Лео Таксил
Забавно евангелие (58) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава LVI
Семейни радости с миене на крака

Иисус, знаейки, че отец всичко му е предал в ръцете, и че от бога е излязъл и при бога отива, стана от вечерята, съблече горната си дреха, и като взе убрус, препаса се, после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.

Йоан, гл. 13, 3–5.

В четвъртък сутринта Петър и Йоан се обърнали към Исус:

— Я слушай, господарю — казали те, — време е да се погрижим за пасхалния обед. Къде ще уредим нашето Валтасарово пирче?[1]

— Дявол да го вземе, и аз сам още не зная! Хайде да помислим…

— За Ерусалим не може и дума да става. Там ще ни посрещнат със сопи, а за тебе изобщо е опасно да се появяваш в града.

— Лесна работа — заявил Исус, който си имал свой план. — Слушайте какво ще ви кажа. Бъдете любезни да слезете в града. Когато стигнете в Ерусалим, наблюдавайте внимателно минувачите, докато видите човек, носещ съд с вода. Тръгнете след този човек.

— А по-нататък?

— Ще влезете след него в дома му…

— Ясно, а после?

— Ще попитате кой е стопанинът на дома и ще му кажете следното: „Господине, удари часът на нашия велик рави, на нашия учител. Бъдете добър да ни посочите помещение, където бихме могли да се разположим.“ Тогава той ще ви покаже една зала, висока и обширна, украсена с килими и предварително подредена. Там ще приготвите всичко, което е нужно за пиршеството.

Йоан и Петър се подчинили.

По пътя за Ерусалим те хвалели Христос:

— Каквото и да казваш, като нашия шеф няма втори на земята.

— Което е вярно — вярно е, той винаги ще измисли нещо.

Пред градските порти забелязали човек със стомна на рамо: той идвал от водоема Силое.

— Ето този, който ни е нужен! — решили апостолите.

Всичко станало, както предсказал Исус. Апостолите дори не се учудили: те вече започнали да свикват с всички чудеса, които в началото ги хвърляли в такъв възторг.

Домакинът признал на Йоан и Петър, че той самият е запален поклонник на Исус и с радост ще предостави на назарянина своята висока зала.

И досега мюсюлманите, владеещи Ерусалим, показват на поклонниците-християни някакво място, където по техни твърдения се намирала някога къщата, в която Исус обядвал за последен път. Поклонниците-християни са доволни. Те гледат това място, целуват земята и раздават пари на хитреците мюсюлмани.

При все че днес там не е останало нищо освен празното при това доста съмнително място, където уж се намирала знаменитата зала за пиршества, богословите дават подробно описание на тази стая. Това уж била зала със сводест потон и бели стени, на средата стояла ниска, ярко изписана маса, обкръжена от три страни от доста широки ложи за гости; а от четвъртата, свободната страна се приближавали слугите с блюда и напитки. Масата била за трима души. Исус тази вечер се явил придружен от дузината свои ученици.

Богословите проявяват същата осведоменост относно реда, в който светата компания се разположила около масата.

„Исус — казва абат Фоар — седнал на средата, Йоан се настанил до него и му било достатъчно да склони глава, за да я сложи върху гърдите на учителя. Петър се намирал срещу учителя, а Юда — до Исус.“

И така, миропомазаният се оказал между Юда и малкия Йоан.

Бум! Бум! Бум! Бум! Бум!

Този път часът действително ударил. Исус бил в радостно разположение на духа. Той прекрасно знаел, че му предстои да мине през цяла серия твърде неприятни изпитания, но сега мислел преди всичко за хапването.

— Изпитах огромно въжделение да вкуся заедно с вас от пасхалната трапеза — казал той, — преди да пострадам за вас.

Той весело вдигнал чашата си, напълнил я и след като наквасил с вино устните си, пуснал чашата в кръг.

Слугите донесли голям леген с вода за ритуалното умиване и Исус се надигнал.

— Не — казал той, — няма да си миете ръцете!

— Но нали според обичая всички трябва да си умият ръцете — възразил някой от апостолите.

— Е, и какво от това? Аз ще внеса поправка в обичая!

С тези думи той запретнал ръкави — а по думите на някои богослови дори си свалил ризата и се разголил до кръста, — взел пешкира и с легена, пълен с вода, се доближил до Петър.

