Лео Таксил
Забавно евангелие (7) (или животът на Исус)

Глава V
В която Йосиф се примирява с цялата тая история, макар че отначало не му се харесала много

А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато помисли това, ето, ангел господен му се яви насъне и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от духа светаго; тя ще роди син, и ще му наречеш името Иисус; защото той ще спаси народа си от греховете му… Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал ангелът господен, и прие жена си.

Матей, гл. I, 19–21, 24.

Вече знаем, че Йосиф е бил най-обикновен дърводелец. Но въпреки простоватия си вид той не е бил глупак, пък и бог не го лишил от самолюбие.

— Щом е покълнало, значи е било посято семенце! Ясно е, че някой се е разпореждал в моята градина! — рекъл той, щом видял прелестната си годеница.

И дърводелецът бил обзет от горчива чемер-мъка. Трябва да му признаем, че е имал известни основания за това. Всъщност би ли могъл толкова простодушен и наивен човек да си представи, че неговият съперник е всичко на всичко един гълъб и че макар Мария да е забременяла не на шега, тя си е останала същата девственица, каквато е била преди намесата на светия дух. Не, Йосиф не можел да си представи.

Поставете на негово място най-благочестивия вярващ, допуснете, че годеникът на Мария е бил възможният най-набожен човек и че като се връща в Юта след тримесечно отсъствие, този човек заварва своята мургава драговница в интересно положение: готов съм да се обзаложа, че той би се разстроил къде повече от нашия дърводелец.

Йосиф възнамерявал да си вземе жена, за да му готви обед и да му кърпи гащите; но той не бил чак толкова безразличен към съпружеската любов, за да остане съвсем нечувствителен към онова смешно положение, в което неизбежно изпада съпругът рогоносец.

Веднъж, както обикновено, той се явил при Мария с букет цветя и забелязал, че коремчето на годеницата му е взело доста големи размери. Йосиф разярено хвърлил букета и извикал:

— По дяволите, госпожо, вие не сте си губили времето, през което аз нямах удоволствието да ви виждам!

Мария смутено навела глава. Татко Йоаким и мамичка Ана просто се вцепенили. Йосиф се обърнал към тях и казал:

— Пфу, какъв скандал! Ако се надявате, че след всичко това ще се оженя за вашата въртиопашка, със същия успех можете да чакате палмата да върже репички!… И без това приятелите ми вече ми се присмиват, казват, че съм се бил полакомил за младо. Че те просто няма да ме оставят на мира! Какви ли не песнички ще съчинят за мене!… А ония мискини, калфите, света ще обърнат само и само да ми скроят някоя нова мръсотия! Не, покорно благодаря, тая няма да я бъде… Вземам си думата назад… Не искам да ме одумват всички наоколо.

Докато Йосиф говорел, Мария успяла да се овладее. Тя се опитала да омилостиви годеника си и като направила мила муцунка, за да подслади горчивия хап, казала:

— Йосиф, приятелю мой, кълна ви се, вие грешите… аз съм чиста като младенеца, който ще родя…

— Чиста като това копеле?! Е, това вече е прекалено!

— Йосиф, зайченце мое, давам ви думата си, че аз, както и преди, съм достойна за вас… Нито един мъж не може да се похвали, че е целунал дори върха на пръста ми…

— Не, я оставете това… Можеш да излъжеш всеки друг, но не и мене! Че кой друг, ако не мъж, ви е докарал до това плачевно състояние?

— Ама това е гълъб!

Тук вече дърводелецът кипнал.

— И след всичко това ти се осмеляваш да ми се подиграваш! — извикал той. — Хубав номер! Добре поне, че тя му пусна края, преди да отидем в кметството… Ох, как щях да се наредя, ако й бях мъж!

С тези думи Йосиф разярен избягал навън.

Йоаким и Ана съвсем загубили и ума, и дума. Смайването им било толкова голямо, че те просто зяпнали.

Когато Йосиф си отишъл, в къщата избухнал ужасен скандал. Върху Мария като град се посипали неприятни думи. Татко и мама на всяка цена искали да знаят името на негодника, виновен за това, което Йоаким и Ана, без да знаят за божия промисъл, смятали за позорно деяние. В съседство живеел някой си млад човек на име Пантер и подозренията на мамичката веднага паднали върху него. Пантер не бил грозен и на времето си направил предложение на Мария.

