Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

4.

Същата вечер Джейн Регалия остана да работи на бюрото си в продължение на няколко часа. Направи дълъг запис в електронния си дневник и написа няколко писма, които съхрани във файл, след като ги разпечати на принтера.

В 21:30 се включи във „Вербум“, за да провери електронната си поща. Указателят сочеше, че има само едно съобщение:

[email protected] 20:48 ТRY_МЕ[1]

Тя отвори файла. Състоеше се от единствен ред:

Поиграй си

и указание, че към съобщението е прикрепен двоичен[2] файл. Това не беше необикновено. Съществуваха различни методи на кодиране и декодиране, позволяващи на потребителите да си изпращат снимки, чертежи, програми, музика и звукови ефекти под формата на обикновена електронна поща.

Програмата, под чието управление се използваше електронната поща, я попита:

Искате ли да декодирате прикрепения файл? Тя отговори кратко:

Y[3]

Твърдият й диск леко защрака. Прехвърлянето и декодирането на информацията продължи няколко минути.

Когато всичко бе готово, тя се изключи от „Вербум“ и телефонната връзка автоматично се разпадна.

Трябва да беше някаква грешка. „Стома“ продължаваше да я бърка с някой друг. Сигурно ставаше дума за нещо, което изобщо не я засяга. Трябваше да изпрати на „Стома“ съобщение и да оправят недоразумението.

Но беше любопитна. А и още не й се спеше. Реши да пусне програмата и да види за какво става дума.

Отиде в кухнята и сложи чайника на котлона, за да си приготви билковия чай, който пиеше преди лягане.

Върна се при бюрото и стартира програмата с командата ТRY_МЕ

Дискът отново защрака, зареждайки хиляди байтове в паметта на машината. Мониторът потъмня и след няколко минути на него се появи въпросът:

(Нека преводачите и авторите ми позволят да изкажа най-дълбоките си уважения към тях и да отбележа, че такива компютри и програми няма, и няма да има. Вероятно става дума за секунди, а не за минути. Виктор от http://bezmonitor.com)

Искаш ли да ме опиташ? (Y)es or (N)o

Тя въведе

Y

и екранът одобри с

Добре

Твърдият й диск пак се задейства и екранът пак се смени. За миг притъмня, после на него се появи нещо като тесен стоманен мост на черен фон. Единствена гола крушка осветяваше част от него и го правеше да изглежда като увиснал в мрака.

Беше компютърно генерирана графика с максимално правдоподобни детайли, нарисувана от гледната точка на някой, който стои на моста, обърнат към светлината. Самото съоръжение изглеждаше изработено от перфориран метал, подобен на пчелна пита. От едната му страна имаше нисък парапет, а другата оставаше незащитена. Сенките, хвърляни от лампата, бяха моделирани така, че създаваха впечатление за триизмерност и даваха на изображението фотореалистичност.

Хубаво беше. Ако харесваш опасни тесни мостчета.

И тогава някакъв глас я посъветва: „Премести мишката“.

Думите едва не я накараха да подскочи: гласът беше мъжки, енергичен и идваше откъм двете стереоколони, свързани със звуковата карта[4].

В продължение на няколко секунди тя не помръдна.

Тогава мъжкият глас отново се обади: „Е, хайде, използвай мишката“.

Тя сложи лявата си ръка на пластмасовата мишка върху специалната подложка до клавиатурата и леко я помръдна.

Картината на екрана се премести, придвижи се напред към голата крушка, висяща в мрака. Тя спря и премести мишката надясно по подложката. Картината отново се смени, този път завъртайки се надясно, сякаш тя самата стоеше на мостчето и въртеше глава.

„Много добре“, похвали я гласът.

Тя продължи да движи мишката и картината на екрана продължаваше да разкрива нови подробности, докато накрая се озова обърната в обратна посока, този път към друга гола крушка над главата й, хвърляща втори сноп светлина в тъмнината.

„Окей, схванах идеята. Предполага се, че съм на метален мост. Мога да се движа. И мога да виждам в посоката, в която вървя.“

И все пак това трябваше да води за някъде. Тя леко натисна мишката напред и се задвижи по моста. От говорителите се разнесе шум на крачки — от обувки върху стомана, — докато тя навлизаше в полусянката от втората крушка. Мостчето изглеждаше тясно и тя напредваше бавно.

