Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

60.

Убиецът се вслуша в трескавия тропот, разнасящ се от вътрешността на тръбата. Върна се при отвора, където тлеещите парцали все още изпускаха кълбета дим. Тук непонятният шум се чуваше дори още по-добре, защото долната стена на въздухопровода провеждаше отлично ритането и крясъците на „Джойбой“. Момчето не се бе върнало при отвора над шахтата.

Това донякъде бе изненадващо, но убиецът не бе разочарован. Той знаеше, че в края на краищата „Джойбой“ ще потърси пресен въздух, защото никой не би могъл да издържи на зловонната атака дълго. За всеки случай пръсна още малко от флакона, този път директно в струята, която вдухваше вентилаторът. Горе момчето виеше за помощ.

* * *

Елис Хойл пъхна острието на отвертката в тясната пролука между металната кръпка и основата. Натисна дръжката и ламарината се огъна достатъчно, за да подпъхне челюстите на ножицата през нея. Започна да реже.

Детето от другата страна хълцаше изплашено. Но причината, изглежда, бе не само в страха, разбра Елис Хойл, подушвайки за пръв път задушливия дим, нахлуващ откъм разширяващия се отвор. Два винта задържаха капака на мястото му. Елис Хойл издърпа нагоре предницата на ризата си и покри с нея носа и устата си, докато срязваше винтовете.

В мига, в който момчето ритайки пропадна през отвора, Кейт се появи с ролка широк изолирбанд и Елис Хойл веднага започна да запечатва дупката, през която излизаха задушливите газове.

Близо минута всички кихаха. Момчето беше най-зле — почти се задушаваше.

Когато очите му престанаха да сълзят, Елис Хойл влезе в стаята, от която бе взел отвертката и ножиците. Потърси нещо, с което би могъл да разбие масивния катинар. Но освен храната останалото бяха главно електроматериали: поялник, няколко отвертки с различна големина и фенерче с две батерийки, не по-голямо от химикалка.

На кука на стената висеше голям глух гаечен ключ — дълъг близо половин метър.

Той го откачи и преценяващо го подхвърли в ръка. Ръждясалият инструмент завършваше с гнездо, дълбоко почти два сантиметра.

Да, с него определено можеше да пречукаш някого. Ако съумееш да го изненадаш, разбира се. И ако противникът ти не се движи и не се съпротивлява.

„И съвсем скоро — осъзна той — ще ми се наложи да защитавам себе си, Кейт и момчето с този гаечен ключ.“

Не беше много, но бе единственото, с което разполагаха. И тогава през главата му мина мисълта: „Но това не е вярно. Разполагаме с най-грубата от всички груби сили, и само трябва да я вкарам в работа.“

Излезе в коридора и попита момчето:

— Къде е той?

Момчето се задави, изкашля се и отговори:

— Долу.

Елис Хойл отвори вратата на помещението, в което беше генераторът. Хвърли бърз поглед наоколо: кабелите, които беше свалил от Кейт, стигаха до електрически контактор, управляван от компютъра. Но веригата на контактора можеше да бъде затворена и ръчно, разбира се.

Тогава видя кутията на стартера на масата: един черен бутон за изключване на генератора и един червен, за включването му посредством стартер, задействан от акумулатор. Той хвърли гаечния ключ на пода на късия коридор. Нямаше да му се наложи да го използва.

* * *

Убиецът стоеше в основата на стълбището. Нещо не беше наред. Вече поне пет минути блъскането и виковете на „Джойбой“ не се чуваха. Освен това момчето изобщо не се бе показало на вентилационния отвор над шахтата.

Нито сълзотворният газ, нито димът бяха достатъчно гъсти, за да го накарат да загуби съзнание. В този момент то трябваше да се гърчи в агонизираща болка, да крещи и да се моли. И при всички положения би трябвало да виси на отвора и да лови с отворена уста всяка глътка чист въздух. Той напусна мястото в основата на шахтата, отиде до вентилационния отвор, в който беше сложил запалените парцали, и видя, че те все още тлеят и изпускат дим, тласкан от вентилатора нагоре в тръбата. Значи не това беше проблемът.

Тогава чу шум… червената врата в дъното на огромната зала се отваряше и той се обърна натам.

В отвора на вратата стоеше момчето. „Джойбой“ изобщо не трябваше да се намира там. Не беше възможно да се намира от другата страна на онази стена.

Убиецът веднага тръгна нататък с бърза крачка. Но „Джойбой“ не помръдваше.

Убиецът се приближаваше към него. Когато преполови разстоянието, той се затича право към разтворената червена врата и момчето, което продължаваше да стои на прага.

Откъм стълбището зад него се разнесе една-единствена дума:

— Сега!

Изречена от жената, която трябваше да е мъртва. Момчето се обърна и побягна нагоре по стълбището, а вратата зад него се затръшна. И в същия миг осветлението в залата изгасна.

