Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

33.

В сутеренния апартамент на Десето Авеню мониторът на Коруин Стърмър показваше съдържанието на диалога му с „Джойбой“:

Наистина ли искаш да опиташ?

> Кога? Довечера. В полунощ.

„Джойбой“ се забави с отговора си. Курсорът стоеше. Не помръдваше, само мигаше. Убиецът подкани събеседника си: Има ли проблем?

> Късно ми е.

Това е най-доброто време за истинския фрийкър. По-малко любопитни наоколо. Но… щом не искаш…

> Ще дойда.

Ще те взема. Нападаме заедно. Живееш в близост до търговския център „Серамонт“, нали?

> Откъде знаеш?

Шедоумастър знае всичко. Добре, среща източно от „Серамонт“ . Срещу ресторанта „При Дени“.

> За мен 12:30 е по-удобно. Колкото по-късно, толкова по-добре.

> Как ще те позная? Не се страхувай — Шедоумастър ще познае теб.

> И как ще стане това?

Предполагам, че ще бъдеш единственият фрийкър, който ще стои пред „При Дени“ в 12:30 и ще реагира на повикване „Джойбой“. Имай предвид, че това е вежлив намек да не водиш със себе си каквито и да било приятели. Шедоумастър няма време да се занимава с простолюдието. Видя ли двама… повече никога няма да чуеш за мен, ясно ли е?

> Да.

Бъди там. Този шанс може да не ти се отдаде друг път.

* * *

Убиецът не си спомняше за ресторанта „При Дени“ източно от търговския център „Серамонт“. Но знаеше, че се намира някъде там.

Защото го виждаше на течнокристалния екран на втория компютър-бележник, който стоеше до лакътя му.

Екранът изобразяваше карта на улиците в района около търговския център. Картата съдържаше не само имената на улиците, но и разположението на всеки отделен частен дом или сграда на компания, заедно с телефонния номер, регистриран на този адрес. Малка червена точка примигваше върху една къща източно от комплекса. Каре в дъното на екрана показваше точния адрес и телефонния номер на ресторанта „При Дени“.

Няколко команди от клавиатурата преместиха картата така, че да показва улицата в Пасифика, където живееше „Джойбой“. Убиецът вече знаеше неговото истинско име, адреса му и мястото, където бе обещал да бъде половин час след полунощ.

Това бе станало по следния начин:

Програмата-демон, скрила се в паметта на Стивъновия компютър, бе изпратила телефонния номер, който момчето само бе въвело. Използвайки компютъра-бележник, убиецът бе потърсил този номер в базата данни, съдържаща обявените телефони в района на залива. Тази база данни, записана на оптичен диск, свързан с компютъра-бележник, бе дала адреса, на който бе регистриран номерът. Списъкът от телефонни номера и адреси беше свързан с карта на района на залива, записана на същия диск. Освен физическото локализиране на подадения й адрес, базата данни с географска информация за картата можеше да работи и в обратна посока: ако й се подадеше местоположение — например определен блок от дадена улица — тя незабавно показваше всички имена, улични адреси и телефони, регистрирани в рамките на маркирания блок.

И двата ресурса — дигитализираната карта на улиците и списъкът с телефонни номера — представляваха широко достъпен търговски софтуер. Убиецът просто беше обединил възможностите им за своите нужди.

За него това се бе оказало проста задача.

Всъщност пазарът предлагаше и други бази данни — все достъпни за всеки, който би могъл да се заинтересува: справки от регистрите за раждания и смърт, бракове и разводи, учредявания и фалити на фирми, молби за издаване на разрешителни за един или друг вид работа, сделки с недвижима собственост, уведомления до пощата за промени в текущия адрес на местоживеене — все данни, които можеха да бъдат свързани с географското местоположение и графично онагледени на екрана. Стига убиецът да пожелаеше това.

Нерегистрирани телефонни номера, движения на суми по сметки, уреждани с кредитни карти, криминални досиета, шофьорски книжки и регистрация на моторни превозни средства — това вече бяха неща с ограничен достъп, но компютърните експерти знаеха как да се доберат и до тази информация. Същото се отнасяше и до огромните по обем бази данни, поддържани от фирмите, съобщаващи за продажби на кредит.

Цялата тази информация можеше да бъде корелирана, така че интересуващият се, използвайки само име и адрес, би могъл да състави досие на непознат, на неговото семейство, колеги или съседи.

Но истинските богатства на цифровата информация бяха записани в компютрите на щатските и федералните власти: данъчни справки, подробности по военна служба, статистически формуляри, социални осигуровки и помощи.

От години насам съществуваха методи, използващи съвременната изчислителна мощност на компютрите, които позволяваха бърз преглед на огромния обем информация и генерирането на подходящо структурирани извадки от нея.

Попадайки в определени ръце, тези средства можеха да дадат невероятна мощ.

Използването на подобни данни бе незаконно… поне на теория. Но убиецът интерпретираше подобна забрана така: тъй като администрирането както на данните, така и на законите, регулиращи тяхното използване, е в ръцете на едни и същи хора, то средствата за упражняване контрол над гражданите и за разкриване на най-интимните подробности от живота им са на разположение на онези, чиито инстинкти не са се променили съществено през последните десет хиляди години.

Той смяташе за нелепа дори само мисълта, че онези, на които е дадено правото да използват тези средства, биха могли да се въздържат да го направят за своя изгода, при това колкото може по-скоро след като им се удадеше такава възможност.

„Човешките същества винаги са използвали сечивата, с които разполагат — мислеше си той. — И винаги са го правели в служба на собствените си инстинкти и въжделения.“

Точно както постъпваше самият той.