„Това е само картина“ — мина през главата й. Но все пак внимаваше да не стъпи в празното пространство откъм незащитената страна.

Изведнъж в мрака на пространството пред нея постепенно се оформи някаква неопределена фигура. След още няколко крачки се разбра, че това е краят на мостчето, където имаше бетонна площадка. Но тя не можеше да стъпи на нея: площадката беше заградена от нещо като мрежа, образуваща клетка с черна врата, чиято рамка зееше право пред нея. Самата врата беше от същата метална мрежа. Но тя не знаеше как да отвори вратата. И не беше сигурна дали иска да разбере как се отваря.

Защото в далечния край на площадката, едва различим в сенките, стоеше мъж. И я наблюдаваше.

„Нали не искаш просто така да стоиш там? — проговори гласът от тонколоните, който може би принадлежеше на фигурата от екрана. — Идеята не е добра.“

Гласът звучеше спокойно, равно, но някак неприязнено.

Тя отстъпи няколко крачки от телената мрежа. Мъжът пристъпи напред, все още оставайки скрит в полумрака. После се пресегна, бутна мрежестата врата и стъпи на мостчето. Нещо в начина, по който ходеше, смрази кръвта й.

Той се приближи и тя видя, че държи тояга. Може би парче тръба или бейзболна бухалка.

„На твое място бих опитал да се махна оттук“, каза той и макар че всъщност нямаше къде да върви, защото това беше само мост, под който имаше черна празнота, тя се обърна и започна да се отдалечава от него, обратно към крушките.

Крачките й по моста отекваха. Тя тръгна по-бързо и ритъмът им се ускори. Но не бяха само нейните. Лесно различаваше втори крачки зад себе си. Тежки, настойчиви.

Той се приближаваше.

Тя побягна.

Мъжът зад нея също ускори ход.

Тя мина под първата крушка, прекоси ярко осветеното петно под нея и се озова в пространството между двата светли оазиса. Той беше по-наблизо, крачките му звучаха по-силно. Почти я беше застигнал, когато тя премина и под втората крушка.

И в този момент тя се спъна. Политна напред и се стовари върху стоманената решетка на моста.

Претърколи се и установи, че мъжът стои изправен над нея. Лампата беше точно зад главата му, така че той продължаваше да бъде една лишена от лице черна фигура, с неясни очертания, но недвусмислено застрашителна.

Един дълъг миг двамата останаха като замръзнали.

Тогава той помръдна тръбата — сега вече добре се виждаше, че е дълго парче тежка тръба — издигна я над главата си, замахна с все сила към нейната глава и тя изписка…

Джейн Регалия осъзна, че това не беше писък, дявол да го вземе, а чайникът.

Чайникът изпускаше пара и свистеше силно. Едва сега бе осъзнала този факт.

Стана, наля заврялата вода в порцелановото чайниче за запарка и изчака до масата. Пред очите й все още беше мостчето и тъмната фигура на мъжа. В ушите й отекваха тежките му стъпки.

Наля си чай и го изпи преди да се върне при бюрото.

На екрана на монитора пишеше:

Още веднъж? (Y)es or (N)o

Тя със сила удари клавиша N.

После изтри програмата от диска, дори провери съдържанието на директорията си, за да се убеди, че я няма.

Ужасно нещо! Тя въздъхна с облекчение.

Беше време да ляга. Изключи монитора, стана, обходи бунгалото, провери дали вратите са заключени и дали дървените щори на прозорците са затворени. Едва сега в мрака осъзна колко усамотено е мястото, където се намираше, и колко самотна е тя… и колко уязвима би могла да бъде.

После се качи по стълбичката на леглото, легна и дръпна сенника около себе си. Скоро вече спеше, без да осъзнава, че неканеният гост — някой, когото никакви ключалки, врати или щори не биха могли да спрат — вече е вътре.

И чака.

Бележки

[1] „Опитай ме“ (англ.) — б. пр.

[2] Файловете най-общо биват текстови, чието съдържание може да се чете и двоични, чието съдържание може да е произволно (това най-често са програми или данни в специални формати) — б. пр.

[3] Често използван в компютрите съкратен отговор вместо пълното „yes“(да) — б. пр.

[4] Допълнително поставяна в компютрите платка, която значително разширява възможностите им за работа със звук и обогатява звуковите ефекти, използвани от програмите (една от т. нар. „мултимедийни“ възможности) — б. пр.