Лео Таксил
Забавно евангелие (32) (или животът на Исус)

Глава XXX
Къпалня „Витезда“

Болният му отговори: да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.

Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.

И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.

А тоя ден беше събота.

Йоан, гл. 5, 7–9.

Докато Исус не чувствал повече или по-малко единодушна поддръжка, той се колебаел и съмнявал, но когато — след провала в Назарет — в Капернаум го посрещнали с ентусиазъм, той си казал, че е дошло времето решително и безвъзвратно да се заеме с изпълнението на възложената му мисия. Макар и успехът му да бил твърде относителен, все пак бил успех и той можел да направи следващата крачка, защото вече тръгнали след него.

Доста неувереният дебют на живото Слово се забавил с около една година. Така че ние отново се срещаме с нашия скитник в навечерието на следващия пасхален празник.

Исус не пропуснал да посети още веднъж Ерусалим. Но сега решил да не прави скандали в храма, въпреки че сарафите и търговците се развъртели там още повече отпреди. В това решение нямало никаква логика. Едно от двете: или търговците оскверняват храма, или не го оскверняват. Веднъж Исус заявил, че го оскверняват, и за да остане последователен, трябвало отново да изрази по този повод благородното си негодувание, както направил предишната година, и да не отстъпи, докато търговците не се откажат от своето светотатско търгашество.

Но логиката и скромността били еднакво чужди на сина на гълъба.

И така, тази година той решил да остави търгашите на мира.

Вместо да се яви в храма и да започне своите разобличения, Исус тръгнал към банята, която се намирала при Овчи порти. Наричала се къпалня „Витезда“. Последната дума на древноеврейски означава „дом на милосърдието“.

Всъщност Исус не се отдалечил много от храма. Овчите порти затова именно се наричали Овчи, защото през тях прекарвали овцете, които след това били продавани за жертвоприношения.

Къпалнята представлявала доста обширен басейн, свързан с горещи минерални извори, чиято вода съдържала желязо. Основателите на това заведение съчинили подходяща легенда, която привличала тълпи от посетители.

Според легендата от време на време ангел господен слизал от небесата в къпалнята и раздвижвал водата. Тогава първият и единствен (!) клиент, който се хвърлел в басейна веднага „след раздвижване на водата, оздравявал от каквато болест и да е бил налегнат“.

Всички жители на Ерусалим вярвали в тази измислица и болните на тълпи се стичали в къпалня „Витезда“. Те с нетърпение очаквали момента, когато водата ще закипи. Убедени, че ангелът господен раздвижва водата с незрима ръка, всички се хвърляли един през друг в басейна и всеки се стремял пръв да се гмурне в чудодейните струи.

Предварително ми е известно какво ще кажат по този повод умните и просветени хора. Ще кажат:

— Собствениците на банята „Витезда“ са много ловки мошеници. Естествено, те сами са измислили отначало докрай легендата, която се носела сред наивната публика. А внезапното кипване на водата в басейна се обяснява с периодичното активизиране на горещите извори. Това е всичко.

В планините около Ерусалим действително са открити много извори със съдържание на желязо и сяра както с обикновена температура на водата, така и горещи. По-специално, в недрата на планината, на която се издигал храмът, се оказало цяло подземно езеро. Този огромен резервоар с вода за пиене бил прочут още в древността и бил смятан за едно от чудесата на Ерусалим, тъй като помагал на неговите жители да издържат и най-продължителните обсади. За това говори още Тацит^[1] в своята „История“ (книга V, гл. 12).

Сравнително неотдавна монахините от прословутия орден „Дамите на Цион“ при полагане на основите на сиропиталището „Сие человек“ попаднали на древни цистерни, подхранвани от обилни извори; запазилият се до днес водопровод от тези цистерни минава под оградата на храма.

