Филип Финч
Лице в лице (14)

11.

Същата вечер Чарлз Обенд отвори чекмеджето на бюрото си и извади от него компютърен модем.

Беше останал сам в офиса, който обикновено делеше с още трима. Всички те бяха младши сътрудници във фирма за застрахователни услуги, чието седалище се намираше извън Канзас Сити.

На модема висяха дълга телефонна жица и широк плосък кабел за серийна връзка^[1]. Той вкара куплунга на кабела в съответното място за него на задния панел на компютъра. След това стана от бюрото си, за да свърже другия кабел към телефонната розетка на стената в другия край на стаята. Беше малко по-висок от среден ръст, с тегло малко над нормата и вече оредяваща коса, въпреки че бе само на 32 години.

Телефонната линия обезпечаваше един от външните 1-800^[2] номера на фирмата. Чарлз Обенд се върна при креслото си. Миг по-късно модемът вече установяваше връзката, а след още няколко секунди на екрана на монитора се появи приветствието на „Вербум“.

Чарлз Обенд не беше регистриран потребител на „Вербум“, но беше от редовните клиенти и винаги участваше с едно и също име. Точно него въведе и този път.

ЧАЗ

После командата

Visit VFB

Системата отговори:

В момента влизате във Виртуалния бар: място за професионални самотници, мечтатели и всички, които таят в душите си мъничко надежда. Предлагаме да бъдете честни и да проявите очакваната от вас дискретност. Не забравяйте обаче, че както в истинския живот, вие сте оставени сами на себе си.

След това системата обяви за останалите включването му във форума, а на неговия екран изброи 16-те участници в момента. Повечето без никакво съмнение бяха мъже. Трима или четирима изглеждаха жени — стандартният състав на форума за една петъчна вечер, — но Чарлз Обенд изпитваше силни съмнения, че по-голямата част, ако не и всички останали, са мъже, включили се тук, за да се посмеят, да получат лека тръпка или просто да се порадват на малко внимание.

Малко игра с пола.

Като че ли никой не забеляза „появата“ на Чарлз Обенд. Той се облегна в креслото си и започна да чете.

Трябваше му известно време, за да навлезе в обстановката. Точно както в истински бар за самотници в петък вечер, и тук беше претъпкано и шумно. Поне двама-трима въвеждаха по едно и също време, ангажирани в различни разговори. Често репликите се прекъсваха и няколко секунди по-късно се подхващаха от мястото на спирането.

Както винаги и тази вечер основните теми бяха спорт, коли, компютри и… разбира се, жени. Чарлз Обенд си помисли, че виртуалния бар на „Вербум“ по-скоро прилича на съблекалня. Досега не беше срещал тук жена или по-точно казано, още не бе срещал жена, в чийто пол да е сигурен.

Въпреки това повечето нощи прекарваше тук.

Една от съществените отлики от реалния бар беше възможността да изключиш от разговор със себе си хората, които не са ти приятни: системата позволяваше да филтрираш по този начин произволен брой хора. Чарлз Обенд често се възползваше от тази характеристика, за да може да следи един-единствен събеседник в джунглата от съобщения.

Тази вечер обаче му се искаше да филтрира всички.

И тогава на екрана се изписа:

Шерм> Здрасти, Чаз.

Три отделни разговора се намесиха, преди Чарлз Обенд да може да се вмести на екрана:

Чаз> Да?

Шерм> Самостоятелен канал, приятел. Чарлз Обенд не беше в настроение да бъде манипулиран тази нощ. Така че отговори:

Чаз> Познавам ли те? Поредните несвързани с разговора им съобщения и едва тогава:

Шерм> Самостоятелен канал.

Чаз> Махай се.

Шерм> Едва ли ще искаш да пропуснеш това. Повярвай.

Чаз> Остави ме на мира.

Шерм> Какво искаш да кажеш?

Чаз> Ако си падаш по мъже, има други форуми, Където ще те посрещнат с разтворени обятия. Окей? Но това място не е такова.

