Филип Финч
Лице в лице (20)

17.

Тялото бе изхвърлено на брега малко преди зазоряване. Остана да лежи така няколко часа в една тинеста локва под моста Мартинез-Бениция, опънал се над северната част на залива на Сан франциско.

Тялото стигна крайната точка на пътуването си след като бе хвърлено в морето преди две седмици на близо трийсет мили оттук. Всъщност то бе изминало поне четири пъти по-дълго разстояние, поради теченията, които го бяха лашкали из водите на залива, докато накрая комбинацията от силни ветрове и висок пролетен прилив го бе изхвърлила на брега и го бе изоставила в калта, където му бе писано да го намерят трима гимназисти, слезли на брега с въдици и хладилен бокс, пълен с бира.

Забелязаха го, защото един от тях реши да разбере каква е причината за рояка стръвно бръмчащи мухи и зловонната миризма.

Следвайки шума и миризмата до първоизточника им, той спря малко встрани и размаха ръце, за да пропъди мухите и да види какво всъщност е намерил.

Двете седмици разлагане, четиринайсетте дни из залива, по време на които тялото бе станало жертва на птици, раци и риби, го бяха направили почти неузнаваемо.

Накрая момчето разбра каква е находката му: човешко, може би женско тяло.

Не бе толкова лесно да се разбере, защото тялото нямаше глава. Ръцете му бяха отсечени до лактите, а краката свършваха в коленете. Момчето се извърна и повърна във водораслите.

Тялото бе отнесено в службата на съдебномедицинския лекар на окръг Солано.

Солано е един от осемте окръга, за които се казва, че съставляват несъществуващия официално район, известен като Залива на Сан Франциско. В тези осем окръга има повече от 75 отделни градски управи, към всяка от които е прикрепено полицейско управление, което води свой собствен архив.

Компютрите и телекомуникациите бяха дали на тези окръзи и управления средства да ползват съвместно информация относно престъпления, разпростиращи се през общите им граници. Но нали в крайна сметка тези електронни средства все още зависят от човешкото усилие и следователно са подвластни на човешките недостатъци.

Случаят с разлагащото се разчленено тяло бе характерен с това, че съдебномедицинският лекар на Солано направи аутопсията едва след като бяха изминали ден и половина от намирането му.

Когато в крайна сметка я направи, тя разкри, че става дума за тяло на около четиридесетгодишна жена. В трахеята й бе открита прозрачна пластмасова капсула. От капсулата бе извадено квадратно парче хартия.

На листчето пишеше „Мийтуер“, следвано от серия числа, които лекарят счете за безсмислени.

От офиса на шерифа забавиха с нови четири дни въвеждането на тази информация — отговорният служител имаше други задължения — в регионалната база данни, съдържаща докладите, въз основа на които полицаите от Залива бяха в течение на случилото се при техните колеги.

На всичко отгоре въпросният служител въведе грешна ключова дума в заглавната част на доклада. В нея се съдържаше резюме, което служеше за извършването на тематични извадки. Грешката беше еквивалентна на това да се загуби досието, като се постави на грешно място, и точно заради нея партньорът на Лий Уейд подмина този доклад при прегледа на убийствата в другите окръзи. Изминаха още четири дни преди грешката да бъде открита и отстранена.

Така бяха загубени общо десет дни преди информацията за тялото — и най-вече за пластмасовата капсула и нейното съдържание — да стигне накрая до единствения човек, който се нуждаеше от нея.

Но вече беше късно.