Убиецът спря за миг. Остана неподвижен в тъмнината, опитвайки се да превъзмогне изненадата и да си възвърне самообладанието. После тръгна назад към отвора, в който беше запалил парцалите. Правеше малки и предпазливи крачки, докато накрая краката му опряха в сака.

Отвори го и извади фенерчето, което предвидливо беше сложил там. Щракна ключа. Така беше по-добре.

Успокояваше се, че жената и детето просто няма къде да избягат. А и не бяха в състояние да му сторят нищо. Нещо се беше случило, докато го нямаше, но — той продължаваше да държи нещата под контрол.

Пак се наведе, бръкна в сака и извади същото мачете, което беше държал в ръцете си само преди няколко часа. Не беше очаквал, че ще му потрябва толкова скоро. Отново тръгна към червената врата, държейки фенерчето в лявата си ръка и мачетето в дясната. Усещаше как дълбоко в него се заражда ярост, напираща да бликне навън.

* * *

Стивън Левист изтича нагоре по стълбището срещу светлината на фенерчето, което Кейт държеше насочено надолу към стъпалата. Тя го чакаше на площадката и задържаше отворена голямата желязна врата, през която се влизаше в коридорчето. Без да спира, той се мушна покрай нея. Тя го последва, двамата минаха покрай стаята за убийства, помещението на генератора и склада и се озоваха в бетонната шахта, където единствено заключеният с катинар капак стоеше между тях и свободата.

И точно както Елис Хойл ги бе инструктирал, Стивън Левист съблече пуловера си, а Кейт го нави и го напъха в тясната пролука под вратата.

* * *

Убиецът, като се движеше с около две минути закъснение след тях, стигна до червената врата в основата на стълбището, отключи вратата и тръгна нагоре.

* * *

Елис Хойл вдигна двата кабела, които бе свалил от главата на Кейт, и ги изпъна на пода. Почти стигаха до коридорчето.

Вече се усещаше силната миризма на пропан от бутилката със газ. Елис Хойл я беше донесъл от складовото помещение и я бе оставил с отворен кран в коридорчето.

Докато бутилката съскаше зад него, той нагласи кабелите на пода, така че разстоянието между оголените им краища да не бъде повече от един пръст.

* * *

Убиецът се изкачи на площадката на стълбището.

Очите му сълзяха, синусите му бяха буквално задръстени. Част от газовете беше стигнала и до него.

Той отвори вратата на пожарния изход и влезе в коридорчето. В същия миг някой затвори вратата на генераторното помещение. Движението, което беше доловил, отклони вниманието му за миг. Парливата миризма в ноздрите му попречи да усети мириса на пропан. Но в следващата секунда чу съскането на изпразващата се бутилка.

Обърна фенерчето в посока на звука. Лъчът се спря на бутилката и двата лежащи до нея кабела с оголени изводи.

В същия миг Елис Хойл — предвидливо затворил вратата зад себе си — се обърна към прекъсвача в стаята на генератора.

И без да се бави, натисна бутона на стартера.

Моторът на генератора имаше нужда от секунда или две да направи един оборот и да запали.

Навън в коридора убиецът се извърна, пусна мачетето на пода и вдигна ръка, за да заслони лицето си от онова, което знаеше, че ще последва. Мощна искра премина между двата извода на кабелите, ослепително ярка като светкавица в полунощ.

Светкавица, последвана от оглушителен гръм.

* * *

След експлозията настъпи тишина.

Кейт Лейвин, скрита в шахтата на изхода, разбра, че всичко е свършило. Все пак се колебаеше да се покаже. Момчето обаче грабна фенерчето от ръката й, скочи и отвори вратата. Тя го последва.

Коридорът беше тъмен, генераторът за пореден път беше спрял. Показа се Елис и се наведе, за да затвори крана на бутилката с пропан. Трябваше да спре до проснатото тяло на Джон Регет, за да го стори.

Убиецът лежеше по лице и не помръдваше. На светлината на фенерчето тя видя, че косата от едната страна на главата му е изгоряла, а кожата под нея е отвратително алена, влажна и мръсна.

Елис клекна до тялото.

— Мъртъв ли е? — попита Кейт.

Елис Хойл не отговори веднага. Ръцете му опипваха кръста на Джон. Лицето му бе угрижено. „Бедният Елис — помисли си тя — колко искрено се опитва да бъде твърд и колко трудно му се удава това. И колко неспособен е да причини другиму болка. Дори на този.“

Когато стана, в ръцете му имаше връзка ключове.

— Не знам — отговори й той. — Да вървим.

Тръгна напред към шахтата и първи се качи по стъпалата. Отключи катинара, освободи го от халките и бутна капака нагоре.

Излезе навън и им помогна да се изкачат и те — първо момчето, после Кейт, — и да излязат на повърхността и в мъглата.

След това затръшна капака на люка обратно, сложи катинара през външните халки и го заключи с щракване, което изглеждаше окончателно като идването на смъртта.