ерусалим и т.н…

Тъй като самата звезда не им казала нищо, то следователно ключът за тази феноменална проблема те са намерили чрез своите необичайни пресмятания.

— Ще отидем да се поклоним на новия юдейски цар — потвърдили отново решението си Гаспар, Валтасар и Мелхиор.

Те не губили напразно време, за да се сбогуват с жените си, и поели на път, без дори да помислят, че по време на отсъствието им, което можело да се окаже твърде дълго, подвластните им държави ще останат без управници.

Пътуването продължило четири месеца. В самото начало на февруари тримата монарси пристигнали в Ерусалим.

Въз основа на своите изчисления учените властелини знаели, че в Юдея ще се роди пор цар; но тези изчисления не посочвали точното място, където трябвало да стане това необикновено раждане. Те обаче имали безупречен водач — същата оная звезда. Тя вървяла пред тях, сияела и денем, и нощем. Достатъчно било да я следват. Така тя ги довела в Ерусалим няколко дена след като Мария изпълнила обреда очистяне и принесла своя младенец в храма.

Бележки

[1] Няколко века преди нашата ера в Асирия и Вавилон процъфтявали астрологията и подобни „науки“, които се занимавали с изучаване на небесните светила и предсказване на човешката съдба въз основа на тяхното разположение на небето. Евангелската легенда разказва, че трима източни влъхви дошли да се поклонят на родилия се младенец Исус. Впоследствие благодарение на старанията на църковните отци и други проповедници на християнството, които се мъчели да издигнат авторитета на Христа, тези трима магьосници се превърнали в мъдрите царе Каспар (Гаспар), Мелхиор и Валтасар.

[2] Беда, наречен „достопочтен“ (673–735) — англосаксонски учен монах от Нортъмбърленд. За трудовете му по история в Англия го нарекли „баща на историята“. Написал петтомна „Църковна история на англите“, в която е изложена историята на Британия от времето на Юлий Цезар до 731 г.

Беда е написал много коментарии към отделни книги на Стария и Новия завет, а също и редица „жития на светци“.