Филип Финч
Лице в лице (57)

54.

— Няма никакъв проблем да ви откарам до Лос Анжелис — търпеливо обясни служителят на Кейт Лейвин. — Но списъкът на чакащите за място е дълъг и не бих казал, че шансовете ви са особено големи. Другата възможност е да ви направя резервация за същия полет, но утре.

Не виждаше никакъв смисъл да прекарва цяла нощ сама в Л. А. За нея алтернативата бе да остане още една нощ с Елис. Така че хвърли кредитната си карта „AmЕх“^[1].

— За утре — каза тя.

Беше невъзможно да се прибере от летището до моста Голдън Гейт, без да използва градските улици, задръстени от коли. Не искаше пак да звъни на Елис — беше взела решение да го покани да прекарат заедно нощта при нея и сега искаше да се отпусне за дълго във ваната и добре да си почине, преди да се видят.

Измина близо час, докато стигне до моста. Няколко минути по-късно отби от магистралата, излезе на „Бриджуей“ и спря в паркинга на седми сектор. Взе пътната си чанта и отвори плъзгащата се врата на дома си. Влезе вътре, остави чантата на пода и заключи вратата. Когато влезе в спалнята, я лъхна студен бриз.

Това я изненада. Усети, че течението идва откъм банята, и се отправи натам. Намери прозорчето отворено.

Влезе, за да го затвори, насилвайки се да повярва, че сама го е оставила отворено. Дръпна го към себе си. И в този момент иззад завеската на душа се показа той.