Лео Таксил
Забавно евангелие (39) (или животът на Исус)

Глава XXXVII
Усмирената буря и побеснелите свине

Тогава учениците му се приближиха до него, събудиха го и рекоха: господи, спаси ни; загиваме!

А той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.

А човеците се почудиха и рекоха: какъв е тоя, та и ветровете и морето му се покоряват?

… А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.

И бесовете го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.

И той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.

Матей, гл. 8, 25–27, 30–52.

Исус мечтаел да се поразвлече, но не се съобразил със своята пораснала популярност. Не успял той да размени и десет думи със своите одалиски, а пред кръчмата отново се събрала тълпа. Хората искали да го видят и чуят, мечтаели да го докоснат или по някакъв друг начин да изразят обожанието си.

Всичко това било съвсем не навреме.

Миропомазаният се извинил пред дамите, че няма да може да им прави компания.

— Чувате ли какво става? — казал той. — Тълпата всяка минута расте. Чувате ли как напират пред вратата? По-добре да се скрия: моите раздразнени поклонници все едно няма да ни оставят спокойно да прекараме нощта.

И така, той им казал „довиждане“ и изскочил от кръчмата през черния вход.

Заедно с апостолите се добрал до най-близкия пристан, където поискал да му намерят лодка. Тъкмо по това време една голяма ладия се готвела да вдигне котва и да тръгне за противоположния бряг на езерото.

— Тъкмо за нас работа — казал Исус. — Главното е да се озовем на другия бряг, нищо повече не ми трябва.

После се обърнал към собственика на ладията и попитал:

— Накъде ще отплувате?

— За Гергесина — отговорил той според Матей; у Марко и Лука той отплувал към Гадаринската страна.

Апостолите се качили след живото Слово.

Уморен от всевъзможните вълнения, Исус полегнал на куп въжа и задрямал. След няколко минути той вече хъркал и свирел през нос като ковашки мех.

Времето било чудесно. Свеж ветрец бърчел повърхността на езерото и издувал платната. Ладията весело се плъзгала напред.

Апостолите се събрали откъм защитената от вятъра страна, облегнали се на фалшборда и си почивали, като лениво си приказвали.

Нашият учител наистина е нахалник, какъвто светът не е виждал — забелязал Фадей. — Натовари ни в лодката, а самият той няма пукната пара. Представям си каква физиономия ще направи стопанинът на ладията, когато доплуваме до Гергесина и дойде време да плащаме!

— Защо се тревожиш! — възразил му Симон-Камен. — Веднага си личи, че отскоро си при нас. Когато стопанинът на ладията ни поиска пари, както от другите пътници, ние просто ще си обърнем празните джобове, за да се успокои, а Исус, вместо да плати за превоза, ще му разкаже някоя притча.

— Добре ще бъде, ако стопанинът се задоволи с това! Но струва ми се, че тия моряци не са чак такива добряци. Боя се да не се наложи да плащаме със собствената си кожа…

Внезапно на хоризонта се появили черни облаци, разразил се ураган и ладията заподскачала върху вълните.

— Ама че проклетия! — ругаели моряците. — Каква беля… Сега ще става, каквото ще става!

Стопанинът на ладията наредил да свалят платната, но скоро се развилняла такава буря, че неговата черупка се оказала в опасност.

Малкият Йоан като избраник на учителя, спял до Исус, сложил глава на гърдите му като на възглавница: учителят допускал подобна фамилиарност. Йоан се събудил от пръските и вятъра, а миропомазаният продължавал да хърка още по-силно от преди: не било толкова лесно да го събудят.

В това време положението ставало все по-сериозно. Вълните подхвърляли ладията, кормчията се напрягал пряко сили, като се мъчел да удържи кормилото, стопанинът на лодката си дерял гърлото да издава команди. Като връх на всички нещастия на дъното на лодката изведнъж се открила пробойна. Стопанинът се обърнал за помощ към пътниците: моряците и без това се щурали като обезумели. Пуснали помпата. За съжаление водата нахлувала по-бързо, отколкото я изпомпвали, и сега можело дори да се изчисли след колко време ще потъне ладията.

А Христос продължавал да хърка.

Накрая изплашените апостоли се спуснали към него и започнали да го дърпат.

Исус се прозял, протегнал се и попитал защо прекъсват съня му.

— Какво става с вас? — осведомил се той, като си придал учуден вид. — Толкова хубаво си спях!

— Но, учителю, ние загиваме. Лодката ей сега ще потъне. Спаси ни! Спаси ни!

