Лео Таксил
Забавно евангелие (10) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава VIII
Въпреки непорочността Мария все пак се очиства

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Мойсеев, донесоха го в Йерусалим, за да го представят пред господа.

Лука, гл. 2, 22.

След като изпълнил всички формалности, свързани с преброяването, Йосиф побързал да напусне Витлеем, това негостоприемно градче, където девствениците били принудени да раждат в конюшни.

Той взел жена си и малкия и тръгнал за Ерусалим, та според обичая да принесе младенеца в храма.

След осем дни, пак според еврейската религия, малкият Исус трябвало да бъде обрязан.

По повод на това обрязване между учените богослови са се водели разгорещени дискусии. Кой е извършил тази операция? — питали се християнските лекари. Евангелистите мълчат за това, а пък би било интересно да се изясни тази проблема.

Най-съобразителните предполагат, че този свещен обред е бил извършен не от някой друг, а от Йосиф: по този начин, бащата, който го отгледал, сам пролял първите капки божествена кръв.

Но няма да си губим времето за установяване вероятността на тези предположения. По-добре да отбележим учудващата непоследователност на бога, който слиза на земята специално за да ликвидира еврейската религия и вместо нея да основе друга, а преди всичко разрешава (защото нищо не става без негово знание) да го подложат на един еврейски обред[1].

Едновременно с операцията обрязване на новородените младенци се давало име. Нашият герой бил наречен Исус; това име архангел Гавриил предложил на Мария по време на посещението си в Назарет. Както приживе, така и след смъртта си Исус бил наричан с безкрайно много други имена, включително и прозвището Христос, което значи „спасител“, Слово или по-точно живо Слово, помазаник или миропомазан и т.н.

Но да се даде име на младенеца още не е всичко.

Според Мойсеевия закон[2] било недостатъчно да се принесе младенецът в храма: необходимо било да се извърши и обредът очистяне на майката.

Духовенството от памтивека се е отличавало с рядка изобретателност в начините да забогатява на чужд гръб. За обреда очистяне жената, която църквата обявявала за осквернена от раждането, била длъжна да принесе в дар на свещениците гургулица и агне, а ако нямала, да се компенсира с известна парична сума. Колкото за агнето, то било запичано на жертвения олтар, след което отивало в дома на свещеника и той имал отлично печено. Парите също преминавали в неговия джоб.

Мария не виждала нужда да отстъпва от установения обичай. Естествено, тя би могла да се позове на това, че намесата на светия дух ни най-малко не я е осквернила, че тя е още по-непорочна от когато и да било и затова не се нуждае от никакво очистяне. Но очевидно тя самата не е била убедена в своето целомъдрие толкова, колкото нейният мъж, дърводелецът.

Впрочем, тя постъпила правилно, като отишла в Ерусалимския храм, защото благодарение на това имала щастието да срещне там стареца Симеон, същия, който благословил съюза й с Йосиф, и да чуе от устата му молитвата, приведена в евангелието.

Въпреки почтената си възраст Симеон бил отличен физиономист. Той от пръв поглед познал Мария и Йосиф, а когато му показали младенеца Исус, старчето възкликнало с дискант:

— Сега мога да умра спокойно, защото очите ми видяха спасителя на народа Израилев!

Бележки

[1] Християнството отхвърля обреда обрязване. Въпреки това свещенослужителите на християнската религия и до днес в редица манастири и черкви (те са около 20) пазят като реликва обрязаната плът на Христос, като навсякъде тя се представя за автентична.

[2] Мойсей — в библейската митология пророк (XVI–XV в., пр.н.е.), на когото се приписва спасяването на древните евреи от преследванията на египетските фараони (изходът от Египет), написването на така нареченото Петокнижие (първите пет книги на библията), установяването на законодателство за еврейския народ и други деяния.

Научната критика на библията отдавна вече е стигнала до извода, че Петокнижието ма Мойсей не е могло да бъде написано от един човек. То представлява сборник от митове и предания, различни по старинност и произход. Всички предания за Мойсей се намират почти изключително в Петокнижието и почти изключително са свързани със законодателни кодекси, появили се в сравнително по-късни епохи и само изкуствено пренесени в древността. Окончателната редакция на Петокнижието датира от V в. пр.н.е.

Всички данни на археологията и историята свидетелстват, че Мойсей и неговите деяния спадат към областта на митологията.