Лео Таксил
Забавно евангелие (53) (или животът на Исус)

Глава LI
Добре умира този, който умира навреме

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: отче, благодаря ти, че ме послуша.

Аз знаех, че ти винаги ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им каза: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в него.

Йоан, гл. 11, 41–45.

Забравих да кажа, че Витания се намирала съвсем близо до Ерусалим.

Исус благоразумно решил да не злоупотребява с гостоприемството на Лазар №1, брата на Магдалина и Марта, но по време на своя воаяж из Перея продължавал да поддържа по пощата приятелската връзка с това вярно нему семейство.

И ето, докато синът на гълъба странствал от село на село и навсякъде разказвал тъпите стари вицове, една сутрин пред него се явил вестоносец с обикновено, не препоръчано писмо, в което пишело: До господин Исус Христос в Перея.

В случай на промяна в адреса да се намери получателят.

Господи, този, когото обичаш, е болен.

Марта и Мария

Исус смачкал бележката и отговорил на вестоносеца:

— Глупости! Напразно се тревожат. Не от всяка болест се умира. Лазар ще прескочи трапа, сигурен съм в това.

И вестоносецът поел към двете възлюбени овчици с отговора на техния пастир.

Но понеже Лазар бил тежко болен, този отговор съвсем не ги успокоил. Марта и Мария Магдалина седели като на тръни и смятали, че Исус се отнася прекалено безгрижно към тая работа. Нима той нищо не разбира, техният кестеняв красавец?

О, ни най-малко! Синът на гълъба прекрасно знаел и разбирал всичко, което засягало здравето на неговия приятел Лазар. Той просто не искал да се намесва в хода на болестта. Защо? Това ей сега ще научим.

Два дена Исус се преструвал, че напълно е забравил за посланието на двете сестри. Към края на втория ден Лазар се поминал. Мария и Марта са в отчаяние. Те вземат Лазар, окъпват го, намазват го с благовонни масла, увиват го стегнато в парфюмирани чаршафи и разпращат покани за погребението.

Понеже Лазар заемал твърде високо положение сред евреите, погребението му било първокласно. Събрало се множество народ. Положили Лазар във великолепна пещера, която изпълнявала ролята на семейна гробница. Цели три дни го оплаквали по най-високата тарифа: Магдалина решила, че няма какво да се икономисва за сълзи, така че предвидените от ритуала ридания били предостатъчно.

Марта и Мария също се присъединили към хора на оплаквачките и усърдно проливали цели потоци от сълзи. Наистина, техните сълзи били искрени, защото те действително обожавали своя брат. Особено скърбяла Магдалина, която никак не искала да повярва в тъй внезапната кончина.

— Скъпи ни, Лазар! — възклицавала тя. — Само преди седмица ти беше здрав и прав като дъб, а днес лежиш в гроба… Не може да бъде той да е умрял!

И тя поискала да отворят гробницата. Свалили покривката от лицето на Лазар. Той изглеждал като стопроцентов покойник. Тогава отново запушили пещерата с камък и я зазидали. Приятелите на семейството се убедили, че братът на Мария и Марта не е бил погребан напразно.

Но в този миг, когато Лазар хвърлил топа, Исус, от когото няма нищо скрито, веднага получил — разбира се, от своя баща гълъба — известие за това прискърбно събитие.

Внезапно той казал на учениците си:

— Ще идем пак в Юдея.

— В Юдея? — изкрещели учениците. — Ти сигурно се шегуваш! Съвсем наскоро едва се спаси от яростта на своите врагове, а сега пак искаш да се върнеш в Ерусалим. Я стига! Да не би да си забравил как искаха да те пребият с камъни? По дяволите, ама че къса памет имаш!

— Всичко това не е важно — отсякъл Исус. — Отиваме в Юдея. И ако не в Ерусалим, то положително във Витания.