— Какво ще правиш? — учудил се Петър. — Какво искаш от мене?

— Мълчи! Сега ще ти умия краката!

— Ще ми умиеш краката?!

— Да. Събувай се.

Петър си свалил сандалите и показал краката си, черни като жалейка.

— Да, такива мръсни копита не съм виждал — признал Исус. — Тука ще падне работа.

Сконфузеният Петър подвил крака.

— Не, господи — измънкал той. — Няма да допусна да се унижиш дотам, че да смъкваш калта от мене… Не, не, никога!

— Хайде, хайде, стига капризи! Ти дори не разбираш какво искам да направя, затова те моля: не ми пречи!

— Не, не и не!

Тогава, за да сломи съпротивата на Петър-Камен, Исус казал:

— Не искаш ли? Толкова по-зле за тебе. Но предупреждавам: ако не ми позволиш да ти измия краката, след смъртта си няма да влезеш в царството небесно.

— По дяволите! — провикнал се старият Петър. — В такъв случай, съгласен съм. Можеш да ми измиеш не само краката, но и ръцете, и главата, и…

Но Исус сметнал за необходимо да охлади прекомерния ентусиазъм на своя апостол.

— На умития трябва да се свали само прахът от нозете — забелязал той, — защото той и без това целият е чист.

Този епизод за умиването на краката е описан в евангелието с всички подробности.

След като синът на гълъба изстъргал мръсотията от мазолите на Петър, дошъл ред на останалите апостоли. Всички без изключение се подложили на тази хигиенна операция.

Нас, грешните, това ни разсмива. Тази сценка с измиването на мръсните крака предизвиква у нас само смях, а у по-гнусливите — отвращение. Естествено, това е така, защото ние не вярваме в сина на гълъба. Затова пък Босюе[2], който прелива от вяра, изпада в екстаз от този епизод:

„Забележете — пише той в своите «Размишления върху евангелието», — забележете, че Исус всичко е правил сам! Той сам си сваля дрехите, сам взема кърпата, сам налива вода в легена — всичко със собствените си ръце, с божествените ръце, едно допиране, едно прикосновение на които е било достатъчно, за да се изцери болен или да възкръсне мъртъв! И ето с тези ръце той налива вода в легена, мие и избърсва нозете на своите ученици.“

Защото оказва се, че това масово миене на крака има особено значение, недостъпно за нас, дръзките скептици, децата на Сатаната. Умивайки краката на апостолите, Христос, както излиза, измил същевременно всичките им грехове.

Но в такъв случай Христос е измил и великия грях на предателството, извършено от Юда — нали той и на него направил педикюр! Или за Искариот това не важи?…

След като умил долните крайници на своите апостоли, Исус отново се отпуснал на ложето.

— Знаете ли вие какво направих сега? — обърнал се той към учениците.

— Разбира се, дявол да го вземе! Изми ни краката.

— Момент! Чакайте да свърша… „Вие ме наричате учител и господ, и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако аз, господ и учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умиете нозете един другиму. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото аз направих“. (Йоан, гл. 13, 13–15).

(За всичко това виж Матей, гл. 26, 17–20; Марко, гл. 14, 12–17; Лука, гл. 22, 7–18 и същия Йоан, гл. 13, 1–20).

А сега, приятели мои — завършил Исус, — да се заловим за важната работа, за която сме се събрали.

И всички дружно заработили с челюстите.

Бележки

[1] В пета глава на старозаветната Книга на пророк Даниил се разказва за пира, уреден от вавилонския цар Валтасар. В разгара на празненството на стената се появили три тайнствени думи: „мене“, „текел“, „фарес“. Пророк Даниил ги изтълкувал като край на Валтасаровото царство, като разделяне на неговите земи. Според библията Валтасар бил убит още същата нощ. Цялата тази история е от край до край измислена, защото такъв цар никога не е бил споменаван между вавилонските владетели.

[2] Босюе Жак Бенин (1627–1704) — френски писател и проповедник. Борил се срещу протестантството за строг католицизъм. Написал „Трактат за познаването на бога и самия себе си“, „Разсъждение за историята на света“ и други съчинения. През 1682 г. Босюе ръководил събранието на френското духовенство, свикано от френския крал по повод на спора с римския папа.