— И за такова нещо ми разваляте спокойствието? Честно казано, не съм очаквал това от вас!

— Но послушай, учителю…

— О, маловерци, от какво сте се изплашили? Нима може да ви се случи нещо, щом аз съм между вас?

— Разбира се, рави, ти си прав както винаги, но водата се увеличава, помпата не може да я изхвърли и след пет минути ние всички ще станем храна за рибите.

— Ако ти пожелаеш…

Тогава Исус станал и се обърнал към вятъра с горчиви упреци:

— Какво значи това, почтени ветре? Как смееш да ревеш и пищиш и да клатиш тая лодка? Ти изплаши моите ученици! Не, това е вече прекалено… А кой изобщо ти е разрешил да духаш? Аз просто не намирам думи… Проклето ветрище, не зная какво ме възпира, но ей богу, ако не престанеш да вършиш безобразия, така ще си изпатиш, че светът няма да те свърти!

В отговор вятърът засвирил още по-пронизително:

— Я стига! — извикал Исус. — Забранявам ти. Да мълчиш, когато говори Словото!

При тази заповед вятърът моментално стихнал и престанал да духа срещу ладията.

Сега Исус се обърнал към езерото, което продължавало да залива с вълните си палубата, опрял ръце на хълбоците си и се нахвърлил срещу непокорната стихия:

— А ти, Тивериадско море, не чу ли? Това, което казах на вятъра еднакво важи и за тебе. Твоите шеги не ми харесват. Не сме дошли тук да ни погълнеш. Веднага се успокой или и тебе хубаво ще те напляскам!

Тивериадско море утихнало, сякаш някой магьосник замахнал с вълшебната си пръчица. Моряците и пътниците не вярвали на очите си.

— Това се казва работа! — шепнели си те. — С такъв шега няма! Кой е този, че и вятърът, и морето му се подчиняват? Не бих искал да се сблъскам с него на тясна пътека…

Като си шушукали така, те буквално треперели от страх. Дори радостта, че са се спасили, не можела да заглуши ужаса им от всемогъществото на Христос. Ами ако на това момче изведнъж му хрумне да ги хвърли на луната? Само като си помисли човек…

Впрочем, по-нататък пътешествието минало съвсем благополучно. Дори водата, която проникнала в трюма, излязла обратно така, както влязла. И дупките в корпуса на ладията вероятно сами се запушили. Каквото и да казвате, чудесата са хубаво нещо!

Когато ладията доплувала до Гергесида, вече се зазорявало. Собственикът дори не помислил да иска пари за пътя от Исус и неговите спътници: той бил щастлив от това, че лодката му оцеляла благодарение на необикновения пътник. И, разбира се, през ум не му минало, че Исус, повелителят на стихиите, е могъл сам да предизвика тази буря, та после да я усмири и да си припише още една заслуга. И наистина, на нашия миропомазан не му струвало нищо да причини буря в атмосферата: синът на гълъба бил всемогъщ, дори когато спял! И кой знае, може би Исус през сън е чувал разговора на своите апостоли, обезпокоени от това, че нямат пари да си платят за пътуването?

И така, всички апостоли слезли на брега.

Първият, когото срещнали, бил един обладан от дявола, но този път това не бил обикновен луд. Такъв дори апостолите никога не били виждали.

Семейството му се отказало от нещастника. Вместо от време на време да устройва общоприетите припадъци, този обладан постоянно се намирал в състояние на буйна, лудост. Затова направо го изгонили извън чертите на града.

Той се заселил в една пещера в крайбрежните скали. Дрехите му отдавна заприличали на парцали; денем и нощем той тичал по хълмовете, както майка му го е родила, надавал диви вопли и всявал ужас у всички минувачи. При това с вида си той шокирал дамите.

С време бесният получил широка известност. В такова плачевно състояние той се намирал от много години и майките плашели с него непослушните деца, както сега ги плашат със злата баба Яга.

— Веднага да млъкнеш, безобразнико, че ще извикам лудия! — казвали те.

И разтрепераните малчугани млъквали и се криели в полите на майките си.

Понякога успявали да хванат нещастника. Връзвали го здраво, опасявайки се от буйния му нрав, но той притежавал такава сила, че разкъсвал всички въжета и дори железни вериги. Никой не можел да го укроти и той не признавал никого.

Ето какъв обладан срещнали апостолите, щом стъпили от ладията на брега. Можем да си представим какви неща е правел той!

Исус веднага разбрал с кого има работа. По навик той се обърнал направо към дявола, истинската причина за лудешкото мятане, скоковете и другите гимнастически упражнения на клетника.