— Какво, за Магдалина ли ти домъчня? — фамилиарно го попитал един от апостолите, като смятал, че е отгатнал причината на това внезапно желание да се върнат в Юдея.

— Не бе, хич не мисля сега за Магдалина. Мисля за моя брат Лазар, който е заспал, но аз отивам да го събудя.

— Гледай ти, вярно! — спомнил си някой. — Нали преди два дни ти съобщиха, че Лазар е болен. Но щом сега е заспал, значи ще оздравее — това е добър признак.

Апостолът, който казал това, мислел, че неговият наставник, говорейки за заспалия Лазар, има предвид онзи благодатен сън, който при някои заболявания е белег на оздравяването. Но Исус веднага поправил грешката му.

— Когато споменах, че Лазар е заспал, исках да кажа, че той е умрял.

— Лазар умрял?

— Да, приятели мои.

— Ами сега?

— Сега аз съм във възторг.

— Във възторг?

— Да, във възторг, защото сега имам възможност да го възкреся. А когато го възкреся, вие до един ще бъдете принудени да признаете, че аз съм всемогъщ… Но стига думи, да вървим при него!

Апостолите обаче все още се колебаели. Тогава Тома, който изпъквал измежду останалите със своето мъжество, им дал пример.

— Да вървим с него — казал той великодушно, — и да умрем с нашия учител.

И светият взвод потеглил на път. Когато се добрали до Витания, минал четвъртият ден от погребението на Лазар. Многобройните приятели, както можели, утешавали двете сестри.

Като чула, че Исус се приближава към Витания, Марта се завтекла да го посрещне, а Магдалина си останала в къщи.

И Марта казала на Исус:

— Ах, господи, защо не дойде по-рано? Когато аз и сестра ми ти известихме, нещастният Лазар още можеше да бъде спасен. Ако беше дошъл навреме, щеше да успееш да го излекуваш и сега нашият Лазар щеше да бъде жив.

— Какво от това, че Лазар е умрял? Той ще възкръсне!

— Уви, само това утешение чувам през последните четири дни. Ще възкръсне, когато дойде краят на света! Всички мои ерусалимски приятели това ми повтарят.

— Не, Марта, аз говоря за друго. Аз самият съм възкресение и живот; който вярва в мене, и да умре, ще оживее. Вярваш ли ми, Марта?

— Разбира се, господи. Вярвам, че ти си Христос, син на отец Саваот. Сега доволен ли си?

— Да, Марта. Престани да плачеш, аз ще ви върна радостта.

Марта си спомнила за Магдалина, която останала в къщи, и побързала да й каже.

— Мария, Мария — зашепнала тя. — Учителят е тук и те вика.

Тези думи тя пошушнала на ухото на сестра си, за да не ги чуе никой от събралите се у тях приятели.

Щом узнала, че нейният възлюбен е на две крачки, Магдалина бързо станала и тръгнала при него.

— Къде ще ходи тя? — разтревожили се близките.

— Отива да оплаква гроба на Лазар.

И те я последвали, за да поплачат заедно с нея и да смекчат горестта на сълзите и.

А Магдалина отишла там, където бил Исус, и като го видяла, паднала в краката му и започнала да повтаря Мартините упреци:

— Ах, господи, ако беше тук поне няколко дни по-рано, моят брат нямаше да умре!

И нищо повече не добавила. От очите й рукнали ручеи сълзи, по-красноречиви от всякакви думи. Този взрив на отчаяние се оказал заразителен. Всички юдеи, дошли с Магдалина, заревали в хор. Самият Исус бил дълбоко покъртен и едва не се присъединил към общите ридания. Но синът на гълъба навреме си спомнил, че все пак е бог и няма защо да стене, защото веднага ще възкреси клетия покойник.

— Къде го положихте? — неочаквано попитал той.

Отговорили му хорово:

— Господи, благоволи да тръгнеш след нас и сам ще видиш.

