Филип Финч
Лице в лице (13)

10.

Когато си тръгна от Тесла Стрийт същата вечер, Кейт Лейвин не се прибра направо у дома.

Пое за Марин по моста, но Елис Хойл непрекъснато изплуваше в мислите й.

И ако това наистина трябваше да става — а тя не можеше да му попречи, — можеше поне да вземе мерки да не става, докато е сама у дома.

Затова смени посоката към студиото, където беше много по-спокойно, отколкото през деня, макар и все още оживено и където атмосферата пулсираше с някаква собствена енергия. Всичко там живееше свой живот, безразличен към душевния й смут.

Студиото и работата, която кипеше в него, не се интересуваха дали тя ще може да вкара Елис Хойл в правия път.

Прекара половин час на бюрото си, приключвайки с насъбралата се през следобеда работа.

После отиде в монтажната — там вече нямаше никого — и прегледа работните версии на две от задачите, върху които работеха. Това й отне още един час.

И все още не беше готова да посрещне бремето на самотата в закотвената си къща.

Върна се в офиса при компютъра на бюрото си. Стартира комуникационната програма. Няколко секунди по-късно на екрана се появи приветствието на „Вербум“.

Тя въведе името, под което се бе регистрирала, и паролата.

Беше избрала име от момичешките си години — на един от любимите й рок-певци. Харесваше й неопределеният му род — не искаше веднага да бъде белязана като жена, а, от друга страна, не желаеше да се маскира като мъж.

Певецът беше Дейвид Бауи, изживял една фаза на малко двусмислено сценично присъствие, по време на която се бе представял под прозвището „Зиги Звездния прах“.

Компютърът я поздрави с:

Добре дошла, Зиги.