Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

2.

Джейн Регалия се събуди малко след изгрев слънце, облече се и слезе от койката. Бунгалото се намираше в живописната околия Мендосино, Калифорния. Отиде до кухненския плот — цялото бунгало представляваше една доста голяма стая, а койката беше закрепена високо на едната стена, образувайки ниша, където тя бе подредила малък офис.

Беше малко над четиридесетте — слаба, но нямаше да измършавее. Винаги бе изглеждала млада за възрастта си, но вече не бе сигурна дали това продължава да е вярно. Последните четири месеца се бяха развили отвратително, всъщност направо бяха най-лошите в живота й. Всичко бе започнало в Коледната нощ, когато съпругът й не само я бе информирал, че има 26 годишна приятелка, но и още, че смята да се разведе с нея, за да започне нов живот.

Тя сложи чайника на колелото на газовия котлон и разтвори дървените щори на прозореца над умивалника.

Видимостта навън беше не повече от метър. Както всяка сутрин тук и нагоре по хълмовете на Северното крайбрежие, беше се спуснала гъста мъгла, носеща със себе си студ, проникващ чак до мозъка на костите.

Излезе навън, където имаше складирани дърва за огрев — дъбови цепеници, старателно подредени отзад на две купчинки. Самото бунгало се намираше в усамотение, по средата на залесения склон на каньона, на около миля от Тихия океан и на стотина мили северно по крайбрежието от Сан франциско. Издигаше се в центъра на малка полянка, заобиколена от високи дървета. Бризът постоянно носеше откъм морето мириса на морска сол, земна влага и сладкия аромат на зеленина. Най-чистият въздух, който бе помирисвала.

Дори в комбинацията с мъгла и хлад, въздухът беше направо превъзходен. Тя разполагаше точно с онова, от което имаше нужда: място, където да остане сама, да помисли, да анализира различни епизоди от живота си и да реши кои от тях би искала да промени… и кои да забрави завинаги.

Донесе наръч дърва, сложи няколко върху въглените в каменната камина и нахвърля подпалки. След малко пламъчетата започнаха да облизват цепениците.

После се отправи към нишата, където беше нейният офис, и седна пред компютъра.

Той още работеше. Специална програма й позволяваше да го използва и за телефонен секретар, така че рядко го изключваше.

Няколко секунди по-късно модемът изтананика[1] номера, който бе избрала. Чу сигнала за позвъняване и миг по-късно се свърза.

Електронната система за обмен „Вербум“.

Тя се регистрира и веднага провери електронната си поща[2], както имаше навика да прави винаги след ставане и по няколко пъти на ден. Живееше икономично, но си позволяваше малкото удоволствие, свързано с тези междуградски позвънявания. Компютърът беше връзката й със света. А и много скоро бе установила, че общуването с електронна поща е пристрастяващо.

Броячът на пощенската й кутия показваше, че през изтеклата нощ е получила две нови съобщения.

Първото бе от съпруга й. Тя отвори файла.

Мила Джейн,

Снощи не можах да заспя, а и днес не е по-различно. Душата ми е в смут. Обладан съм от съмнения и чувство за вина. Стотици пъти исках да ти се обадя. И щях да го направя, ако не ми беше забранила. Това ограничение ми се струва напълно излишно. Естествено аз разбирам и уважавам желанието ти за спокойствие и време. Не бих искал да нарушавам усамотението, на което държиш и което напълно си заслужила. И все пак… мисля, че един телефонен разговор по никакъв начин не би могъл да застраши никой от нас. Честно да ти кажа, ненавиждам този начин на общуване. Той е толкова безличен. Половината от времето прекарвам в поправяне на печатните си грешки. Чувствам се като че ли първо разговарям с някоя тъпа машина, после изстрелвам изтръгнатото от сърцето ми излияние в ефира, без дори да знам дали си го получила. Позволи ми поне да ти напиша истинско писмо! Добре ли си? Често си мисля за теб и се мъча да си представя живота ти сред природата. Там горе сигурно е прекрасно. Нека бъда напълно откровен и споделя с теб причината за безпокойството ми. Имаш ли някого? Знам, че не ми е работа, но не мога да изтръгна това подозрение от главата си. Живеем в Мендосино вече от години. Бих могъл да дойда с колата там този уикенд и да отседна в някой мотел, а? Твой любящ те съпруг, Албърт