И той тръгнал след тях. Като поразмислил, решил, че все пак няма да е зле, ако поплаче заедно с всички. И ето че Исус се просълзил. А евреите взели неговите сълзи за чиста монета и си зашушукали:

— Я виж, той все пак дяволски го е обичал.

Впрочем, по свидетелство на същото евангелие, някои скептично отбелязали:

— Ако действително толкова го е обичал, нямаше да му даде да умре, та нали отвори очите на слепия от рождение! Пък може би всичките му чудеса са шарлатанство?

Тези думи на съмнение пришпорили Исус. Той ускорил крачка.

— Да побързаме! — казал той. — Къде е тая гробница?

Това било, както вече казахме, пещера, затрупана с тежък камък.

— Отместете камъка! — изкомандвал Исус, когато се приближил до мястото, където бил погребан Лазар.

Но изведнъж Марта запротестирала.

— Да отместим камъка? — извикала тя. — Мерси! Колкото и да обичам брат си, все пак не искам да ми мирише на мърша. Господи, че той сигурно смърди!

— Не ми пречи, Марта — срязал я Исус.

Евреите отместили камъка, синът на гълъба застанал на прага на пещерата и се провикнал със силен глас:

— Лазаре, Лазаре, стани!

При тази заповед мъртвецът станал. Всички присъстващи завикали. Лазар се размърдал и с невероятни усилия, олюлявайки се, станал. Да се направи това не било толкова просто, защото сестрите здраво го били стегнали с погребалното платно. Най-сетне успял някак си да заеме макар и доста несигурно, но все пак вертикално положение.

Това зрелище хвърлило всички в ужас.

— Я се размърдайте! — нахвърлил се върху тях Исус. — Помогнете на моя приятел Лазар! Размотайте това платно, мътните да го вземат! Иначе той никога няма да се измъкне от тоя гроб.

Най-после се решили да развържат възкръсналия. Услужили му с някоя и друга дрешка, защото, като го освободили от повивките, Лазар останал както го е майка родила и не било много прилично да мине с такава премяна през целия град.

В това време любопитните евреи се оборавили от първото вцепенение и наобиколили бившия мъртвец. Марта усърдно благодаряла на Исус. Магдалина, която вече нямала повод за сълзи, си възвърнала някогашната веселост и се шегувала с брат си.

— Представи си! — със смях говорела тя на Лазар. — Сега ще има да разказваш на внуците си къде си бил! Всъщност, какво видя ти през четирите дни на своята смърт?… Кажи, беше ли те страх? Слушай, хайде сподели с нас впечатленията си!

Исус несъмнено е успял да даде знак на Лазар да мълчи, защото в евангелието никъде не се казва, че братът на Мария и Марта е открил на някого тайната на задгробния живот… А жалко! Наистина жалко. Вместо да каже каквото и да е, Лазар само ожесточено се чешел по кълките и разни други места, защото цялото тяло го сърбяло по причина на червеите, които вече се били разположили на трапезата.

Присъстващите с облещени очи го гледали как се чеше. Страхът им отстъпил място на безкрайно учудване! Има си хас! Не всеки ден можеш да срещнеш човек, който четири или пет дни е бил труп!

Като се налюбували до насита на възкръсналия, те се отдалечили. Разотивайки се по домовете си, много от тях казвали:

— Да умра на място, ако тоя Исус е обикновен човек!

И мнозина повярвали в него.

А други презглава се спуснали при фарисеите и им казвали с тайнствен вид:

— Чухте ли? Такова чудо във Витания!…

— Ами? Какво именно?

— Познавате ли го тоя, как беше, Исус, Исус от Назарет?

— Познаваме го. После?

— Същият, дето любовницата му е една Мария Магдалина…

— По-нататък, по-нататък!

— Та значи, тая Мария от Магдала имаше, по-точно, има брат. Не, правилно казах: имаше брат!… Всъщност и едното, и другото: имаше брат и има брат.