Мария се кълняла във всички богове, че за всичко е виновно единствено гълъбчето, но никой не й вярвал.

Накрая покрусените Ана и Йоаким решили да чакат развитието на събитията.

Те вече били загубили надежда да омъжат дъщеря си, когато неочаквано една сутрин при тях се явил Йосиф. Дърводелецът влязъл, като потривал ръце; никога още не били виждали на лицето му такова щастие.

— Живо-здраво, бъдещи тъсте и бъдеща тъщо! Нали не сте се отказали да ме вземете за зет?

— Туй то! — възкликнали в един глас Йоаким и Ана. — А ние решихме, че сте се отказали от Мария след оная малка неприятност, която стана с нея!…

— Което си е вярно, вярно е. Аз наистина се разсърдих. Няма да го отричам… Но сега всичко ми е известно.

Ана и Йоаким се слисали още повече отпреди.

— Тоест как? — казало татенцето. — Сега ви е известно всичко и затова искате да се ожените?…

— Точно така.

— Ние май че не ви разбрахме добре…

— Казвам ви: точно така.

— Шегувате се, Йосиф… Защо ви е нужно така злобно да се надсмивате над нашата мъка?

— Аз не се шегувам… Зная всичко и мога да ви уверя, че малката не е излъгала, като каза, че за всичко е виновен гълъбът.

Ана и Йоаким се спогледали.

— И няма какво да се гледате като котараци, които са направили пакост… Аз също твърдя, че това е гълъб…

— Е — промърморил Йоаким, — щом настоявате, нека бъде гълъб… В края на краищата това си е ваша работа.

— Представете си, днес сънувах нещо… Един прекрасен златокрил ангел просто седна на леглото ми, преметна крак връз крак и каза: „Чуй, Йосифе, ти си формен глупак… Та ти трябва само да протегнеш ръка и ще станеш притежател на съкровище. А ти не искаш дори пръста си да помръднеш!…“ — „Къде, къде е съкровището?“ — попитах аз ангела. — „На две крачки от тебе, в твоето градче, в самия Назарет. Това съкровище е Мария, дъщерята на татко Йоаким, очарователната брюнетка, за която си сгоден“. — „Да-да — отвърнах аз, — същата оная, дето забременя неизвестно от кого. Всички мислят, че това е работа на Пантер. Ако Мария наистина е съкровище, то във всеки случай не съкровище на добродетелта“. — „Грешиш, Йосифе. Пантер няма нищо общо с това, нито пък кой да е от смъртните. Мария е невинна като пиленце в яйце. Младенецът, който носи в утробата си, приятелю мой, е месия, озовал се там в резултат на намесата на светия дух“. — „Значи, разказът за гълъба е истина?“ — попитах аз. — „Истина, самата истина. Аз съм архангел Гавриил, така че можеш да ми повярваш.“ — „Е, щом е така, млъквам. Но какво ще ме посъветвате?“ — „Ожени се, друже, за Мария, и то колкото може по-скоро. По такъв начин пред закона ти без всякакви усилия ще станеш баща на месията, който ще спаси народа на Израил, а заедно с него и целия човешки род.“

Йоаким и Ана изпаднали във възторг. Йосиф продължил:

— Надявам се, че сега ви е ясно защо бързам да стана ваш зет… Не дай си боже някой друг да получи същото откровение свише и да ми измъкне това съкровище!

— Е, хайде, дайте си ръката, любезни Йосифе! — възкликнали щастливите родители. — Ние ви даваме Мария. Ще обявим годежа и работата е в кърпа вързана… Но само внимавайте да не се отметнете!

— Дадено!

Минали десет дни след този разговор и младата Мария започнали почтително да я наричат мадам. По време на брачната церемония няколко хлапета се опитали да пуснат остроти по повод на венчето от портокалови цветчета на главата на булката, но първосвещеникът Симеон по внушение божие смушкал дърводелеца в хълбока и тихо му прошепнал на ухото:

— Дръж се, щастливецо!