Лео Таксил
Забавно евангелие (12) (или животът на Исус)

Глава X
Поклонението на влъхвите

Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше младенецът.

А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

И като влязоха в къщата намериха младенеца с майка му Мария и паднаха та му се поклониха; и като отвориха съкровищата си принесоха му дарове: злато, ливан и смирна.

Матей, гл. 2, 9–11.

Когато пристигнали в Ерусалим, нашите влъхви научили, че новият цар се е родил преди шест седмици. Те били тръгнали на път около три месеца преди появяването му на бял свят.

Не е трудно да си представим колко изумени са били жителите на Ерусалим при вида на разкошния керван на източните монарси. Подобно великолепие отдавна не били виждали; хлапетата се струпали на улицата и възхитено зяпали камилите, покрити с наметки от скъпи тъкани.

Влъхвите си взели гид и той ги завел при царя. Тъй като техните изчисления не показвали, че новороденият княз няма нищо общо със семейството на цар Ирод, те се надявали да намерят достопочтеното пеленаче в главния градски дворец.

Цар Ирод бил крайно поразен, когато неговите короновани колеги, пристигнали от далечни страни, се обърнали към него на най-чист еврейски език със следните думи:

— Драги събрате, дойдохме да ви поздравим с благополучното раждане на вашия син.

— Как така?! — възкликнал Ирод. — Жена ми отдавна вече не е раждала!

— Но ние с математическа достоверност знаем — възразил Мелхиор, — че преди четиридесет дни се е родил бъдещият юдейски цар. Ако той не принадлежи към вашата династия, няма ли да бъдете любезен да ни посочите къде можем да го намерим?

— Слушайте, какви ги дрънкате вие? — попитал Ирод.

— Ваше величество, на нас ни се яви звезда, вълшебна звезда, звезда, която се движи. Тъкмо тя ни доведе в тия места. Сам разбирате, че щом звездата си позволява подобни волности, значи има сериозни причини. С една дума, ние сме убедени в своето твърдение. Изучили сме основно науката за небесните светила и можем само да повторим въпроса си: ако бъдещият юдейски цар не е във вашия дворец, кажете ни къде се намира?

Ирод се смутил от убедеността, с която говорели тези учени владетели. Той си помислил, че такива почтени люде едва ли биха тръгнали през девет земи в десета, яздейки камили, само за да се пошегуват с него. А тъй като Ирод смятал, че бъдещият юдейски цар може да бъде само неговият законен наследник, мисълта за някакъв си тайнствен съперник го изплашила до смърт.

Но като опитен човек външно той не проявил нито сянка на тревога и с усмивка на уста отговорил на влъхвите:

— Новината, която ми съобщавате, скъпи мъдреци, е наистина неочаквана, но тя ме изпълва с радост. Моля ви, продължавайте да следвате вашата звезда и когато намерите бъдещия юдейски цар, върнете се в двореца и ми кажете къде е неговата резиденция. Аз също ще бъда щастлив да направя визита на августейшия младенец.

— О, ние не сме тръгнали на обикновено посещение при него! — обадил се Гаспар. — Бъдещият юдейски цар ще бъде по-могъщ от всички нас. Ние отиваме при него на поклонение.

— Ах, такава ли била работата! — възкликнал Ирод. — Тогава й аз искам да му се поклоня. Не можете да ми откажете това удоволствие.

Ирод предложил на влъхвите по чашка вино с бисквити и те си тръгнали, като обещали след завръщането си да му съобщят точния адрес на бъдещия цар.

От тази минута Ирод бил обзет от най-силна тревога. Той бил толкова разстроен от внезапната вест за раждането на конкурента, че дори и не помислил да се възползва от най-простия начин за откриването му. А този начин бил такъв: по примера на влъхвите Ирод трябвало просто да тръгне подир звездата. Но тази мисъл не му дошла в главата.

Валтасар, Мелхиор и Гаспар сами се потътрили след блуждаещото светило. И къде си мислите, че ги довело то след всички тези странствания? В Назарет? Съвсем не!

Като се зарегистрирал в книгата за преброяването, Йосиф със семейството си напуснал Витлеем и поел към Ерусалим, за да представи Исус в храма. След това не им оставало нищо друго, освен да се върнат у дома си, в родния Назарет, но те, кой знае защо, отново отишли в негостоприемния Витлеем, тъй като, ако се вярва на евангелието, поклонението на влъхвите е станало във Витлеем.