— Що за галиматия!

— Казваше се… или казва се Лазар…

— После! Тоя Лазар всички го познават.

— Преди четири дни го погребаха.

— Да, слухът за това стигна до Ерусалим.

— Но днес Лазар се разхожда с бастунче из Витания, сякаш никога не е умирал!

— Странно. А с какво право е престанал да бъде покойник?

— С такова! Исус отиде при пещерата и каза на трупа: „Лазаре, стани!“

— Вие самите ли го видяхте?

— Не само го видяхме, ами и помогнахме на тоя злополучен покойник да излезе от погребалните повивки…

— Значи той се е преструвал на покойник, а сега се преструва на възкръснал.

— Не ни мислете за идиоти. Ние ясно усещахме миризмата на труп. Той вонеше точно като престоял дивеч — невъзможно е да сбъркаш!

— Сигурно не е много приятно за близките му!

— О, но това ще мине!

— Е, а какво мислите вие самите за това чудо?

— Това, че то наистина е чудо на чудесата.

— Лоша работа, дявол да го вземе!

Фарисеите изпаднали в голямо затруднение. Те съобщили новината на първосвещениците.

Тогава фарисеите и първосвещениците се събрали на съвет у някой си Каяфа, който бил старши първосвещеник за тази година.

— Положението е твърде деликатно — казал един от тях. — Ако и занапред позволим на този човек да върши своите чудеса, целият народ ще тръгне подир него. Римляните ще си помислят, че се готви въстание, ще започнат война срещу нас и тогава от Ерусалим нищо няма да остане.

— Вие бъкел не разбирате! — възразил Каяфа. — Ако ние сами вземем мерки, римляните ще ни оставят на мира.

— Но какви мерки?

— Трябва да се отървем от този Исус. Не е ли по-добре този човек да умре заради хората, отколкото цял народ да загине?

Фарисеите и първосвещениците одобрили това предложение с преобладаващо мнозинство на гласовете. От този ден, както казва евангелистът, те само гледали как да убият Исус в изпълнение на взетото решение. Затова Исус, чийто час приближавал, но още не бил ударил, вече не ходел явно между хората, а отишъл в страната близо до пустинята, в забутаното градче Ефраим и останал там с учениците си (Йоан, гл. 11, 1–56).

Още няколко думи, за да приключим със смайващата история за възкресяването на Лазар.

За това чудо разказва само един от четиримата евангелисти — свети Йоан. Интересно, нали? Такова първокласно чудо, че останалите евангелисти сигурно не биха пропуснали случая поне да споменат за него! Но Лука, Марко и Матей пазят гробно мълчание, сякаш никога не са чували за такова събитие като възкресяването на брата на Мария и Марта.

От друга страна, по думите на Йоан юдеите най-малко очаквали, че Лазар ще възкръсне. Те казвали само: „Не можеше ли тоя, който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре“ (Йоан, гл. 11, 37). С други думи, ако вярваме на Йоан, юдеите дори не са подозирали за способността на Христос да съживява мъртъвци.

В такъв случай обаче те просто не са знаели нито за чудото, извършено в Наим със сина на вдовицата, нито за чудото в Капернаум с дъщерята на Иаир! Но как така! Нали в дома на фарисея Симон в Наим Мария се запознала с Исус тъкмо защото той възкресил сина на вдовицата! Защо тогава тя е скърбяла за брат си. Нима предварително не е била уверена, че Исус ще може да повтори във Витания онова, което вече извършил в Наим и Капернаум? Не е ли забавно? Ако Лука, Марко и Матей не споменават с нито една дума за възкресяването на Лазар, то самият Йоан очевидно е нямал понятие за двете предишни възкресявания. Така или иначе, в неговото евангелие няма дори намек за тях.

Нямаше да бъде зле, ако съчинителите на четирите евангелия се бяха уточнили помежду си, преди да седнат да натракат своите легенди!