Лео Таксил
Забавно евангелие (18) (или животът на Исус)

Глава XVI
Тук се намесва Йоан Кръстител

И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан.

И когато излизаше от водата веднага видя да се разтварят небесата, и духът като гълъб да слиза върху него.

Марко, гл. 1, 9–10.

Нека установим някои дати, за да поизмъчим малко привържениците на християнската легенда. Въз основа на неопровержими исторически доказателства е установено, че Ирод е умрял през април 750 година от основаването на Рим^[1]. Същевременно с декрет на непогрешимите папи за начало на християнската ера е прието да се смята годината на раждането на Христос, която пак съгласно светейшото папско мнение отговаря на 753 година по римското летоброене.

Следователно от смъртта на Ирод до раждането на Христос са минали девет месеца от 750 година, цялата 751, цялата 752 година и 753 година без шест дни, т.е. всичко около четири години.

Църквата твърди още, че Исус започнал да проповядва на тридесетгодишна възраст, проповядвал три години и умрял на тридесет и три години. Тук като че ли всичко е ясно.

Но ето какво се казва в евангелие от Лука (гл. 3, 1–2): „А в петнайсетата година от царстването на Тиберия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод^[2] беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, — четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний — четвъртовластник над Авилиния, при първосвещениците Ана и Каиафа, биде слово божие към Йоана, син Захариев, в пустинята“^[3].

Освен това Новият завет твърди, че Йоан започнал да проповядва само няколко месеца преди първата публична проява на Исус.

От друга страна е известно, че кесар Август, който бил наследен от Тиберий, умрял на 19 август 767 година от основаването на Рим; значи петнадесетата година от управлението на Тиберий е започнала на 19 август 781 година от римската ера и следователно Исус тогава е бил не на тридесет, а само на двадесет и осем години.

Оттук следва, че евангелието, макар и да е продиктувано от светия дух, и този път явно си противоречи само. Ако приемем, че Христос е пристъпил към своята дейност на тридесет години, ще трябва да признаем, че той се е родил две години преди началото на християнската ера. Не е ли забавно това?

Не си струва обаче да се спираме на подобни дреболии. По-добре да се върнем към Йоан, сина на Захария.

Йоан от дете обичал да се шляе без работа. Той не играел с връстниците си, а отивал в пустинята и там се развличал, като си говорел сам. Неговата пустиня била необработената земя между Хеврон и Ерусалим; тя представлявала хълмиста верига, тук-таме пресечена от сухи безплодни долини. Само хилави храсталаци оживявали малко еднообразния облик на варовиците, чиято ослепителна белота уморявала очите. Но към Мъртво море изчезвала дори и тази оскъдна растителност: там царяло пълно униние.

Така изглеждала пустинята, в която Йоан пребивавал до тридесетгодишна възраст. Пита се: с какво се е хранил там? Може би бог Саваот му е пращал от небето печени пъдпъдъци? Евангелистът Матей съобщава, че Йоан поминувал само с пушени скакалци^[4].

Рядко пътешественици срещали нашия смахнат, разказвали за него на местните жители и доста любопитни хора идвали да позяпат тоя чудак, който от сутрин до вечер огласял пустинята със своите вопли.

„Пригответе пътя на господа — викал той неуморно, — прави правете пътеките му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки“ (Лука, гл. 3, 4–5).

Освен това в „писанието“ се казва, че този свят човек никога не си стрижел косата. Дългата коса, коженият пояс и камилската кожа — ето цялото му одеяние.

Забавните чудачества на Йоан донякъде го направили известен.

Като забелязал интереса към своята персона, синът на Захария се заселил на брега на Йордан. Той предлагал на своите посетители да се потапят до пъпа във водата и отгоре на това им изливал ведро на главата. И винаги се намирали любители, които нямали нищо против да вземат участие в една толкова невинна забава.

Но ето че веднъж заедно о тълпата любопитни при своя братовчед се явил лично Исус. Йоан никога по-рано не го бил виждал, но веднага го познал.

— С какво мога да ти бъда полезен? — обърнал се той към Христос.

— Как с какво?! Аз също дойдох да ме кръстиш — отговорил Исус.

— Ти се шегуваш! — изумил се Йоан. — Аз трябва да бъда кръстен от тебе, а ти идваш при мене!

— Я остави тия церемонии — прекъснал го Христос. — Засега ти изпълняваш функциите на кръстител и затова ме кръщавай.

Йоан решил, че ще бъде неучтиво да откаже. Той взел сина на Мария на ръце, потопил го във водата и го облял, както правел обикновено.

Когато Христос, отърсвайки се от водата, излязъл от Йордан, небесата изведнъж се разтворили, оттам изхвръкнал гълъб (впрочем това напълно е могло да бъде и патица) и кацнал на рамото на Исус. Тогава Исус чул как птичето ясно произнесло:

„Този е моят възлюблен син, в когото е моето благоволение“ (Матей, гл. 3, 17).

За съжаление, хората, които присъствали на тази сцена, не чули думите на гълъба. Иначе те още тук, без да се помръднат от мястото си, биха приели новата вяра — това е съвсем очевидно. Но въпреки магическата поява на птичката — свещения дух, никакво покръстване на присъстващите не последвало. Работата е там, че Йоан бил единственият свидетел на чудото; всички останали, изглежда, са си били запушили ушите и затворили очите.

Свети Юстин^[5] добавя, че щом кръщението на Исус се извършило, Йордан се превърнал в огнена река (Диалог с Трифон, §88).

А на мене, кой знае защо, ми се струва, че реката се е превърнала в море от пунш и всички са пили от него на провала.