Тя веднага започна да редактира отговора си в прозореца на програмата за работа с електронна поща:

Албърт,

Определено бих искала да бе изпитал някои съмнения и да бе почувствал известна вина, преди да опустошиш живота ми. Не искам да чувам гласа ти. Не желая да виждам почерка ти. Ако посмееш да се появиш тук, ще ме загубиш завинаги. Това място е моето място. Тук намерих спокойствие и ако ти го развалиш с физическото си присъствие, ще си спечелиш вечната ми омраза.

Намекът да ти се отчитам за поведението си тук е оскърбителен. Но просто за да бъде ясно, ще те известя, че не се „виждам“ с никого. Това е вярно и в буквалния смисъл на думата. Бунгалото е доста изолирано. Тук съм напълно сама и никой не ме познава. Изобщо не се виждам с хора, докато не сляза в Пойнт Арина[3] за храна и за да проверя пощенската си кутия.

Получавам съобщенията ти. Намирам този начин на комуникация за крайно удобен. Мен поне напълно ме устройва. А ти би следвало да си ми благодарен, че насила те довлякох в края на двайсети век. „Албърт този път наистина звучи по друг начин — помисли си тя. — Загрижен и неестествено мил.“ Съмнения и вина? И изведнъж се сети. Беше само предположение, но тя чувстваше, че е права: Албърт беше изоставен. Добави един последен ред: Не се безпокой, разбирам всяка твоя дума. После се върна към указателя на съобщенията. Маркерът се бе преместил върху второто от двете новополучени писма. Тя хвърли поглед на изпращача, времето на изпращане и темата: [email protected] 03:26 Изненада![4]

Името не й говореше нищо. „Стома“… не, сигурно би го запомнила.

Тя премести курсора на мишката[5] върху надписа и щракна с бутона, за да отвори съобщението. То казваше:

Следи това място. Няма да повярваш какво следва…

Тя остана да гледа думите няколко секунди. Първо си помисли, че става дума за някаква реклама — интерактивният маркетинг беше станал нещо обикновено.

Но съобщението някак не звучеше като рекламен текст.

В тона му имаше нещо неопределено заплашително или дори угнетяващо.

Още веднъж се запита беше ли срещала този „Стома“. Може би си бяха разменяли веднъж съобщения и това пред очите й сега бе само опит за нескопосана шега.

Не, наистина не познаваше никакъв „Стома“.

Сигурно бе грешка, това не можеше да има нищо общо с нея.

Бележки

[1] В САЩ номеронабирането е тонално и на всяка цифра съответства тон с определена височина (у нас е импулсно и отделните цифри се кодират с различен брой импулси) — б. пр.

[2] Съвкупност от програмни средства, позволяващи на абонатите на различни мрежи да си изпращат съобщения, без да се занимават с начина, по който те ще стигнат до адресанта — б. пр.

[3] Малко градче на Западната крайбрежна магистрала — б. пр.

[4] [email protected] е т. н. „адрес за електронна поща“. Той се състои от потребителско име, следвано от символа @ и мрежов адрес, който на свой ред съдържа името на системата и идентификатор за типа на организацията: в случая системата е „Вербум“, а съкращението „org“ е запазено за частни организации, които не подлежат на по-конкретна класификация (като например „edu“ — за образователни институции, „mil“ — за военни, „gov“ — за правителствени и т. н.) — б. пр.

[5] Устройство за бързо и лесно позициониране върху екрана на монитора; нарича се „мишка“ заради овалната си форма и дългия свързващ кабел (подобен на опашка) — б. пр.