Лео Таксил
Забавно евангелие (49) (или животът на Исус)

Глава XLVII
Разкрасявайте мъжете си с рога, госпожи: с вас е Бог!

Тогава книжниците и фарисеите доведоха при него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха му: учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство… Като се поизправи и не вадя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли не те осъди? Тя отговори: никой, господи. И Иисус и рече: и аз не те осъждам. Иди си и недей вече греши.

Йоан, гл. 8, 3, 4, 10, 11.

Същия ден вечерта Исус от предпазливост напуснал Ерусалим. Той решил, че ще бъде по-спокойно да пренощува в Маслиновата планина. Времето било превъзходно и той безгрижно заспал под сянката на дърветата. Но на разсъмване миропомазаният отново се явил в храма и се заловил за своите поучения, като събрал около себе си огромна тълпа.

Членовете на синедриона не изоставили мисълта да се избавят от дърдоркото. Само че този път те решили най-напред да подронят авторитета му сред народа, да го дискредитират по какъвто и да е начин и чак след това да го тикнат в затвора. Те тъкмо си блъскали главите как да хванат хитрия син на гълъба, когато настъпило едно събитие, което значително улеснило тяхната задача.

Седемте дни и седемте нощи под сянката на зелените колиби не били малко изпитание за добродетелите на ерусалимските дами. Всички се веселели до капване: смеели се, пеели, лудували, ходели си на гости. Когато се спуснел здрач, нескромни веселяци надничали през пролуките между клонките в уютните убежища, където се събличали хубави юдейки. В нощната тъмнина не един лудетина сбърквал адреса и изненаданите дами понякога предпочитали да не вдигат шум, за да избягнат скандалното разгласяване. При това всеобщата радост била толкова голяма, че много неща през тези дни изглеждали извинителни. През тази превесела седмица всеки гледал да удари кьоравото, главното било да не те хванат — а останалото кой ти гледа! И ето че тъкмо през нощта, когато Исус спял под маслините, една дама била заловена на местопрестъплението. Фактът на прелюбодеянието бил налице. Заварили я в прегръдките на млад нехранимайко и позата им не допускала никакви съмнения относно това, с което се занимавали.

Разяреният съпруг напердашил младока, а невярната съпруга изпратил на съд в синедриона, та първосвещениците да произнесат присъдата.

През тази епоха благодарение на смекчаващото влияние на римската култура най-многото, което можел да направи мъжът-рогоносец, било тържествено да се откаже от своята съпруга изменница. Добрите стари времена, когато по Мойсеевия закон за прелюбодейство пребивали жените с камъни, безвъзвратно отминали и сега оскърбеният съпруг можел само да се разведе със своята блудна жена — и толкоз.

Рим натрапил на Юдея своя углавен кодекс. Сега само представителите на императора имали право да наказват или помилват, а римските наместници никога не осъждали неверните жени на смърт.

Когато довели в синедриона съгрешилата съпруга, за да може мъжът й да се откаже от нея по всички изисквания на закона, един стар съдия-буквоед се провикнал, като потривал ръце:

— Многоуважаеми колеги, сега вече пипнахме Исус!

— По какъв начин? — учудили се многоуважаемите колеги.

— Много просто! Тъй като тая личност си въобразява, че е познавач на библията, ние ще му изиграем една хубава шега. Според закона на Мойсей жената, уличена в прелюбодеяние, трябва да бъде пребита с камъни. Нека той направи разбор на дадения случай. Ако каже, че трябва да я съдим по Мойсеевия закон, той съвсем ще се компрометира като добряк и никой вече не ще вярва в неговите думи за милосърдие. Освен това по този начин той ще си навлече гнева на Пилат, римския губернатор. Ако ли пък нашият дърдорко реши, че е достатъчен обикновеният развод, ние ще разгласим навсякъде, че той проповядва неуважение към библейските закони. И в единия, и в другия случай той ще се намери в небрано лозе.

Членовете на синедриона приели с възторг това предложение.

Те незабавно се явили в онази част на храма, където обикновено Исус давал воля на своето красноречие, и го заварили заобиколен от многобройни слушатели. Живото Слово тъкмо се било разглаголствало по повод на „свещеното писание“. Служителите на синедриона довели със себе си и злополучната съпруга, която не съумяла да скрие слабостта си към млади момчета.

— Коя е тази? — питали ги.

— Ами една дамичка, която слага рога на мъжа си. Заловили я на местопрестъплението…

— Но пък тя наистина не е грозна! Бедното котенце, готов съм да се обзаложа, че мъжът й е бил някой дърт пръч!

