Лео Таксил
Забавно евангелие (13) (или животът на Исус)

Глава XI
Светото семейство бяга в Египет

И като получиха насъне откровение да не се връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

А след като си отидоха, ето, ангел господен се явява насъне Йосифу и казва: стани, вземи младенеца и майка му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа: защото Ирод ще търси младенеца, за да го погуби.

Матей, гл. 2, 12–13.

Без да подозират нищо, нашите трима влъхви били изпълнени с готовност да удържат обещанието си, което дали на Ирод. Те се канели да навестят тетрарха и да му съобщят къде се намира конюшнята, служеща за резиденция на неговия бъдещ конкурент. Трябва да кажем, че те за малко не се забъркали в една крайно неприятна история. Но за щастие Яхве от висините наглеждал сина божи (наречен така, защото се родил от гълъб).

Една нощ на тримата влъхви се присънил еднакъв сън. Нечий глас ги предупредил:

— Да не сте посмели да идете при Ирод. Той е злодей, замислил е лошо нещо против малкия, при когото ходихте на поклонение. Повече не си показвайте носа в Ерусалим, а по-добре се приберете по друг път.

Влъхвите послушали съвета.

Как са успели да се озоват у дома си, като заобиколили пътя, по който дошли в Ерусалим — за това в „свещеното писание“ не се говори. Изглежда някаква друга, а може би пак същата звезда и този път им е послужила за водач. Когато се завърнали, те естествено заварили поданиците си разтревожени от дългото им отсъствие и отново взели в ръцете си кормилото на управлението. Но ето нещо интересно: монарсите, извършили осеммесечно пътешествие, включително пътя натам и обратно, за да се поклонят на новото божество, дори и не помислили да въведат в страните си неговата религия. Фактически у нито един историк не намираме сведения в Персия, областта, където се намирали владенията на монарсите мъдреци, някога да е съществувал култ към Христа.

Впрочем всичко това са дреболии. Да се върнем по-добре към Йосиф. Не много след поклонението на влъхвите на дърводелеца му се присънил архангел Гавриил (в „свещеното писание“, забележете, сънищата играят много голяма роля). Небесният пратеник го предупредил за опасността, която заплашвала малкия Исус.

— Ставай, Йосифе — казал архангелът, — вземай малкия и майка му и си плюйте на петите! Идете в Египет, той не е далеч оттук, само да прекосиш Арабия. Библията казва, че на Авраам за такова пътешествие са му отишли около шестдесет години, но с оглед на общия прогрес вие ще се доберете там далеч по-бързо. Хайде, бягай Йосифе, бягай, докато не е късно, защото от утре Ирод започва да търси младенеца Исус, за да го погуби.

Йосиф не чакал дълго да го молят. Още преди да се съмне, събудил жена си, която лежала на сламената постеля и бълнувала за светия дух.

— Жено, ставай бързо! — викнал й той.

— Какво има? Какво е станало? — питала Мария, като триела очи.

— Ставай, ставай! — повтарял съпругът.

— Ах, Йосиф, вие сте невъзможен! Защо трябваше да ме будите?

— Не е време за сън, женичке моя: цар Ирод се готви да убие Исус. Да не би да искаш да се захващаш с могъщия тетрарх. Разбирам, че твоят син е бог и няма да позволи да го погубят, но според мене е още рано да разчитаме на божествената сила на малчугана. Затова много по-разумно е да се махнем по-далеч от подготвяното клане. Я взимай по-добре своя дебеланчо и да се дигаме оттук.

При тези думи, произнесени със заповеден тон, съпругата на дърводелеца станала.

— Щом ще се махаме, да се махаме — казала тя. — Но кой ще мъкне нещата ни? Надявам се разбирате, че освен детето аз не мога да нося нищо.

— О, мадам, не се безпокойте: ще вземем магарето.

— Но то не е наше. Някой го е оставил в конюшнята. Елементарната порядъчност не ни дава право да си го присвоим.

— Прощавай, но ние не действаме в свой личен интерес: ние се грижим за спасението на сина. А нима Исус не е господар на света?

Нямало място за възражения. Въпросът за магарето бил решен. Мария го яхнала, взела на ръце синчето си и те потеглили.

Когато над хоризонта се появило слънцето, светото семейство било вече далеч от Витлеем. Бегълците вървели цял ден. Привечер, по здрач, те били обкръжени от някакви подозрителни типове със свирепи физиономии.

— Парите или живота! — изревал главатарят на шайката.

Мария скрила от Йосиф, че взела със себе си ковчежето със златото, поднесено от влъхвата. Затова на искането на разбойника Йосиф с възхитителна наивност отговорил:

— Гълъбчета, имате грешка: ние съвсем не сме богати пътници, за каквито изглежда ни вземате. Самият аз съм беден дърводелец и почти без нищо напуснах родния си край. Трионът и рендето — ето цялото ми богатство. Тази млада жена е моята съпруга, а малчуганът не е никой друг освен месията, когото пророците обещаха на еврейския народ.

Разбойникът очевидно бил чел пророчествата и дори вярвал в тях. Той паднал на колене пред непорочната майчица и я замолил да му прости безцеремонното донякъде отношение.

— Мадам или мадмоазел — обърнал се той към нея, — наричат ме Димас. Аз съм крадец по професия, но това не ми пречи да бъда деликатен. Моля да ми простите, че ви задържах, а за това, че ви изплашихме, разрешете да ви поканим да пренощувате у нас. Аз също имам момченце и то, горкото, е болно. Елате у дома. Там ще се чувствате добре. А колкото до вашия бебчо-месия, пребиваването му в моя дом ще ми донесе щастие.

— Какво ще кажеш за тази покана — попитал Йосиф Мария. — Струва ми се, че тя е направена от чисто сърце. А освен това времето като че ли е на дъжд. Можем ли да допуснем божественият малчуган, поверен ни от Яхве, да хване хрема?

— Между крадците също се срещат порядъчни хора — отговорила пречистата дева. — Да приемем поканата.

Християнската легенда не е запазила други спомени за бягството в Египет. Първата нощ семейството на Йосиф прекарало в дома на разбойника Димас, с когото пак ще се срещнем по-късно, в края на този разказ. На другия ден, когато Йосиф напуснал гостоприемното жилище на обирника, болното дете вече било здраво.

Трябва да добавим, че край дома на Димас имало, извор, в който Мария плакнела пеленките на своето божествено чедо, защото макар Исус и да бил божество, над него имали власт всички закони на човешката природа.

До наши дни в околностите на Витлеем показват на поклонниците извора на Димас, където са били прани пелените, изцапани от младенеца Христос. В памет на това пране изворът до ден-днешен понякога върши големи чудеса.