Филип Финч
Лице в лице (11)

8.

Кейт Лейвин прекара следобеда в града. Тръгна си за дома по „Ембаркадеро“. Беше свалила гюрука на своята „Миата“.

Пътят, по който се прибираше, я прекара покрай Телеграф Хил. Усети се, че гледа нагоре по хълма към къщата под Койт Тауър.

Щорите отново бяха дръпнати — това ясно се виждаше. Представи си Елис, сврял се отново в хралупата си. През седмицата след онази вечеря бяха разговаряли само веднъж, по телефона, и то само за половин минута. Не го бе виждала — най-дългият период, през който бяха разделени, откакто разводът им бе влязъл в сила.

Без да се усети, без дори да помисли за миг, тя установи, че е напуснала „Ембаркадеро“ и е направила ляв завой, нагоре по хълма. Импулс. Не искаше да му се противопоставя. Продължаваше да си мисли за човека зад онези завеси на прозорците. Казваше си, че ще остане само няколко минути, колкото да се убеди, че и той е добре.

Вмъкна „Миата“-та в малкото пространство точно пред входната врата на дома на Тесла Стрийт 2600. Излезе от колата и тръгна по тротоара. Питаше се дали ще си е в къщи — при тези постоянно спуснати щори човек никога не можеше да бъде сигурен.

Спря малко преди да стигне до вратата. Какво правеше?

„Да го видиш само, така ли? Сякаш не знаеш, че е много добре. По неговия си начин. Елис може да се погрижи за себе си. Винаги го е доказвал.“

Стоеше, без да помръдва. Гледаше втренчено входната врата и си мислеше за самотния човек вътре.

После се обърна. Трудно й беше, но успя да го направи.

„Раздялата си е раздяла — каза си тя. — Трябва да продължи поне известно време. И можеш да започнеш да го правиш отсега.“

Качи се в колата и потегли. Без да се обръща.