Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

31.

Стивън Левист скочи през дупка в пода и се приземи на висящия стоманен мост. Току-що бе успял да намери път през седемте нива на лабиринта, успешно избягвайки дебнещия го убиец. За първи път попадаше на този мост. Онзи не се бе показал досега. Стивън би се изумил, ако разбереше, че изпратената му версия на играта е уникална и разработена специално за него.

Той веднага схвана, че това ново ниво е напълно различно. Тесните коридори на лабиринта ги нямаше и той се намираше в огромна празна зала, в която бе увиснал мостът. Имаше чувството, че играта наближава кулминационната си точка.

И беше прав. Тръгна към единия край на моста и попадна на клетка от стоманена мрежа, издигната около бетонна площадка.

Клетката имаше врата, но тя не се отваряше. Стивън тръгна към другия край на моста. Но той свършваше в празното… без преграден парапет. Стивън скочи и леко се приземи на крака.

Тръгна из огромната бетонна зала. Беше празна, без почти никакви ориентири, но в дъното се виждаха очертанията на една-единствена врата, боядисана в червено. Той прекоси залата и стигна до нея. Опита да я отвори, но установи, че е заключена. Не виждаше никакъв друг начин да се измъкне оттук. Но в следващия миг намери изхода. Беше в ъгъла — голямата квадратна решетка в пода. Дали наистина…

Той се упъти натам и щракна бутона на мишката върху нея. Ръката на виртуалното същество, в което се бе превъплътил, се пресегна и дръпна решетката настрани. В пода се отвори правоъгълна дупка. Черна дупка.

Той стъпи в нея. Очакваше да пада дълго, дълго. Но не стана така. Почти веднага се чу тупване на крака и той се озова в тунел с кръгло напречно сечение.

Малък тунел или може би много широка канализационна тръба.

В единия край просветваше слабо сияние, което стигаше до него, отразявайки се в стените на тръбата. Той тръгна към светлината. Тръбата изглеждаше леко наклонена надолу. И наистина беше отворена в единия край — сега това вече ясно се виждаше. Чудеше се дали това не е вход за ново ниво в лабиринта. Но когато стигна до края на тунела, разбра, че тази игра е съвсем различна. Защото сиянието беше дневна светлина.

Той беше излязъл навън, значи беше спечелил играта.

Стоеше на изхода и пред него се разстилаше — направо не можеше да повярва на очите си — панорамна гледка, като от пощенска картичка. Не, като от десет хиляди картички…

Но тя се задържа на екрана само колкото да се запечата в съзнанието му веднъж и завинаги. После картината се смени.

Появи се текстът на съобщение:

Привет и поздрави, ДЖОЙБОЙ. Мисията ти приключи…

По този начин получаваш право да кандидатстващ за членство в свръхелитния форум на хакери/кракери/фрийкъри, известен като БЕЗДНАТА НА ШЕДОУМАСТЪР.

Той е затворен за нерешителни, слабодушни и мечтатели.

Ти трябва да си Силен.

Малко са удостоените с такава покана. Още по-малко са избраните..

Представянето ти привлече вниманието на нашите членове! (Да, ние наистина сме тук! Знаем за теб! Държахме те под око!) Стигайки дотук, ти доказа, че не си нещастник, обречен да губи.

Но все още не си изтеглил меча от скалата. Следващата ти стъпка е много по-трудна. Можеш да бъдеш приет в клуба „БЕЗДНАТА НА ШЕДОУМАСТЪР“ единствено ако издържиш интерактивния изпит (само не затаявай дъх, ако обичаш).

Очакват те двайсет въпроса. Готов ли си да продължиш?

Курсорът мигаше на екрана пред погледа на Стивън Левист, докато той се опитваше да осмисли случилото се.

Едва сега осъзна, че някой е прочел съобщенията, които той бе пращал по форумите, че същият този някой е съзрял неговия потенциал и пак той му е изпратил тази игра по пощата.