За съществуването на многобройните подземни извори евреите са знаели още от дълбока древност: в псалтира за тях се казва: „речните потоци веселят града божи, жилището на всевишния“ (Псалом 14, 5). Йезекиил, оня знаменит пророк, който ял сандвичи с човешки изпражнения, също бил възторжен поклонник на тази свещена река. Той й посветил първите дванадесет стиха от четиридесет и седма глава на своите пророчества, където по-точно се казва: „Изпод прага на храма тече вода към изток… Тая вода тече към източната част на страната, ще слезе в равнината и ще се влее в морето, и водите му ще станат здрави… и всяко живеещо същество, що пълзи там… ще бъде здраво; и риби ще има твърде много… там всичко ще бъде здраво“ (Йезекиил, гл. 47, 1–12).

— Следователно — ще кажат в заключение господа скептиците — великото банско чудо е било най-обикновено явление. То не е трудно да се обясни. Обикновено къпалня „Витезда“ се е снабдявала с вода с нормална температура. От време на време, когато собствениците на заведението са имали под ръка някой достатъчно ловък симулант, за когото са били сигурни, че пръв ще успее да се гмурне, те са пускали от дъното на басейна най-горещата вода. Тази вода се смесвала със студената, повърхността на басейна сякаш кипвала и всички крещели, че се е явил невидим ангел. В същата секунда мнимият болен се хвърлял с главата надолу и изскачал от водата, като с викове съобщавал, че за един миг се е излекувал от всички болести. Останалите болни следвали неговия пример и също се къпели, а понеже водата на изворите в края на краищата наистина е имала някакви целебни свойства, болните са получавали известно облекчение. То се приписвало на чудодейната сила на ангела, който развълнувал водата, и всеки се връщал у дома си с твърдата увереност, че ако му било провървяло и успеел да стартира пръв, от болестта му не би останала и следа.

На подобни доводи на умните и компетентни хора учените богослови отговарят по следния начин:

— Когато се касае за вярата, изобщо не бива да се мисли и разсъждава. Щом в евангелието, написано под диктовката на гълъба, т.е. на светия дух, е казано, че ангелът господен незримо е раздвижвал водата в басейна, като същевременно й е придавал чудодейни свойства, на това трябва да се вярва и точка по въпроса! Имало ли е там горещи извори или не — няма значение. Свещеното писание твърди, че в къпалня „Витезда“ са ставали чудеса — значи тя е била чудотворна.

Може да се попита:

— А няма ли да кажете дали този свръхестествен басейн се е запазил до наши дни?

Отговор:

— Да, запазил се е. В Ерусалим досега показват на поклонниците басейна, разбира се, не безплатно, защото всичко, което напомня легендата за живота на Христос, е толкова скъпо на добрите християни, че те като добри християни са готови да платят всякаква цена. Нещо повече, сега в Ерусалим демонстрират на вярващите цели две къпални „Витезда“, като собственикът на всяка една от тях е готов да удостовери в писмена форма, че именно неговата къпалня е автентична и истинска, онази същата, която е съществувала в евангелските времена. Първата от тези къпални се намира между Харама и портата на свети Стефан; втората също е наблизо, край черквата „Св. Ана“. Тя беше открита от господин Мос, френски архитект, на когото преди няколко години беше възложено да реставрира статуята на света Ана. Можем да се надяваме, че още при първите нови разкопки в този район на Ерусалим ще бъде намерена трета къпалня „Витезда“ и тя ще бъде единственият истински оригинал, както и двете предишни.

— А какво ще кажете за чудесата? Те все още ли се извършват в някой от тези къпални басейни?

— Колкото до чудесата, за тях вече не се чува.

В наши дни болните отиват да се лекуват на други места. Те смятат, че напразно ще си губят времето, ако чакат ангелът да раздвижи водата в къпалнята.

