Лео Таксил
Забавно евангелие (6) (или животът на Исус)

Глава IV
Мария при Елисавета

И като стана Мария през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в града Иудин. И влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с духа светаго… И остана Мария с нея около три месеца, и се върна у дома си.

Лука, гл. 1, 39–41, 56.

И така гълъбчето си свършило работата и трябва да признаем, че я свършило майсторски. Толкова майсторски, че след няколко дни Мария вече напълно съзнавала какво щастие й се е паднало. Хитрушата, както твърдят евангелията, си мълчала за всичко, но отлично разбирала кое как е.

По цели дни седяла тя, погълната от своите мисли, и с възторг си спомняла посещението на прекрасния Гавриил и онова, което последвало.

Вечер, когато се връщали в къщи от работа, татко Йоаким и мама Ана се чудели: от какво ли пък тяхната дъщеричка е станала толкова умислена?

— Тя мисли за Йосиф — казвал бащата и хитро смигвал.

— Ами, ще ти се! — отговаряла по-досетливата Ана. — Нещо има тук… И не е Йосиф причината…

— Така ли мислиш?

— Да ми отсекат главата, ако не е така!

— Тогава изглежда работата е сериозна…

— Няма нищо страшно. Мария не е глупава. Сигурна съм, че нашата палавница крие нещо… На нейната възраст това е простимо, нали в тия години сърцето заговаря… А и Мария е порядъчно момиче, няма защо да се тревожим… Тя е твърде разумна, за да направи глупост. Каквото щеш приказвай, но аз познавам дъщеря си! Ненапразно съм й майка…

Колкото до Йосиф, той продължавал да ухажва Мария с усърдието на примерен годеник. Не минавала седмица, без да се появи в дома на Йоаким, въоръжен с огромен букет цветя, в който преобладавали разкошните лилии: проява на неговата деликатност и вкус. Впрочем дърводелецът открай време се отличавал с галантност, без да излиза от рамките на приличието.

А Мария все не се решавала да повери тайната си нито на татко, нито на мама, макар че изгаряла от желание да излее всичко, което препълвало душата й, пред някоя друга душа, вярна и предана. Трябва да признаем това желание за напълно естествено.

И ето че тя помолила родителите си да я пуснат да погостува известно време на братовчедка си Елисавета.

Йоаким и Ана се посъветвали и решили, че няма никакви причини да й забранят. И Мария заминала за Юта.

По това време жената на Захария още не била родила отрочето Йоан: предтечата на месията бил още само в проект. Евангелистът Лука, чиито сведения винаги са се отличавали с голяма точност, твърди, че Елисавета заченала точно шест месеца преди бракосъчетанието на Мария и Йосиф.

Когато видяла братовчедка си, Елисавета, която живеела далеч от хората, в Юдовата планина, се изненадала и зарадвала много. Още от пръв поглед двете жени се разбрали.

— Добре дошла, Мария — посрещнала Елисавета братовчедка си.

Разцелували се.

— Скъпа братовчедко — казала Мария, поруменяла от смущение, — ако знаехте колко се радвам, че ви виждам!

— Да, да, зная, зная… На нас двете ни се падна голямо щастие, особено на вас, нали?… Но помислете си, колко интересно: щом ви видях, младенецът веднага заигра в утробата ми… Това е добро предзнаменование, уверявам ви!

Мария на драго сърце повярвала на добрите думи на братовчедката: Разговорите им нямали край.

— Няма да ви пусна, душице, ще останете при мене няколко дни — казала Елисавета, — вашето присъствие ще ми донесе щастие.

Трудно е да си представим по-голяма любезност.

И Мария решила да не крие от Елисавета. Разказала й за посещението на ангела и за любовта си към оногова, който я удостоил с вниманието си. Тя изливала чувствата си. В порив на възторг възкликнала:

— Душата ми слави моя господ и сърцето ми, мислейки за него, с всеки ден се изпълва с радост. Аз съм робиня на моя господ, той ме обсипа със своите милости и извърши в мене нещо много важно…

Елисавета се усмихвала нежно и дружелюбно.

Мария продължавала:

— Свято е името му за мене. Аз бях изгладняла — той ме насити. Заради мене той показа силата си. Затова през всички времена людете ще ме наричат блажена^[1].

Елисавета я хванала за ръката.

— Вие сте очарователна, скъпа моя Мария!

Взаимните излияния на братовчедките продължили три месеца, до деня, когато свещеникът Захария по всички правила бил обявен за баща.

Този ден Мария се върнала в Назарет. Но тъй като били изминали три месеца, откак Словото се превърнало в плът, коремчето на девойката започнало да привлича хорските погледи.