Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

37.

Утринното слънце разбуди Елис Хойл. Беше изгряло точно иззад остров Ейнджъл и светеше право в очите му.

Той вдигна ръка, за да си направи сянка и погледна към плаващата платформа. През прозореца на кухнята се виждаше запалена лампа. „Станала е“ — помисли си той. Не искаше да го вижда тук… само това не. Запали двигателя и бързо потегли.

* * *

Стивън Левист намери храната и водата няколко часа след като лудият беше излязъл.

Вече беше успял да изследва бетонната пещера, поне в тази нейна част, до която имаше достъп. Червената стоманена врата в основата на стената на нивото на пода и металната мрежа в края на моста горе не му позволяваха да проникне навън.

Някъде там, зад мрежата, имаше стълбище, което вероятно свършваше от другата страна на червената врата — беше съобразил, че трябва да е така. Единственият начин да се махне от това ниво беше с помощта на стълбата в шахтата. Тази шахта явно е била в миналото друго стълбище — сигурно доста стръмно — но някой беше премахнал стоманените му стъпала. Те стояха в неправилна купчина на дъното на шахтата, заедно с най-различни метални отпадъци. Друго почти нямаше.

По протежение на една от стените се виждаше грамадна плъзгаща се врата от типа на онези, които има по складовете, но тя беше здраво заварена. На тавана успоредно на моста беше закрепен въздухопровод с квадратно сечение. В него се виждаха скрити зад мрежа вентилационни отвори. Въздухопроводът се спускаше в шахтата.

Стивън Левист нямаше ни най-малка представа с какво предназначение е построена грамадната зала. Не можеше да има съмнение, че навремето е била използвана за някакви цели. Изглежда, маниакът я бе открил много след като останалата част от човечеството беше престанала да се интересува от нея.

След като намери храната и водата, Стивън Левист посвети още около един час на оглед, преди да се убеди, че е разгледал всичко по-интересно. „Сега е моментът да направя нещо“ — помисли си той. Докато все още имаше светлина, защото не искаше да го прави в тъмното. Не знаеше дали има някакъв шанс.

Но поне имаше идея.