— Какъвто и да е, тя все пак не е имала право да постъпва така. Още повече, ако той е старец — рогата не са го разхубавили!

— Я оставете, това са дреболии…

— Дреболии? А, не! Тя заслужава такова наказание, че да служи за пример на другите.

— Какво наказание? Кажи, щом си толкова примерен!

— Какво има да казвам? В Мойсеевите закони всичко вече е казано.

— Та нали тоя закон не се прилага от стотици години насам!

Подобни противоречиви чувства вълнували тълпата, докато слугите на синедриона се промъквали към Исус. Особено се възмущавали съпрузите. Те горчиво съжалявали, че не могат да се разправят с прелюбодейката според суровия закон на Мойсей.

Най-после служителите на синедриона заедно с невярната жена се добрали до живото Слово. Като направили най-скръбни физиономии, те му заговорили със сладникав глас и сочели провинилата се съпруга:

— Учителю, ето една жена, заловена в момента, когато украсявала съпруга си с клонести рога. Мойсей ни завеща да пребиваме с камъни прелюбодейките. Но ние се колебаем. Как мислиш, какво да правим с нея?

Исус се престорил, че не чува въпроса, който му задали, и не вижда нищо. Вместо да даде какъвто и да е отговор, той спокойно се навел над земята и започнал да си рисува плетеници по мръсния под. Трудно било да се изрази по-голямо пренебрежение! Той сякаш искал да покаже, че празното драскане на безсмислени букви и знаци в прахта за него е хиляди пъти по-важно от всички въпроси на учените доктори от синедриона.

В това време най-ревнивите измежду мъжете, като чули да се споменават Мойсеевите закони, се озлобили до дъното на душата си. Прелюбодейката им била омразна, затова, без да отлагат, насъбрали от съседния строеж яки камъни и вече се канели безмилостно да я убият. А фарисеите и книжниците си дали вид, че не разбират презрителното мълчание на Исус. Те продължавали да настояват и да питат как да постъпят с вероломната жена, която виждала зловещите приготовления за наказанието и се чувствала доста зле. Неумолимите мъже я обкръжили от всички страни и някои вече замахвали с камъни — във всичко това нямало нищо утешително.

Фарисеите и книжниците не мирясвали.

— Та какво ще кажеш? — питали те. — Да пребием ли тая негодница с камъни или да отстъпим от Мойсеевите закони? Отговори ни!

В края на краищата синът на гълъба загубил търпение. Той се изправил и казал:

— Нека този, на когото никога никой не е слагал рога, пръв да хвърли камък върху нея!

Мъжете се спогледали. Положението било наистина трудно.

За срам на мъжкия род трябва да се признае, че мнозина негови представители винаги са готови да осъдят неверността на жените. Те веднага се поставят на мястото на измамения съпруг и не намират никакви смекчаващи вината обстоятелства за изневерилата жена. Но те често забравят една малка подробност: съпружеската изневяра, или адултер, е невъзможна без участието на мъж. Тях малко ги интересува вината на любовника, при все че понякога тя съвсем не е по-малка от вината на любовницата. Подобни господа с удоволствие слагат рога на своите ближни, но са готови да удушат собствената си съпруга дори за това, че е разменила писъмце с братовчед си или с по-малкия си брат.

Исус знаел на коя карта да заложи. Той накарал яростните защитници на съпружеската вярност да погледнат реално на нещата. Порицавате жените, които грешат, но вие, мъжете, забравяте, че именно вие в три четвърти от случаите ги вкарвате в грях! Ето какво означавала неговата неочаквана фраза, която подействала на книжниците и фарисеите така, сякаш ги полели с ведро ледена вода.

За по-голяма яснота Исус би могъл да каже: „Намерете любовника на тази жена и пребийте с камъни и двамата, щом е такъв библейският закон“. Но ние знаем, че самият Исус слагал рога и на бедния Папус, мъжа на Магдалина, и на богатия Хуза, съпруга на Йоана, и затова се отнасял съвсем снизходително към лекомислените съпруги.

И така, отговорът на миропомазания изведнъж охладил гнева на ревнивите мъже. Отпуснали ръце като книжниците и фарисеите, а след това пръстите им се разтворили и камъните, предназначени за невярната жена, паднали на земята. Смутени от неочаквания обрат на работата, те побързали да се измъкнат един след друг — най-напред старите развратници, които викали повече от всички, а след това и младите хаймани, които не им отстъпвали по жестокосърдечност.

