Лео Таксил
Забавно евангелие (57) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава LV
И пет пари не струва

Тогава един от дванайсетте, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.

И оттогава той търсеше сгоден случай да го предаде.

Матей, гл. 26, 14–16.

Дявол да го вземе! В земята да се провали! Чумата да го тръшне! Проклето да е семето му вовеки веков!

Подобни възклицания изригвали от устата на князете на църквата, фарисеите и привържениците на Ирод, събрали се в двора на Каяфа.

Това станало в сряда, на другия ден след като кроткият агнец Исус ги залял с поток от проклятия. Особено беснеели фарисеите: с това, че „поглъщали камили“, все някак можели да се примирят, но да преглътнат „варосаните гробници“, било пряко силите им.

— Вече три години ние се събираме поотделно — заговорил един от тях, костелив, мършав и дълъг като върлина — и поотделно обсъждаме как да се избавим от този проклет Исус. А резултатите? Питам ви: каква е ползата от всички наши разговори, щом Исус и досега се разхожда на свобода?

Речта му била препълнена с горчивина.

— Трябва по-малко да дрънкаме и повече да действаме! — подкрепило го едно старче с треперлив глас.

— Правилно! Добре казано! — хорово подхванали останалите.

Каяфа, който по правото на върховен първосвещеник за тази година, изпълнявал ролята на председател, помолил за тишина.

— Господа — казал той, когато събранието се успокоило, — действията, разбира се, имат своите предимства, но те предварително трябва да бъдат мъдро обсъдени. Всички решения, взети досега от нас, свидетелстват за нашето неукротимо желание да действаме, докато безкрайното отлагане и мудността при изпълнение на взетите решения не по-малко неопровержимо свидетелстват за нашата търпимост, хуманност и милосърдие. Ние доказахме на целия свят, че сме били и си оставаме великодушни хора, които умеят да съчетават чувството за дълг с огромно търпение. Но днес дори нашето търпение се изчерпа. Непотребното словоблудство на Исус премина всички граници! Ето защо предлагам незабавно да вземем неотложно решение, което този път ще бъде изпълнено без всякакво отлагане и протакане.

— Превъзходно! Прекрасно! Най-сетне! — единодушно го подкрепило събранието с изключение на Никодим: той изобщо предпочитал да се въздържа и никога не отстъпвал от това правило.

— Кой друг иска думата? — попитал председателстващият Каяфа.

Надигнал се един фарисей.

— Говорете!

След като се покашлял и изсекнал, фарисеят започнал своята реч:

— Господа, напълно очевидно е, че имаме работа с опасен бунтовник. Благодарение на своето странно поведение той успя да събере цяла шайка мошеници и простаци: едните, привлечени при него от порочност, а другите — водени от безнадеждна глупост. Този взвод нехранимайковци днес заплашва обществения ред и сигурност, но естествено ще стане съвсем безобиден, ако се лиши от своя водач. Следователно целта на всички наши усилия трябва да бъде внезапното залавяне на смутителя, с което да не се събудят подозрения у останалите членове на шайката. А когато той се окаже в наши ръце, ние лесно ще се разправим с него, защото няма порок, който да не му е присъщ, и няма такава простъпка или престъпление, предвидено от нашия углавен кодекс, което този тъпак да не е извършил.

— Правилно! Добре говори!

— Като се започне от правилника, наказващ врачките и гадателите за злоупотреба с общественото доверие, и се свърши с указа против наемателите на работна сила, които поемат лъжливи задължения; той е нарушил всички наши закони. Да се състави обвинителният акт, ще бъде от лесно по-лесно: забранени събрания, явно и тайно носене на оръжие, улични безредици, тайна организация, смутове, заплашващи обществената безопасност, скитничество, демонстрации с лозунги и символи, пропагандиращи неподчинение, просия, обида чрез действие, призиви към престъпни актове, раздухване на омразата и междуособната вражда, агитация против законните власти, кражби, мошеничество, оскверняване на служителите на култа, осмиване на държавната религия, посегателство върху личната собственост, аморално поведение, призиви към разтуряне на семейството, опит за събаряне на съществуващия държавен строй, защита на действия, квалифицирани от закона като престъпления, посегателство върху свободата на търговията, противодействие и съпротива срещу властите и така нататък и тем подобни… Затова, господа, да вземем единодушно решение: веднага след пасха гореспоменатият Исус трябва да бъде заловен и осъден незабавно. Аз свърших, господа. Благодаря ви за вниманието.