И наистина, що ли пък ангелите да си развалят спокойствието заради такава празна работа! Дори ако някоя от моите прелестни читателки помоли своя ангел пазител да й подаде сапуна в банята, той ще й се изсмее в очите. Тия небесни създания, някога толкова услужливи към людете, днес съвсем са се разхайтили. Това е наистина печално.

Уви, къде сте вие добри стари времена, библейски и евангелски?

Чудеса тогава е имало колкото щеш.

Разбира се, юдеите с възторг са говорели за този басейн, където е било достатъчно да дочакат ангела, който раздвижвал водата, и вълшебните изцеления се посипвали като от рога на изобилието. Главното е било да се гмурнеш пръв.

Но докато, излекуваните по този начин болни благославяли небесата, в същата къпалня имало немалко сакати, на които никак не им вървяло.

Между тях бил един паралитик. Тридесет и осем години наред го донасяли в къпалня „Витезда“, но понеже той не можел да се движи, винаги се намирал по някой хитрец да го изпревари.

Лесно е да си представим отчаянието на този несретник.

Много по-трудно е да се разбере защо той не е могъл да склони нито един от своите носачи да го бутне във водата в нужния момент и същевременно ги е карал тридесет и осем години наред да го влачат от къщи до Овчи порти и обратно. Впрочем, да оставим това.

Исус се появил в къпалнята точно когато нашият разслабен окайвал съдбата си.

Живото Слово било придружено от тълпа зяпачи. При вида на паралитика клиентите на банята не могли да удържат смеха си — естествено, всички го познавали и той отдавна бил станал за мезе.

— Не разбирам какво смешно има тук? — учудил се Исус.

Посетителите един през друг започнали да му показват паралитика и да разказват неговата история. Всеки се стараел да надмине по остроумие останалите. Техните подигравки така озлобили болния, че обикновеното му униние се сменило с неудържима ярост.

Исус никога още не бил имал по-благоприятен случай да докаже на жителите на Ерусалим, че божественият гълъб наистина му е татко.

Той се приближил до разслабения, който не можел да помръдне дори върха на пръста си, и попитал:

— Искаш ли да се излекуваш?

— Що за въпрос! — изръмжал паралитикът. — Че за какво ще ме донасят тук ето вече тридесет и осем години!

— Но доколкото разбирам, без особен успех.

— А че как! Та аз не мога и една крачка да направя. Как да се излекувам, кажи де! Всеки път, когато водата кипва от ръката на ангела, в нея винаги успява да се мушне някой друг.

— Нима никой не ти помага?

— Да ми помага? За тази сбирщина от идиоти е много забавно, че аз винаги закъснявам. На тях, знаеш, им е смешно! Аз дори не се надявам, че на някого от тях ще му дойде в главата милосърдната мисъл да ме бутне в басейна, макар и с един здрав ритник. Аз дори не бих се разсърдил на такава мила шега, по-скоро обратното.

— Ти наистина си за съжаление.

— Все някога ще ме съжалят… Но ти пък защо си дошъл тук? Да ме окайваш ли? Или без тебе са малко простаците, които се гаврят с мене? А ако наистина ме съжаляваш, застани до мене и щом водата кипне, хвърли ме долу!

Исус свил рамене.

— Стани! — обърнал се той към паралитика след кратка пауза. — Стани, вземи си постелята и ходи!

Болният отначало помислил, че синът на гълъба му се присмива. Той за малко не се разсърдил, но изведнъж почувствувал, че кръвта в жилите му потекла по-бързо.

— Господи боже мой! — промърморил той. — Я виж, пръстът ми като че ли мърда!

И наистина, той размърдал пръстите си без никакво усилие.

— Ето че и кракът ми потръпва!

Той раздвижил най-напред десния, а после и левия си крак.

— Охо, сега и ръцете ми се съживиха… Всичко е наред!

И бившият паралитик се замятал като котка, настъпена по опашката.

Зрителите били възхитени. Теляците не могли да се опомням от изумление. Седмината апостоли се надували като паун и заемали високомерни пози, сякаш и те имали заслуга за това чудо.

