Филип Финч
Лице в лице (50)

47.

— … и забил шиш право в сърцето му — завърши разказа си един от двамата патрулиращи полицаи. Беше млад, не повече от 24 или 25 годишен. Партньорът му изглеждаше с няколко години по-млад. Бе изтекъл около час, откакто бяха дошли в къщата на Джулия Чуа. Сега се намираха в нейната дневна, а тя стоеше до тях.

— Не си го видял лично, така ли? — уточни Лий Уейд.

— Не — отговори по-възрастният от патрулната двойка. — Но тя казва, че е така, и аз й вярвам.

— Точно така — намеси се Джулия Чуа. Държеше касетата в ръката си. — Ето, убедете се сами, ще ви я пусна.

— Не! — енергично я спря Лий Уейд. — Не искам да я гледам. Тя не е иззета при легален обиск.

— Моя работа си е какво ще правя в собствения си дом — сопна се тя.

Тогава към нея се обърна по-младият полицай:

— Касетата може да се окаже ключовото доказателство за извършено убийство. Ако я изземем без ордер, тази улика не може да бъде представена в съда. И всякакви обвинения, които бихме могли да отправим на базата на материала, който тя съдържа, могат да се окажат плод на отровно дърво.

Тази фраза — за отровния плод — бе споменавана неколкократно по време на семинарните занятия в полицейската академия върху четвъртата поправка на конституцията. Беше слушал тези лекции само преди няколко месеца.

„Сигурно е получил отлични оценки за правилното усвояване на техниката на събиране на доказателствен материал“ — помисли си Лий Уейд. След като бяха чули от Джулия Уейд какво е видяла на касетата, те бяха заслужили допълнителни точки за съобразителността да се обадят в отдел „Убийства“ и да се поинтересуват дали някой там не знае нещо за смъртта на бял човек, промушен в сърцето с шиш. Това бе довело до пристигането на Лий Уейд тук към четири часа сутринта.

Той помоли Джулия Чуа да му позволи да изчака в нейната дневна, ако тя не възразява. Искаше да е тук случай, че се появи Коруин Стърмър. Седна на тапицирания със син велур диван и се пресегна към телефона, за да се обади на дежурния по управление. Той го свърза с неговия партньор Ронсън.

Трябваше им информация за Коруин Стърмър.

Трябваше им ордер за обиск.

Трябваше им извлечение от сметката на телефона, регистриран на името на Коруин Стърмър в този апартамент, и за целта някой трябваше да раздруса „Пасифик Бел“ наистина здраво, защото този път не можеха да чакат обичайните две седмици.

— Касетата още е в мен — напомни Джулия Чуа. — Кажете ми какво да правя с нея.

— Ще ме направите много щастлив, ако я върнете обратно точно там, откъдето сте я взели. Даже не искам да чувам къде. Когато получим ордера, ще обърнем това място наопаки.

— И кога ще стане това? — попита тя.

— Започваме да действаме. Първо трябва да измъкнем някой съдия от леглото, а това може да отнеме няколко часа.

— А ако той се върне преди това?

— Тогава ще си поговорим с него. Хубавичко.

— Той е убиец — отсече тя.

Лий Уейд напълно й вярваше. Собственикът на тази касета беше или убиец, или съучастник в убийство.

— Ще видим — бе всичко, което каза той.