Под бурните аплодисменти на развълнуваната аудитория ораторът си седнал и Каяфа му благодарил от името на събранието.

— Вие успяхте да изразите нашите общи чувства — казал той. — Приемете моите най-искрени поздравления. Не мисля, че някой би могъл да опровергае толкова убедителни и логични доводи, затова поставям вашето предложение на гласуване.

— Правилно! Да се гласува! Да се гласува!

— И така, всички, който са съгласни гореспоменатият Исус веднага след пасха да бъде арестуван и предаден в ръцете на компетентните следствени органи, трябва да пуснат бюлетина с думата „за“. Ако пък някой — при все че не вярвам в такава възможност — не вижда в действията на гореспоменатия Исус никакво престъпление, нека напише „против“.

Членовете на преброителната комисия при синедриона разнесли урните из редиците и скоро председателстващият Каяфа обявил резултатите от гласуването.

Изслушали: предложение да се арестува споменатият Исус веднага след пасха.

Присъствали — 247

Взели участие в гласуването — 247

За предложението гласували — 246

Против — 0

Въздържал се — 1

Постановено: да се приеме предложението единодушно.

То се знае, че въздържалият се бил непоколебимият Никодим. Както и да е, този път преговорите донесли осезаем резултат: прието било недвусмислено ясно решение. Изпълнението му възложили на върховния първосвещеник и той вече се готвел да обяви събранието за закрито, когато поискал думата капитанът на стражата при храма. Той казал, че има извънредно важно съобщение, и всички отново седнали по местата си.

— Капитане — попитал Каяфа, — вашата новина има ли отношение към неведнъж споменатия вече Исус?

— Тъй вярно, има!

— Работата е там, че сега, нали разбирате, ние се интересуваме само от действията на този смутител. Но щом има, говорете.

— Господин председателю, вече няколко пъти вие нареждахте на мене и моите храбри момчета да задържим упоменатия Исус. Но известно ли ви е защо досега не можахме да изпълним заповедта?

— Разбира се, че ми е известно. Вие тръгвахте с най-добри намерения, но всеки път го заварвахте в момента, когато той произнася своите речи, и неговото бръщолевене така ви очароваше — както впрочем и мнозина от моите непросветени съотечественици, — че забравяхте да му връчите заповедта за арестуване. Но има ли смисъл да си спомняме миналото? Вие вече обещахте още при първата възможност да действате бързо и решително…

— То че при първата — при първата, господин председателю. Само че разрешете ми малко нещо да обясня. Работата не е в това, че неговите речи ни омагьосваха, както казвате вие.

— Очароваха.

— Извинете, не разбрах…

— Аз казах „очароваха“.

— Очаровали или омагьосвали — за мене е все толкоз. Така, че ще прощавате, ама работата е там, че всеки път, когато издавахте заповед, вие категорично настоявахте да се избегне скандал, а понеже лицето, подлежащо на задържане, винаги се оказваше обкръжено от доста многобройна тълпа, имаше опасност по някакъв непредвиден начин да успее да се изплъзне, затова и…

— По-конкретно!

— Ами че аз тъкмо казвам, моля за извинение, господин председателю и уважаемо събрание, казвам тъкмо, че сега моментът е най-подходящ, т.е. благоприятен…

— Да не би да се каните да арестувате Исус в разгара на пасхалните празненства?

— Тъй вярно, господин председателю, т.е. не… Тук, разбирате ли, има една тънкост…

— Обяснете, но по-кратко!

— Слушам, господин председателю… Та един от тая шайка.

— От коя шайка?

