Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

57.

Когато се изправи пред вратата на студиото, Елис Хойл видя червената „Миата“, паркирана до кея. Сигурно беше нейната. Дали по някаква причина не бе изпуснала полета?

Дежурният на пропуска се показа и Елис Хойл го попита:

— Къде е шефът?

— Не съм я виждал — отговори дежурният. — Според мен трябва да е на 10 000 метра височина.

Значи не беше идвала тук.

Елис Хойл влезе в офиса й и седна пред компютъра.

Позвъни у дома й, но никой не му отговори. Опита клетъчния й телефон, но той го прехвърли на телефонния секретар, управляван от компютъра. Дали не бе излязла с каяка? Или бе решила да потича? Реши да свърши с това, за което бе дошъл, после да отиде в дома й и да я изчака да се върне.

Включи машината и прегледа файловете. Компютърът на Кейт беше свързан към локалната мрежа на студиото, така че той имаше достъп до всички директории на мощния файлов сървър[1], който представляваше сърцето на мрежата. Навремето сам той я бе инсталирал. Търсеше една своя програма, която бе написал и бе оставил тук. Беше забравил името й, защото това бе станало преди близо три години. Но я позна в мига, в който името на файла се появи на екрана. Беше в директория, в която се съхраняваха много други програми с най-разнообразно предназначение.

Стартира я и зареди през нея файла с размитото лице на убиеца от дискетата, която бе донесъл.

На екрана се появи познатата му картина във вида, в който бе изкопирал кадъра от касетата на скенера.

Бе кръстил програмата си Sharper[2] — програма за изчистване на фотоизображения. Беше я написал като упражнение в момент, когато просто се бе чудил какво да прави. Копието тук бе единственото съществуващо. Реализираният алгоритъм използваше фрактална математика за намиране и подчертаване на контури. Ефектът наподобяваше повишаване на разрешаващата способност, макар работата да се свеждаше до поставянето на контурни линии в местата, където те отсъстваха, чрез интерполация на съществуващите.

Понякога програмата се отклоняваше от истината и образът ставаше още по-лош. Но в повечето случаи имаше полза, и то значителна, особено ако изходният образ не беше с безнадеждно качество.

Той натисна един клавиш и я пусна да работи.

Програмата направи четири паса през образа, минавайки отгоре надолу. Ефектът наподобяваше спускаща се през екрана вълна, разкриваща нови и нови детайли. Първият пас не внесе особено подобрение. След втория пас образът стана по-контрастен.

Третият пас беше доста успешен — той започна да вижда нещо… от което сърцето му прескочи. Елис Хойл се наведе близо до екрана, опитвайки се да различи лицето на него. На четвъртия пас образът бавно изпълзя на фокус.

Елис Хойл стисна с все сили ръба на бюрото. Защото беше виждал това лице.

Не знаеше името — не беше сигурен дали тя изобщо го бе споменала, — но лицето беше на непознатия, с когото я бе видял да се целува снощи.

* * *

Елис Хойл изхвърча от студиото към колата си. Прекоси паркинга, остави двигателя на празен ход и се втурна към кея, на който бе платформата с дома й. Плъзгащата се врата беше оставена отключена. Влезе и извика името й. Нямаше я. Не беше излязла да потича, защото маратонките й си бяха в дрешника. Не беше и в морето да погребе, защото каякът беше вързан отвън. Но я нямаше.

Той погледна през водите на залива към намиращия се на около една миля оттук остров Ейнджъл и се опита да си представи как един психопат завежда жертвите си там, за да ги убие.

Островът беше спокойно и уединено място. Макар милиони очи да се спираха на него всеки ден, той всъщност се намираше встрани от гълчавата и суматохата на ежедневието и до него можеше да се стигне само по вода или по въздух. Това сигурно особено бе допаднало на убиеца. Скрито място пред погледите на всички — да, идеята несъмнено му се е сторила много привлекателна. Но откритият терен на острова не предоставяше много места за скривалище. Това едва ли му даваше възможност да се чувства уютно там. Съществуваха много случайни фактори, които не биха му позволили да се чувства уверен. А убиецът сигурно държеше да има контрол над ситуацията: когато настъпеше моментът да убие някого, той несъмнено искаше да чувства, че този момент е негово творение. Елис Хойл се взря в зеленината на острова, забравил за миг къде се намира, и си спомни дните и часовете, прекарани там.

Недоумяваше какъв е този бетонен лабиринт, който можеше да остане скрит от очите на всички останали.

В този миг един неясен спомен изникна в съзнанието му, свърза се с други откъслечни образи и сведения и Елис Хойл разбра каква е тайната.

Бележки

[1] Най-общо казано това е компютърът, на който се съхраняват файловете за общо ползване (вместо да отнемат място на всеки един от свързаните в мрежата компютри) — б. пр.

[2] „По-контрастно“, „по-фокусирано“ (англ.) в контекста на онова, за което става дума — б. пр.