Лео Таксил
Забавно евангелие (36) (или животът на Исус)

Глава XXXIV
Неприятностите на Йоан Кръстител

Йоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Исуса да попита: ти ли си оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?

… И в тоя час той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове, и на мнозина слепи дарува зрение.

И отговори им Иисус и рече: Идете и разкажете Йоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува. И блажен е онзи, който се не съблазни поради мене!

Лука, гл. 7, 21–23.

В това време Йоан Кръстител стоял затворен в крепостта Махер. Режимът в този затвор не бил прекалено строг: оттам синът на Захария дори можел да следи най-внимателно всички дела и постъпки на своя братовчед. Той като преди си имал ученици и дори се изхитрявал редовно да ги поучава. Всичко това за сетен път доказва, че Ирод изобщо не е приличал на жесток тиранин, какъвто го рисуват християните, напротив, бил е самото олицетворение на търпимост и доброта.

Обикновено затворниците не знаят нищо за това, което става извън стените на тяхната тъмница, а попадне ли зад решетките главатар на шайка злосторници, на него още по-малко му позволяват да общува със своите съучастници. Въпреки това привържениците на Йоан Кръстител продължавали да скитосват из цялата страна, занимавали се с просия, кръщавали будалите, като им вземали парите, и честичко посещавали своя водач; очевидно за това са имали позволително, съставено и подписано по всички правила.

— Как е? — посрещал ги Кръстителят. — Какво ново?

— Фарисеите както винаги си въртят на пръста Мойсеевите закони. Готвят се да ни забранят да кръщаваме народа в събота.

— Това не ме учудва. А как вървят работите на Исус?

— Говори се, че правел чудеса по градове и села. Понякога дори го викали по къщите…

— Мътните да го вземат! Първото чудо, което трябва да направи, е да ме измъкне от дранголника. Разбира се, тук не ми е чак толкова лошо: яденето е съвсем прилично, леглото като за затвор е дори разкошно и директорът е добре разположен и много снизходителен към мене, но все едно, аз тук тъпея от скука! А така обичам свежия въздух на пустините!

Тези размисли навели Кръстителя на предположението, че може би Исус съвсем не е същият онзи месия, чието идване той трябвало да възвести: иначе как да се обясни тази разсеяност на живото Слово по отношение на собствения му предтеча?

И ето, Кръстителят избрал двама свои привърженици и ги изпратил при сина на гълъба със следното послание: „Бъди така добър да обясниш на приносителите на това писмо дали действително си онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме другиго?“

Двамата кръстители се запътили да търсят Исус и го намерили в Наин. Когато изпълнили възложеното им поръчение, миропомазаният си казал:

„И таз хубава! Дори моят предтеча се съмнява в мене. На мене, разбира се, нищо не ми струва да го освободя от затвора. Ама има да чакаш, приятелче! Щом още се съмняваш в моята божественост, аз ще извърша такива чудеса, че всичките ти ученици ще се облещят и ще повярват, затова пък чудото, което очакваш, ще го видиш кога си видиш ушите“.

По една щастлива случайност, когато учениците на Кръстителя се явили при Исус, около него се тълпели всевъзможни болни и сакати: гърбави, слепи, хроми, безноги, безръки, прокажени, обладани от бесове, охтичави, страдащи от едра шарка, катар, воднянка, треска. Освен това около него се трупали плачещи хора, донесли в ковчези скъпите си покойници.

Исус се обърнал към пратениците на Кръстителя и казал:

— Значи, вашият учител не е уверен, че аз съм истинският месия? В такъв случай, отворете си по-широко очите и гледайте!

Той протегнал ръка, произнесъл няколко кабалистични думи, направил неразбираем жест. И в същия миг всички болни станали здрави, на всички сакати им пораснали липсващите членове, а всички покойници повдигнали чамовите капаци на ковчезите си, изскочили навън и се разтанцували от радост.