— Шайката на същия този Исус, дявол да го вземе!

— Е, и какво?

— Ами казвам, че има един такъв, как да ви кажа… с една дума, той предлага да издаде престъпното лице утре или вдругиден, както ви е угодно, и на такова място, където няма да има тълпа, т.е. в местожителството на споменатото лице… т.е. не в местожителството, защото той няма такова; исках да кажа: далеч от всякакви скандални сборища, на хълма, където той пребивава… т.е. не пребивава, естествено, а… с една дума, аз зная какво искам да кажа.

— Ние също разбрахме какво искате да кажете, капитане.

— Благодаря, господин председателю.

Каяфа се обърнал към събранието.

— Какво мислите за това? — попитал той.

— Ако има възможност да се арестува Исус още сега и без особен шум, това трябва да се направи — обадил се един от първосвещениците. — Но най-напред е редно да изслушаме този член на шайката, който е готов да предаде главатаря си на правосъдието.

— Аз съм на същото мнение — казал Каяфа.

— Той е вече тук — вметнал капитанът на стражата.

— Доведете го!

Човекът влязъл.

— Как се казваш?

— Юда, ваша милост.

— Ти си член на организацията на тоя Исус?

— Аз съм един от дванадесетте, които той нарича апостоли.

— Какво те накара да изоставиш своя главатар?

— Ами… аз се присъединих към неговата компания, защото винаги съм жадувал да бъда свободен, да не завися от никого. Неговите речи ми харесаха, той ни обещаваше безгрижен и щастлив живот… По-късно забелязах, че тоя бърборко е най-обикновен лъжец. После на няколко пъти ни предлагаше да опитаме неговата плът и кръв, а аз съм гнуслив човек… Отдавна вече разбрах какво крои това момче! Той иска да го провъзгласят за цар на Израил на мястото на нашия уважаем монарх, негово, величество Ирод… А аз не желая да се меся в политиката. Представете си само: въстание! Трябва да си сляп и глух, за да не разбираш как ще свърши тая работа… Освен това той ни кара да крадем… Ето съвсем наскоро, миналата неделя, заради него се забъркахме в истинско мошеничество…

— Мошеничество?

— Ами да, накара ни да откраднем едно магаре, за да влезе на него в Ерусалим.

— Значи това е било крадено магаре?

— А да не би той да има нещо свое? Магарето отмъкнахме от едно село… Така че, нали разбирате, на мене ми стигат всички тия фокуси и аз смятам за свой дълг да окажа услуга на правителството. Мога да ви посоча мястото, където се крие той, и дори мога да заведа там взвода на стражата, когато се мръкне или утре по-рано, преди да се е съмнало. Тая работа не е за протакане!

— Юда, ние ти изказваме благодарност и приемаме предложението ти.

— Можете да не се съмнявате. Единствено желанието да поправя сторената грешка и да помогна на правосъдието…

— Ясно, ясно! Колко искаш за труда си?

— О, господа, как можахте да помислите?…

— Всяка услуга заслужава възнаграждение. За колко оценяваш своята?

— Смятам, че четиридесет сребърника…

— Стоп, не се увличай! Един среден роб днес струва осем — десет сребърника. Струва ми се, че най-високата цена за такъв престъпник като Исус е четвърт от стойността на един роб. Да речем: двадесет сребърника.

— Аз не обичам да се пазаря, господа. Да се спогодим на средата.

— Значи, тридесет сребърника?

— Именно.

— Тъй да бъде, готово!

— Кога ще мога да си получа тази скромна сума?

— Върви при касиера, той веднага ще ти плати всичко.

След пет минути Юда получил своите тридесет сребърника. Тогава сребърникът струвал един франк и двадесет и пет сантима, което приблизително се равнява на днешни двадесет и пет копейки. Следователно според оценката на своите съвременници нашият господ бог Исус, както се казва, и пет пари не струвал (виж Матей, гл. 26, 1–5, 14–16; Марко, гл. 14, 1–2, 10–11; Лука, гл. 22. 1–6).