„И остана Исус и жената, която стоеше насред“ — казва евангелието.

За какво ли са разговаряли? Вероятно злополучната прелюбодейка е признала, че е готова да запали най-голямата свещ за дърводелеца-изцелител.

— Ако не бяхте вие — сигурно е казала тя, — зле щях да си изпатя. Да знаете само колко съм ви признателна за великодушната намеса!

— Мадам, макар и да сме от дърводелски род и да не сме завършили разни университети, все малко от малко знаем как да се държим с нежния пол.

— Забелязах това. Боже, колко ловко ги измамихте!

— Не обичам, когато започват да хитруват с мене. А аз хитрост назаем не вземам. Те искаха да ми подложат динена кора! Но нима бих могъл да осъдя една хубавичка жена, провинила се само в това, че обича? Не казах ли аз: „Които много е обичал, на него много ще се прости“?

— Значи вие ме съветвате?…

— Съветвам ви някак да се помирите с мъжа си и занапред да се постараете нищо да не хвърля сянка върху вашата съпружеска чест. Нали разбирате: ако още веднъж ви заловят, а мен ме няма тук, кой тогава ще ви защити?

— Да, прав сте. Но ако моят съпруг не иска да ме приеме?

— Не се тревожете. Ако това се случи, елате при мене: аз ще ви дам препоръчително писмо до моите верни поклонници в Магдала и Тивериада и те ще ви приемат в кръга на моите свети жени. Има къде по-тежки грехове от вашия. И най-тежкият грях е да не вярваш в мене.

— Господи, аз вярвам в тебе.

— Благодаря.

— Значи, сега ми е простено?

— И още как! Мисли по-често за мене и аз също ще си спомням за тебе… Може би ни е писано пак да се срещнем: животът е пълен с всякакви изненади.

— Господи, отсега нататък в мислите си ще бъда винаги с тебе.

— Толкова по-добре. Тогава сигурно ще попаднеш в рая.

— А какво е това „рай“?

— Това е място на блаженството, където ще дам радост и наслада на всеки и всяка, които ме обичат.

— В такъв случай аз искам в рая.

— Не бързай, не може всичко наведнъж… Когато дойде времето, аз ще те заведа в рая, обещавам ти. Разбира се, ако ти ме обикнеш повече от всичко.

— Кълна ти се, господи!…

— Добре, добре, стани… Някой идва.

Миловидната грешница действително паднала на колене пред тайнствения непознат, който й спасил живота, и вече била готова да му докаже колко силно е обзелото я чувство. Но тъкмо в този момент на стъпалата пред храма се появили апостолите, които търсели учителя си из целия Ерусалим.

Миропомазаният с театрални жестове помогнал на невярната съпруга да стане и с висок глас провъзгласил:

— Иди си и недей вече греши!

След това Исус се запътил към „съкровищницата“, специална част на храма, предназначена само за жени. Слухът за това, че се обявил в защита на съпругата прелюбодейка, го изпреварил, така че лесно можем да си представим с какъв ентусиазъм посрещнали сина на гълъба благодарните дами. Евангелието признава, че в съкровищницата Исус можел да говори всичко, което му дойде в главата, и никой от служителите на синедриона не се осмелявал да го арестува, макар че книжниците и фарисеите не се побирали в кожата си от яд (Йоан, гл. 8, 1–20).

Анекдотичната история с невярната жена е била преценявана различно. Повечето коментатори на евангелието признават, че ги смущава снизходителността на Исус към съпругите, които слагат рога на мъжете си. Дълго време църквата изобщо премълчаваше тази историйка за адултера. Така например арменският монах Никон, живял през десетия век, свидетелства, че тя била изключена от ранния превод на Новия завет на арменски език като несъвместима с религиозния морал.^[1]

Действително, да се намери историята за невярната жена в ръкописните древни евангелия не е толкова лесно. Можем да изброим цяла редица автентични манускрипти, в които тя е била отстранена: Александрийския списък, Синайския списък, Ефремския палимпсест, а също основните преводи на евангелието, направени от такива авторитетни църковни отци като свети Ориген, свети Кирил, Тертулиан, свети Киприан и свети Йоан Златоуст^[2].

Всички тези съкращения доказват, че мнозина важни духовници не са били много доволни от своя бог, представен от християнската легенда като защитник на неверните съпруги. И единствен свети Августин^[3], който пет пари не давал какво ще каже неговото паство и който на драго сърце дарявал с благосклонност хубавичките послушнички, запазил гореспоменатата история във всички преводи на евангелието, направени под негово наблюдение.