В такъв случай TRY_ME се оказваше просто тест за отсяване на обикновените.

Така наречения „филтър за некадърници“.

Страхотно…

Съобщението изчезна от екрана, заместено от следните редове:

Ако имаш някакви причини да се колебаеш, може би е най-добре да забравим всичко това.

Разполагаш с десет секунди. Искаш ли да продължиш?

Стивън натисна клавиша на буквата „Y“. Компютърът реагира с Чудесно

Въведи личния си идентификатор и телефонния си номер.

Стивън се подчини и програмата се отзова:

Сега защо не включиш и модема си, избранико?

Стивън щракна ключа на захранването на модема си и вкара куплунга на кабела в гнездото на стената.

TRY_ME препрограмира модема и започна да набира някакъв неизвестен номер.

„О, Боже!“ — мислеше си Стивън Левист, докато чакаше връзката да се осъществи.

* * *

Точно в този момент убиецът обмисляше следващия си ход.

Въпреки многократните си опити, той не бе успял да разкодира системните файлове на „Вербум“, където се съхраняваше информацията, за регистрираните абонати.

Която би могла да му позволи да намери съответствието на личен идентификатор с име, адрес и телефонен номер. Особено го интересуваше „Аватар“, когото още не бе успял да идентифицира.

Беше използвал „Вербум“ — по-скоро интерактивната среда, предоставяна от него, — за да проникне по фатален начин в живота на „Чаз“, „ДийТийДюд“ и „Порша“ (даже след като бе научил истинските им имена, той продължаваше да мисли за тях с имената, под които ги беше срещнал за пръв път). За съвсем кратко време бе натрупал огромна по обем информация, свързана с тяхното съществуване. Необходими бяха не повече от една-две седмици, а най-често само няколко дни, ако знаеш къде да търсиш и ако си достатъчно мотивиран.

„Дигитализираните подробности на вашето съществуване са предоставени за общ достъп…“ беше написал в първото си предупредително съобщение, отправено до абонатите на „Вербум“. И това не беше хипербола, а факт.

И все пак още не знаеше кой е „Аватар“. А докато не знаеше истинското му име, този човек беше недосегаем за него.

И „Джойбой“ го бе затруднил в известна степен.

Всъщност убиецът беше открил истинското име на „Джойбой“, четейки неговите съобщения, изпратени до отделните форуми на различните интерактивни системи, базирани в района на Сан Франциско. Много от тях се поддържаха и бяха създадени за подземния свят на киберпънка и бяха обект на интерес главно от страна на момчета и младежи, като се започне от пубертетна възраст и се стигне до над двайсетте.

Но на името на Стивън Левист не се бе оказал регистриран нито адрес, нито телефонен номер. Той отсъстваше и от регистрите на учащите в местните колежи и университети. Така че се бе наложило да разпрати копия от дискетата с играта на всеки адрес в района, свързан с името „Левист“.

Беше преценил, че само интересуващият го Стивън Левист ще знае какво да прави с програмата. И предполагайки, че модемът му няма да бъде включен през цялото време — а това означаваше, че демонът, скрит в „троянския кон“, не ще може да свърши работата си, — убиецът леко бе променил играта и бе преписал модула на демона така, че да подтикне Стивън да осъществи връзката.

Другият случай беше „Зиги“.

Данните за нея се трупаха и информацията нарастваше ежедневно. За него това бе триумф на правилно избрания метод. Помисли си, че ако тя разбере как е открил самоличността й — и още повече колко бързо е успял да го постигне — направо ще се изуми.

Вече бе узряла да се заеме с нея, когато пожелае.

Но моментът още не бе настъпил. Само дивакът може да изяде десерта по средата на основното блюдо.

И все пак… ако „Зиги“ беше единствената готова да си отиде и… ако наистина обстоятелствата го диктуваха…

… тогава така и щеше да стане. В този момент позвъни „Джойбой“.