— Е, какво ще кажете сега? — попитал Исус. — Виждали ли сте подобни чудеса?

Учениците на Кръстителя били принудени да признаят, че чудото било първокласно.

— Идете да разкажете на Йоан продължил синът на гълъба — за това, което чухте и видяхте: слепи проглеждат и хроми ходят, прокажени се очистват и глухи чуват, мъртви възкръсват и аз на всички чета безплатни проповеди. И ако това не му послужи за урок, значи той просто не иска да вярва в мен.

Кръстителите се умърлушили. Те разбрали, че Исус действително е месия, но в същото време се убедили, че той изцерява всички поред, без да иска възнаграждение от никого. Това ги уязвило жестоко. Евангелието дава да се разбере, че когато учениците на Кръстителя научили, че Исус държи проповеди ей така, безплатно, съвсем се отчаяли.

Те повдигнали рамене и измърморили:

— Който раздава стоката даром, той вреди на търговията, чума да го тръшне!

Исус прекрасно разбрал какво искали да кажат. Ето защо той добавил:

— Я слушайте вие, какви са тия кисели физиономии? Ако аз произнасям речите си даром, това засяга само мене, ясно ли е? Освен това горко на оня, който бъде недоволен от мене. Той ще гори в ада и няма да изгори — това ви казвам аз!

Кръстителите не дочакали продължението и побързали да се оттеглят. Тълпата около Исус била на негова страна и отвсякъде вече се чувал ропот против някакви си непознати, позволили си да се усъмнят в извършените от него чудеса. Ама пък и контрольори се намерили! Някой и друг предлагали да догонят нахалниците и да им теглят един хубав бой, други открито хулели самия Йоан Кръстител, като го споменавали с най-силни думи. Миропомазаният почувствал, че е време да усмири прекалено ревностните си привърженици.

— Стига толкова! — казал той. — Всъщност Кръстителят не е чак толкова лош човек. Той е просто смазан от всички неприятности, които е принуден да търпи в оная дупка, пълна с дървеници. Недовареният грах и гнилата слама — ето цялата причина за неговото недоволство. И все пак това не му пречи да си остане пророк. Той съобщи за моето идване, нарече ме агнец божи. Това беше твърде любезно от негова страна и ние трябва да му отдадем дължимото. Ето защо ви съветвам да не вдигате шум заради неговото лошо настроение. Това не е престъпление.

Тъй като някои все още се чудели, като слушали тези толкова благи слова, Исус добавил:

— Да, да, приятели мои, той не е виновен. Затова пък има други хора, къде по-зловредни от нещастните ученици на моя братовчед. Говоря за фарисеите. О, те никога не са доволни! Когато Кръстителят започна да се храни само със скакалци, те казаха, че той е обладан от зъл дух. Но ето, аз обичам да си хапвам като всички, не се отказвам и от пийване, а те твърдят, че съм водел неподобаващ начин на живот и че съм посещавал свърталищата на порока… Каквото и да направиш, те ще намерят нещо да се заядат! Затова най-доброто е да не се обръща внимание на тяхното плещене. Повярвайте ми!

Когато пратениците се върнали при Йоан Кръстител, той ги отрупал с въпроси:

— Е, как? Какво каза той?

— Той наистина е месия, това не може да се отрича — отговорили пратениците. — Прави чудеса и дрънка непрестанно. И ако той не те освобождава и не те измъква от тая крепост, то е само защото твоите затруднения са добре дошли за него. Ненапразно се казва, че близките роднини рядко се обичат. Ако ти беше чужд на Исус, той отдавна щеше да ти се притече на помощ, но ти си негов братовчед и затова е решил: да се оправя сам както знае!

— С други думи, нека седи в тъмницата до края на света!

И тогава, в отчаянието си, че божественото му братче го е изоставило, Йоан Кръстител си изскубнал четири кичура от косата и започнал да си бие главата о стената (виж Евангелие от Матей, гл. 11, 2–19, от Лука, гл. 7, 18–35).