— Отговаряй, нечестивецо! — извикал той. — Отдавна ли си се вселил в този човек?

— Отдавна, много отдавна — отговорил дяволът с гласа на обладания. — Но защо са тия въпроси? Остави ме на мира! Какво общо имаш ти с мене? Ако аз терзая моя обладан, това си е моя лична работа… Укротявай си бурите, но само не ме мъчи! Ти усмиряваш вълните, аз карам тоя тип да се гърчи — всеки си има занаят. Нима си се явил на земята само за да пречиш на лудите да лудеят?

— Нямам намерение да дискутирам с тебе — отсякъл Исус. — Нечисти дух, излез от този човек!

Но дяволът не възнамерявал толкова лесно да отстъпи своята плячка и дори не се помръднал.

— Да се не видиш макар! — извикал Исус след някое време. — Ти какво, не чуваш ли? Или чакаш специална покана? Или пък си някой от най-могъщите дяволи? Как ти е името, отговаряй?

Дръжте се сега, драги читатели. Оказва се, че този обладан бил обладан не от един какъв да е дявол, а от цял полк адски духове!

— Името ми е легион, защото ние сме много! — отговорили дяволите с гласа на обладания. — Ние сме шест хиляди парчета в едно тяло!

— Сега всичко е ясно — констатирал Исус. — Ето защо той се гърчи шест хиляди пъти по-силно от своите колеги. Е няма що, господа дяволи, и цял легион да сте, пак ще трябва да се ометете оттук!

В този момент, както твърди евангелистът Матей, всичките шест хиляди дяволи изпаднали в крайна тревога.

— Господи боже! — завайкали се те. — Ние ще напуснем тялото на този човек, щом ти ни заповядваш, но къде да се денем? Дай ни поне какъв да е подслон! Не ни прогонвай от тази страна!

Исус от сутринта бил в добро настроение.

Той се огледал и видял недалеч цяло стадо свине, които мирно риели земята със зурлите си, като явно търсели трюфели.

С един поглед той с божествена бързина преброил прасетата. Излезли точно шест хиляди^[1] — ни повече, ни по-малко. Случва се и такъв късмет!

Миропомазаният не се колебал нито секунда повече.

— Излизайте, господа бесове, не се бойте! — заповядал им той. — И влезте ей в ония свине!

Случилото се по-нататък почти не се поддава на описание.

Обладаният веднага се успокоил и станал кротък. Той седнал на голата земя и взел да си чисти ноктите, като флегматично поглеждал към апостолите.

Свинете пък, напротив, изведнъж заскачали, загрухтели, заквичали и почнали да се хвърлят една срещу друга. Едни танцували на задните си крака, други ходели на предните, трети правели мост и салтомортале и всичко това под такъв весел акомпанимент, че човек дори не може да си го представи. Много от тях се търкаляли по земята от възторг, а най-добрите започнали да играят на прескочикобила, макар че, честно казано, не излизало много изящно.

Апостолите се хванали за корема от смях.

Но ако някому не било до смях, това били пастирите на шестхилядното стадо. Те с тревога гледали побеснелите свине и се питали как ще свърши всичко това.

Горките свинари! Шегата на миропомазания им струвала скъпо. Като се наскачали и наиграли до насита, всички свине се спуснали към Тивариадското море, хвърлили се от стръмния бряг и до една се издавили.

Можем да смятаме, че собствениците на стадото са били разорени и е трябвало да тръгнат да просят. Малко нещо ли са шест хиляди свине! Това са пари!

Ако вие, драги читатели, се съмнявате в достоверността на моя разказ, можете да отворите евангелие от Матей (гл. 8, 23–24), от Марко (гл. 4, 35–40; гл. 5, 1–20), а също от Лука. (гл. 8, 22–39). Ще се убедите, че нищо не съм преувеличил.

Могат да ми зададат въпроса: откъде в страната, където повсеместно са се спазвали Мойсеевите закони, изведнъж се е появило стадо свине, и то наброяващо шест хиляди глави! Нали свинското у юдеите се е смятало за забранена храна и законът е предвиждал за нарушителите на забраната всякакви наказания, включително и смърт!

Признавам, че не съм в състояние да отговоря на този въпрос.

Но щом евангелието, продиктувано от светия дух, твърди, че е имало свине, значи е имало.

Остава ни само да се учудваме и да вярваме или, напротив, да си спомним още веднъж, че свещениците смятат поверените им християни за кръгли идиоти и затова не се стесняват да представят за свещена истина и най-явната лъжа, скърпена от крещящи противоречия!