Шерм> Самостоятелен канал. Няма да се разочароваш.

„Ама кой е този навлек?“ — помисли с раздразнение Чарлз Обенд. Все пак събра всичкото си търпение и отговори:

Чаз> Окей, но само за минутка. Няколко секунди по-късно вече комуникираха по частен канал.

Чаз> Е, какво мога да направя за теб?

Шерм> Надявам се да започнеш да мислиш за мен като за „Сюзън“. Защото, разбираш ли, това е истинското ми име. Регистрирана съм като „Сюзи-Кю“.

Чаз> Да-да, как ли не!

Шерм> Съмняваш се, така ли? Искаш ли да се изключа и включа под истинското си име?

Чаз> Не, и това е добре.

Шерм> Ако наистина си мислиш за „Сюзи-Кю“ всеки път, когато погледът ти падне върху „Шерм“, това много ще ни помогне да се опознаем по-добре. Чарлз Обенд не отговори веднага. Просто не беше сигурен как трябва да реагира.

Шерм> Да не би да те изненадах?

Чаз> Да, би могло да се каже и така.

Шерм> Понякога се представям във виртуалния бар като мъж. Допада ми да огледам обстановката, но не обичам да ми досаждат.

И освен това не можеш да си представиш каква тръпка е да се представяш под друг пол! Говорят ли ти думите ми нещо?

Чаз> Мисля, че да.

Шерм> Това е хубаво. Знам те отпреди. Познавам те и от други форуми. Струваш ми се много свестен.

Чаз> Благодаря.

Шерм> Винаги се наслаждавам, когато чета твоите съобщения. Чувствам се като че ли вече те познавам доста добре. Някои ще кажат, че това не е възможно, че е абсурдно да опознаеш някого само на базата на думите, които е написал. Но нали ние се разкриваме с думите, които използваме, и то не само с това, което казваме, ами и с това, което премълчаваме. Не си ли съгласен?

Чаз> Да, съгласен съм.

Шерм> Радвам се, че и ти мислиш като мен. Би ми се искало да те опозная и действително.

Чаз> Защо?

Шерм> В този живот ние осъществяваме много запознанства, но малко от тях се превръщат в интимни и имащи някакъв смисъл контакти. И когато ни се открие шанс за такива, трябва ли да го подминем? Не мислиш ли и ти така?

Самотният Чарлз Обенд, седящ в празния офис някъде край Канзас Сити, наистина мислеше така. Не само мислеше — той чувстваше това точно в този момент с особена острота. Не беше напълно убеден, че „Шерм“ е жена. Но вярваше, че ако разполага с достатъчно време, ще може да открие истината… че никой не може да разиграва подобен цирк вечно.

Определено му се искаше „Сюзи-Кю“ да е реална личност. И се познаваше достатъчно добре, за да знае, че ако се откаже от тази възможност, ще мисли за нея дълго след това. И никога няма да знае със сигурност.

Така че отговори:

Чаз> Да, така мисля.

Шерм> Е, радвам се да го науча. Защо тогава не ми разкажеш нещо за себе си?

Нещо в Чарлз Обенд го накара да изпита сериозни колебания в този момент. Не толкова предпазливост, колкото вродена резервираност. Никога досега не бе чувствал подтик да разкрие душата си. Знаеше, че е от онези, които минават покрай хората на една ръка разстояние.

Но едновременно с това съзнаваше, че това е навик, който трябва да се опита да превъзмогне. Иначе щеше да прекара хиляди самотни петъчни нощи пред клавиатурата, четейки чужди думи на екрана.

Събеседникът му сякаш се досети за съмненията му, защото пред погледа му се изписа:

Шерм> Защо не погледнеш на нещата по този начин: при дадените обстоятелства ти почти няма какво да загубиш, а можеш много да спечелиш. „Истина е — помисли си Чарлз Обенд. — Абсолютна истина.“

И започна да пише по клавиатурата.