Напразно биха ни възразявали, че то се е състояло преди принасянето на Исус в храма. Бих отговорил, че това е немислимо: тъй като Ирод знаел за раждането на месията и го търсел, младенецът Исус сигурно не би избегнал царския гняв, ако в такова тревожно време родителите му биха имали непредпазливостта открито да занесат детето в синагогата, та първосвещеникът Симеон публично да извърши с него съответния обред^[1].

Разсъждавайки логично, ако изобщо е уместно да се говори за логика, когато става дума за евангелските басни — семейството на Йосиф най-напред изпълнило всички формалности, които от Мойсеевия закон били свързани с обредите приношение и очищение, а после без каквато и да било нужда се върнало във Витлеем. Впрочем откъде да знаем: може дърводелецът да си е забравил в кошарата някоя и друга дузина яки за ризи?…

И така, звездата спряла в града Давидов, точно над легендарната конюшня. В нея безспорно още се намирали бикът и оселът. Колкото до Йосиф, ако се вярва на свети Матей, той отсъствал.

Влъхвите, се казва в Новия завет, „като влязоха в къщата, намериха младенеца с майка му Мария и паднаха та му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливан и смирна“ (Матей, гл. 2, 11).

Даровете на влъхвите вечно ме хвърлят в недоумение.

Църковните писатели съобщават подробно какъв подарък е направил всеки от влъхвите и трябва да признаем, че двама от тях не са проявили особена щедрост.

Мелхиор отворил ковчежето си и поднесъл цялото му съдържание: то било пълно със злато. Гаспар подарил тамян — нещо не особено ценно. Валтасар сложил пред яслите малко смирна — ароматична смола, която съвсем не струва повече от тамяна.

За монарси, пристигнали отдалеч, Гаспар и Валтасар са проявили невероятно скъперничество. И наистина, не си струвало да се влачат бог знае къде, за да занесат такива подаръци!

Тамянът пак както и да е: подаръкът, разбира се, е нищожен, но в него поне може да се види желание да се подмажеш. Евтино му е излязъл на Гаспар поднесеният от него комплимент…

Но Валтасар… Ах тоя Валтасар! Какъв скъперник!… Мъничко смирна — това е всичко, с което дарил своя бог!… Е, кажете, не е ли обидно? Какво е означавала вашата смирна, Валтасар? Достопочтеният Беда ни обяснява същността на работата: „Смирната в ръцете на царя негър напомняла, че синът човешки ще умре“. Древните хора действително са използвали смирната за балсамиране на покойниците. Какво ще кажете? Наистина, каква мила проява на внимание, какво подходящо подаръче: смола за балсамиране — на новороденото!

Лично аз не мога да се съглася с обяснението на английския монах: според мене Валтасар е бил просто скъперник, който мъчно е развързвал кесията си за подаръци; но аз не съм склонен да го подозирам, че е искал да си направи лоша шега с месията, като му е поднесъл при раждането това, което може да послужи при погребение. Аз мисля така: както е известно, смирната наред с други вещества се използва от фармацевтите за изготвяне на средства, давани на бебетата, за да не си мокрят пелените; вероятно Валтасар именно с такава цел е поднесъл своята смола. Това ми се струва по-вярно.

Така или иначе, заедно със златното ковчеже влъхвите успели да пробутат и тамяна, и смирната си. Но Мелхиоровият дар трябва да се признае наистина за царски. Дори ако е поднесъл средно голямо ковчеже, златото в това сандъче пак трябва да е възлизало на около тридесет-четиридесет хиляди франка, което в ония времена е представлявало една кръгличка сума.

Но ето нова загадка за моето простодушие: за това твърде прилично състояние в евангелието по-нататък изобщо не се споменава. Обратно, в „свещеното писание“ се казва, че Мария и Йосиф винаги са мизерствали. Колкото до Христос, той е бил направо сиромах и цял живот е бил издържан от щедри и предприемчиви жени с доста съмнително поведение, но с тях ще се заемем по-нататък.

Обстоятелството, че Мария толкова бързо е прахосала подареното от Мелхиор злато, дава основание да се предположи, че младата мургава красавица си е имала някакви тайни страсти. Кой знае, може би тя е скрила от Йосиф неочакваната печалба, която й донесло посещението на стария влъхва! Надявайки се да увеличи съкровището си, палавницата може да е играла на лотария и не е изключено в резултат на това да го е проиграла до последния грош.