А Исус добродушно потривал ръце и доволен наблюдавал всичко, което ставало.

— Безкрайно съм ти благодарен! — извикал бившият паралитик и от възторг се кълчел по най-невероятен начин. — Ти наистина си най-изкусният изцелител, когото познавам.

С тези думи той намотал рогозката, която му служела за постеля, още веднъж благодарил на живото Слово и хукнал навън.

Но щом изскочил от банята, нашият изцерен чул виковете на двама полицаи.

— Ей ти! — изревали те. — Накъде си се затичал?

Бившият паралитик се спрял.

— Бързам да се покажа на близките си — отговорил той. — Искам да ги зарадвам с оздравяването си.

— Я стой, приятелю! И не се опитвай да ни измамиш. Казваш, че си оздравял… Ясно, и сами виждаме… Но ти какво, не знаеш ли, че днес е събота, ден на сабата, когато строго се забраняват всяко занимание и работа.

Излекуваният по чудо отворил уста.

— Слушайте — измънкал той накрая, — откога оздравяването е станало работа?

— Стига дрънка, приятелче… За твоето здраве изобщо не става дума. Въпросът е за тая рогозка под мишницата ти.

— Какво общо има тук рогозката?

— По дяволите, и той още пита! Ти да не си малоумен? Тогава да знаеш: законите на Мойсей забраняват в събота всякакви преселения.

Наистина, според библейските закони в събота може само да се почива.

Какво трябвало да направи изцереният по чудо? Уличили го в нарушение на Мойсеевите наредби.

Когато разбрал, че полицаите ей сега ще му съставят акт, бившият паралитик решил да обясни какво именно му се е случило.

Отначало блюстителите на реда не искали да вярват на нито една негова дума. Струвало им се невероятно някой да се излекува, без дори да се е умил в кипящата вода на басейна… И те вече били склонни да откарат нарушителя в участъка.

За щастие на нашия изцерен, наоколо започнали да се събират зяпачи и скоро той и полицаите били обкръжени от цяла тълпа. Двайсетина зрители изразили желание да потвърдят под клетва, че бившият паралитик е разказал истината.

Въпреки това упоритите полицаи — а те били от сектата на фарисеите — настоявали да съставят акт. Фарисеите, както е известно, били отчаяни формалисти и изисквали да се спазват строго всички закони на Мойсей.

И така, за да открият истинския виновник, те се обърнали към бившия паралитик със следните думи:

— Готови сме да повярваме, че си бил болен и после си се излекувал. Значи някой те е излекувал и този някой е нарушил библейските наредби, защото в събота се е занимавал с лекуване.

— Но той не е лекар и не е работил! — възразил изцереният. — Той просто ми каза: „Стани и ходи!“ Чудото не е работа.

— Стига! Само представителите на властта имат право да тълкуват действащите постановления. Твоят чудотворец е нарушител!

— Но чакайте…

— Мълчи, ти казваме! Отговаряй на въпросите! Как е името му?

— Откъде да зная!… Ние не се познаваме. Днес го видях за пръв път. Такъв един, висок, светлокестеняв, косата му е дълга, а как се казва — да ме убие бог, не зная!…

Нищо повече не успели да изтръгнат от него. Изцереният действително не познавал Христос, а и зяплювците, които се тълпели наоколо, също не могли да дадат никакви сведения на полицаите.

Блюстителите на реда от немай-къде пуснали бившия паралитик и тръгнали да съставят рапорт за неизвестния знахар, който в нарушение на съществуващите закони лекувал в събота с чудеса.

От този ден Исус бил взет на мушка; подозрението веднага паднало именно върху него. Членовете на синедриона не забравили скандала в храма, предизвикан от живото Слово предишната година, и решили да поставят опасния скитник под постоянно наблюдение.

