Филип Финч
Лице в лице (22)

19.

Тъпият белокож се бе оказал съвсем наред, след като свикнеш с него.

Имаше четири компютъра, всички включени и работещи: „Power Mac 8100“, „Pentium“ под „Линукс“, друг „Pentium“^[1] под ДОС — Дейвид никога не бе виждал подобни машини другаде, освен в списанията. Плюс една стара 286-ца.

„Мистър Хардуер“ бе започнал да го нарича за себе си Дейвид.

И точно когато смяташе, че повече от това просто не може да се иска, този човек измъкна за него отнякъде портативен 486.

Пет компютъра, без да се броят кутиите и разните блокове по лавиците, все неща, от които Дейвид не можеше да откъсне поглед — о, мистър Хардуер, колко интересни неща имаш там! — и в този миг онзи му даде 486-цата.

Колкото и да се наслаждаваше на тези бижута, той изпитваше още по-голямо удоволствие от приятелското поведение на този мъж. Мистър Хардуер определено си вадеше хляба покрай електрониката и още по-ясно беше, че може да сложи в джоба си много като него. Той сякаш не бе забелязал, че Дейвид е чернокож и шестнайсетгодишен, или ако беше забелязал, не възнамеряваше да се държи по друг начин поради който и да е от тези два факта.

Баба му стоеше зад тях и наблюдаваше развоя на събитията. Не беше необходимо Дейвид да се обръща, за да се убеди в това: той знаеше колко е доволна тя да види, че с него се отнасят по този начин.

Мистър Хардуер видя, че Дейвид е донесъл със себе си дискета с малка програма за изготвяне на музикален каталог, написана на Бейсик^[2]. Човекът явно изглеждаше изтощен, но това не му попречи да прегледа програмата и да обърне на Дейвид внимание върху няколкото места, в които тя би могла да се напише по-икономично. Накрая му каза: „Знаеш ли, не е зле, ти чувстваш нещата.“

Дейвид беше убеден, че от устата на този човек това е голяма похвала.

Тогава мистър Хардуер примигна два пъти — главата му едва не клюмна върху гърдите още в този момент — и измърмори:

— Боже, направо ще рухна. Отивам да…

Надигна се да стане, после се спря и посегна към дискетата на масата.

— Като ти доскучае — каза той, — поиграй си с това. Изчовърках й червейчето и сега е чиста. Написана е от някой, който е голяма работа… Искам да ми кажеш какво мислиш за нея.

После изчезна, явно на път към леглото.