Лео Таксил
Забавно евангелие (46) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава XLIV
Вярата планини премества

И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето: и то от оня час оздравя.

Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?

А Иисус им рече: поради вашето неверие, защото истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.

Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.

Матей, гл. 17, 18–21.

Като си приказвали така, Исус и тримата апостоли се добрали до покрайнините на града. Тук те срещнали своите останали компаньони, обкръжени от голяма тълпа.

В отсъствие на Исус неговите ученици намислили да изцерят един глухоням епилептик. Те повярвали в обещанието на своя учител, че също ще могат да вършат чудеса, и ето че се опитали да направят това, но кой знае защо, нищо не излизало.

Когато бащата на глухонемия дошъл при Андрей, той му рекъл:

— Твоят син е глухоням и при това има припадъци нали? Дребна работа! Ние обладаваме чудодейна сила и на бърза ръка ще излекуваме чедото ви…

Глухонемият извикал няколко пъти и се сгърчил. Хванали го по-здраво и апостолите започнали да му баят, като подражавали в думи и жестове на Исус. С тая малка разлика, че това не давало никакви резултати.

Напразно всеки от тях поред плюел в устата на глухонемия, напразно пъхали пръстите си в ушите му, напразно простирали ръце над главата му и високо произнасяли всякакви безсмислици. Провалът бил пълен.

Книжниците, които отдавна изпитвали антипатия към апостолите, се надсмивали над техните безплодни напъни и победоносно тържествували. Но когато на сцената се появил синът на гълъба, всичко мигновено се променило.

— Ах, ето го и учителя! — възкликнал Вартоломей, от когото потта се леела като град. — Все пак навреме идва!

— За какво спорите тук? — запитал миропомазаният.

От тълпата излязъл бащата на глухонемия.

— Рави! — казал той. — Доведох при тях сина си, който от дете страда от неизвестна болест. Не стига, че е глух и ням, но и от време на време се гърчи в страшни конвулсии, търкаля се по земята, скърца със зъби, пръска на всички страни лиги и линее от ден на ден. Сам разбираш, че всичко това е неестествено; изглежда в корема му седи дявол и той го кара да прави такива акробатически номера. Помолих твоите ученици да изгонят беса, обаче от тяхната работа не излезе нищо. Но ти, господи, ти не си като всички хора и аз вярвам, че без усилие ще надделееш на нечистия дух, който терзае моя син. Направи ми тази услуга, моля те, изцери го. Това е единственото ми дете!

С тези думи той се проснал в краката на Исус. Великият изцелител бил поласкан.

— Доведи тук сина си! — заповядал той.

Довели детето. Но щом видяло Исус, то припаднало, от устата му изскочила пяна и то започнало да се търкаля по земята.

— И често ли го прихваща така? — осведомил се миропомазаният.

— Много често. Той толкова се измъчи, че веднъж се хвърли във водата да се удави, а друг път се търколи в огъня… О господи, какво нещастие! Явно дяволът го тласка към такива отчаяни постъпки… Рави, рави, смили се над него, смили се над нас!…

— Ако ти вярваш в мене, твоят син ще се избави от нечистия дух.

От страх да не би изведнъж да се окаже недостатъчно вярващ, бащата на глухонемия епилептик чак се разплакал.

— Рави! — казал той. — Честна дума, аз ще направя всичко възможно, за да повярвам в тебе. Но ако не успея, помогни ми да се спася от безверието!

В това време тълпата от всички страни наобиколила миропомазания. Той още веднъж погледнал момчето, което се мятало в гърчове, и изрекъл:

— Дух нечисти, глух и ням, излез от този юноша и не се връщай, аз ти заповядвам!

Дяволът яростно разтърсил тялото на обладания и изскочил навън, както винаги със силен вик.

Момчето се строполило на земята. Пяната върху устните му мигновено изсъхнала, тялото вече не подскачало, то лежало неподвижно като мъртво.

— На ти сега изцеление! — радостно се развикали книжниците. — Гледайте, та момчето умря!

Но в този момент Исус хванал момчето за ръка, повдигнал го и напълно здравото дете се изправило, сякаш нищо му нямало. Книжниците били готови да потънат в земята. Тълпата ръкопляскала и викала „браво“. Това бил истински успех. Синът на гълъба, скромен като горска теменуга, побързал да се скрие от възторжените излияния на публиката в най-близката къща. Апостолите го последвали, но не смеели да се погледнат в очите и не знаели с какво да обяснят своето позорно безсилие.

Когато останали сами с наставника си, те поискали обяснение.

— Какво е това в края на краищата? — попитал един измежду тях от името на цялата дузина. — Преди половин година ти ни изпрати с важна задача и ни даде способността да вършим чудеса. Досега ние се ползвахме добре от тази способност: благодарение на нас неколцина дори се излекуваха. А днес, когато искахме да повторим стария фокус, той изведнъж направи засечка. Защо? Кажи ни честно, да не би да си ни отнел чудотворната сила? И ако е така, на какво основание?

— Бедни мои овнета — отговорил Исус. — Всичко е много по-просто. Работата е там, че вие вече нямате оная вяра, която имахте преди половин година. Истина, истина ви казвам: който повярва в мене безкрайно, той и сила ще има безкрайна. Всеки, който има вяра в моята божественост, може да каже на планината: „Премести се оттук там!“ и тя ще се премести. Запомнете: вяра планини премества (виж по този повод евангелие от Матей, гл. 17, 14–20; от Марко, гл. 9, 13–29; от Лука, гл. 9, 37–43).

Тези думи, приписвани от евангелието на Исус и непрекъснато повтаряни от всички християни, ме навеждат на тъжни размисли. Струва ми се, те свидетелстват за това, че служителите на френската църква са лоши патриоти. През 1870 г. германската армия превзе Франция, същата Франция, която богословите наричат най-голяма дъщеря на католическата църква. Колкото до германците, по думите на същите богослови, те са еретици, обречени да горят в ада. Сега за вярата. Преди всичко вяра в нашия господ бог трябва да имат свещениците; защото ако и те не вярват, какво остава за нас, простосмъртните! И така, понеже вярата на свещениците е безгранична, те биха могли по свое желание да преместват дори планини. Опитайте се сега да си представите колко лесно би могла Франция да види сметката на германците, ако френските свещеници имаха поне капчица патриотизъм! По пътя на напредващите във Франция прусаци те биха могли да натрупат препятствие след препятствие. Противникът щеше да бъде принуден да се откаже от каквато и да е мисъл за нахлуване. Само една дума да беше казал парижкият архиепископ, и на пътя на врага щяха да се издигнат непроходимите Хималаи, така че прусаците нямаше да преминат дори нашата граница. И ако благодарение на немското упорство войските на Вилхелм все пак биха се изкатерили по склоновете на Хималайския хребет, пренесен при Рейн, лионският кардинал би могъл веднага да изкомандва:

— А сега, Хималайски хребет, заминавай за Северния полюс!

Франция завинаги би се избавила от войнствените германци и нямаше да стане нужда от помощта на Гарибалди[1].

Бележки

[1] Гарибалди Джузепе (1807–1882) — виден италиански революционер, изиграл значителна роля в борбата за обединяване на Италия, в борбата за освобождаването й от австрийските завоеватели. В 1870 г. Гарибалди сам предложил шпагата си на френската република, за да я защити от пруските войски. По време на френско-пруската война от 1870–1871 г. Гарибалди командвал корпус.