След няколко дни дръзкият нарушител се явил в храма и срещнал там бившия паралитик. Излекуваният се разскачал от радост при вида на своя спасител: той направо щял да се пръсне от желание още веднъж да засвидетелства своята дълбока признателност. Но Исус охладил ентусиазма му.

— Аз ти върнах здравето — казал той, — но не си въобразявай, че ще те лекувам цял живот! Трябва да знаеш, че болестта е наказание за греховете. Затуй повече не върши грехове, та да не прихванеш някоя друга болест. А ако все пак се разболееш, толкова по-зле за тебе! Честна дума, вече няма да се намесвам в това.

Бившият паралитик обещал отсега нататък да бъде послушно момче, а когато изцелителят се отдалечил, започнал да разпитва околните кой е този странен човек.

Между вярващите се намерили хора, които познавали Исус.

Те казали на излекувания името на неговия благодетел, а той на свой ред не закъснял да го разгласи навсякъде.

Новите и този път точни сведения потвърдили подозренията на синедриона. Веднага било взето решение да се възбуди углавно дело против нарушителя на Мойсеевите закони.

Следователите от свещения съд отишли при Исус и го подложили на разпит по всички процедурни изисквания.

— Признавате ли, че миналата събота сте излекували в къпалня „Витезда“ някакъв паралитик?

— Признавам.

— Занимавате ли се с лекарска практика?

— Не.

— Как така не? Човекът е болен, вие го лекувате и заявявате, че не се занимавате с лечителство! Впрочем не може да не сте знаели, че денят на сабата е отреден изключително за почивка.

Какво мислите, че им отговорил Христос?

Би могъл да възрази, че не бива да се смесва изцелението по чудо с обикновеното лечение с помощта на лекарства и лекарски предписания. Но той не го направил. Разпитът му дал повод за една предълга реч и той не закъснял да я произнесе.

С разточително многословие, като подчертавал всяка фраза с нелепи жестове, той се впуснал в приказки за това, че бащата непрекъснато върши нещо; че бащата има син, на когото е възложено да съди и управлява; че мъртъвците, ако им провърви и чуят сина, ще живеят вечно; че сам той няма своя воля и се покорява на волята на онзи, който го е изпратил; че неговият братовчед Йоан Кръстител е лампа, горяща и свещена; и най-сетне, че Мойсей е обвинителят, на когото те се уповават.

Цялата тая галиматия е толкова безсмислена, че смятам за излишно да я цитирам дословно. Нека моите читатели още веднъж се убедят: аз нищо не измислям! Всички фрази на Христос, споменати в тази книга, не са мои, а негови.

И така, ето несвързаната дрънканица на нашия митичен основоположник на християнството, изложена в пета глава на Евангелие от Йоан (19–47):

„Истина, истина ви казвам: синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види отца да твори; защото, което твори той, това твори също и синът. Защото отец обича сина и му показва всичко, що сам твори; и ще му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. Защото, както отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и синът оживотворява, които иска. Защото отец и не съди никого, но целия съд предаде на сина, та всички да почитат сина, както почитат отца. Който не почита сина, той не почита отца, който го е пратил. Истина, истина ви казвам: който слуша словото ми и вярва в оногова, който ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. Истина, истина ви казвам: иде час и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на сина божи и като чуят, ще оживеят. Защото както отец има живот в себе си, тъй даде и на сина си да има живот в себе си, и даде му власт да извършва и съд, защото е син човечески. Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на сина божи и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. Аз не мога да правя нищо от себе си. Както слушам, тъй и съдя и моят съд е праведен, защото не търся моята воля, а волята на отца, който ме е пратил. Ако аз свидетелствам за себе си, свидетелството ми не е истинско. Има друг, който свидетелства за мене; и зная, че е истинско свидетелство, с което той свидетелства за мене. Вие бяхте пратили при Йоана и той засвидетелства за истината. Но аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. Той беше светилото, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото, защото делата, които ми даде отец да извърша, самите тия дела, що аз върша, свидетелстват за мене, че отец ме е пратил. И пратилият ме отец сам свидетелства за мене. А вие ни гласа му някога сте чули, ни вида му сте видели; и словото му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате ономува, когото е той пратил. Изследвайте писанията, защото вие мислите чрез тях да искате живот вечен. И те са, които свидетелстват за мене. Но не искате да дойдете при мене, за да имате живот. От човеци слава не приемам, но разбрах ви, че нямате в себе си любов божия. Аз дойдох в името на моя отец и ме не приемате; но ако друг дойде в свое име, него ще приемете. Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от единого бога, не търсите? Не мислете, че аз ще ви обвинявам пред отца: има против вас обвинител — Мойсей, — на когото се вие уповавате. Защото ако да бяхте вярвали на Мойсея, щяхте да повярвате и на мене, понеже той за мене писа. Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на моите думи?“

