Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Franciscan Conspiracy, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невена Кръстева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Епилог
След времето, прекарано на Монте ла Верна, брат Конрад от Офида си спечели славата на странстващ проповедник и мечтател. Постоянно отдаден на каузата на спиритуалистичното крило на своя орден, той почина в манастира „Санта Кроче“ в Батиста през 1306 г. и по-късно бе признат за блажен. Негов съвременник, брат Анджело Кларено, свидетелства, че Конрад е носил своята роба в продължение на цели 50 години — един вид признание както за неговото упорство, така и за издръжливостта на материала. Шестнайсет години след смъртта му разбойници от Перуджа откраднаха тленните останки на блажения Конрад и ги скриха в собствения си град. В края на XIII век Убертино от Казале застана начело на братята спиритуали. В своята книга Arbor Vitae („Дървото на живота“) той споменава изгубения ръкопис на Лео. Убертино цитира онези откъси от ръкописа, предадени му от брат Конрад, но е обявен за лъжец, понеже не показва оригинала на текста, който така и не е открит. През 1294 кардинал Бенедето Гаетани е избран за папа Бонифации VIII и вкарва папската институция в най-дългата и тежка криза в историята. Ако някой повярва на предположенията на Конрад, че пророчествата на абат Йоахим Флорски наистина сочат лето 1293, би имал пълното право да твърди, че Бонифаций символизира мерзостта на запустението, предречена във виденията на абата.
Якопоне от Тоди влезе във Францисканския орден през 1278. Той също стана водеща фигура сред спиритуалите. Поетичните му хвалебствия, писани на народен език, му спечелиха любовта на хората и омразата на неговия съперник Данте Алигиери. Тъй като Якопоне отправи остри нападки към развалата в църквата, Бонифаций VIII го хвърли в папската тъмница. Но това е друга история.
В годината, когато Якопоне влезе във Францисканския орден, дъщеря му Терезина, оставена при Орфео, Амата и четирите им деца, замина за Палермо, Сицилия. Там Орфео основа търговски пункт, от който търгува с цяла Леванта в продължение на няколко години, преди да настъпи Сицилианската вечерня — но и това е друга история.
На 14 април 1482 г. папа Сикст IV канонизира някогашния генерал-министър брат Бонавентура. През 1588 папа Сикст V обяви светеца за Доктор по богословие и го удостои с изключителната титла серафически доктор.
През 1818 година екип работници, копаещи в криптата под базиликата в долната черква на свети Франциск, откриха тленните останки на светеца — 550 години след тяхното изчезване. Никога не са правени проби за следи от проказа.