Трябва честно да признаем, че и при максимално старание и най-доброжелателно отношение едва ли е възможно в това объркано бълнуване да се открие, макар и капчица здрав смисъл. Ако днес на някой нарушител на наказателния кодекс би хрумнало при разпита да дръпне подобна реч, веднага биха го изпратили за освидетелстване при психиатър.

Но и в ония времена никой естествено не разбрал нищо от тия врели-некипели. Пратениците на синедриона повдигали рамене и не знаели дали могат да смятат това разточително и несвързано Слово за вменяемо. В края на краищата те плюли на всичко и се отказали от мисълта да арестуват Исус. Според тях той сам не разбирал какво говори и едва ли можел да отговаря за своите постъпки (Йоан, гл. 5, 1–47).

Те се ограничили с това, че му пъхнали под носа списъка на забранените в събота занимания и го предупредили да бъде по-внимателен занапред.

Във връзка с това смятам, че не е излишно да запозная читателите с някои подобни забрани, смешни и нелепи като всички религиозни предписания.

Пълният им списък е поместен в така наречената Книга на равините. Аз ще посоча само най-типичните, за да покажа до какъв абсурд довежда фанатизмът.

В деня на сабата, или просто в събота, евреите били обречени на пълно и абсолютно бездействие.

„Забранено е в деня на сабата слепецът да ходи с тояжка. Забранено е на всички юдеи да носят какъвто и да е товар, било то ветрило, подвижна коронка на зъби или дори панделка, не пришита на хитона. Забранено е да се пише повече от една буква поред. Забранено е да се убиват насекоми, дори ако те жилят или хапят. Забранено е да се разтрива която и да е част на тялото, ако имаш ревматизъм. Забранено е да си правиш гаргара с оцет на болния зъб, ако след това не гълташ течността, а я изплюваш. Забранено е да се сипва в курника повече зърно, отколкото могат да изкълват кокошките, та останалото зърно да не покълне и да не се окаже посято в деня на сабата. Забранено е на пътниците, забавили се по пътя през нощта в петък срещу събота, да продължат по-нататък, дори ако са замръкнали в гора или на полето, под дъжд или вятър, или пък в места, където ги заплашват разбойници“.

И не смятайте, моля ви се, че всичко това съм си измислил за собствено удоволствие. Всички изброени заповеди действително са съществували и са били спазвани през онези времена. Има дори сведения за един фарисей на име Шамай, който от четвъртък нататък не се решавал да повери на слугата си — езичник, и най-незначителната бележка, тъй като се опасявал да не би той да я връчи на получателя в деня на сабата.

Християните също не са по-назад от юдеите в областта на нелепите ограничения. Досега в някои страни неделното безделие се спазва толкова строго, колкото съботата у древните евреи. Съвсем неотдавна английските протестантски богослови обсъждаха такъв например злободневен въпрос: може ли в неделя да се ходи? И представете си, намериха се привърженици на пълната неподвижност!