Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

52.

Кейт излезе след закуска. Трябваше да си събере нещата за път, а се налагаше и да отдели малко време за студиото преди да тръгне. Елис Хойл я прегърна, погледна я изпитателно в очите и я пусна да върви.

Когато тя замина, той прегледа програмата, която Дейвид бе написал през изминалата седмица. После си направи резервация за Белиз Сити за след три дни. Мисис Хъджинс продължаваше да се занимава с нещо — в дните за почистване тя обикновено се задържаше почти през целия ден, — а Дейвид бе погълнат изцяло от компютъра, пред който бе седнал.

Елис Хойл се хвана да прегледа касетата, на която бе записал картината, сканирана от монитора в апартамента на Кристиян Хартмунд, показваща огнената топка в гаража на паркинга.

Беше отделил на това няколко минути снощи, докато все още бе сам. Надявал се бе да види някои подробности, останали незабелязани при първото преглеждане.

Задачата беше депресираща и неприятна — той мразеше проклетата касета! — но си помисли, че сега сутринта, на дневна светлина и след като междувременно се бяха случили толкова много неща, тя ще се окаже малко по-поносима.

Пусна я на каданс, стигна до края, върна я в началото и отново я прегледа крайно внимателно.

Реши, че се налага да я разгледа кадър по кадър. В стаята беше прекалено светло и отраженията в екрана му пречеха.

Но на мисис Хъджинс и внук й това, изглежда, им допадаше. „Всъщност кой не обича топлото слънце? — помисли си той. — Макар че понякога пречи.“

Горе, до стълбищната площадка, имаше стая, някога използвана като гараж. Беше пристройка към къщата.

Когато двамата с Кейт купиха имота, той нае строителен предприемач, нареди му да я превърне в офис, след което тя стана работното му място. Беше я използвал години, дори след като тя го бе напуснала. Чак след като разводът влезе в сила, той се захвана лека-полека да се разпростира долу и то не толкова с намерение да използва по-голямата площ, колкото да направи дома си да изглежда малко по-обитаем и не така пуст.

Изключи един от компютрите — „Pentium“-а. Той имаше видеобластер — платка, позволяваща редактиране на видеообекти.

Не беше работил тук от седмици. Стаята бе празна, с изключение на едно бюро и стол. Това му бе предостатъчно. Сложи компютъра на бюрото, слезе обратно долу за видеодека и касетата, после направи трета разходка за цветния монитор.

Каза на мисис Хъджинс, че ще остане там горе за известно време. Качи се обратно и се готвеше да излезе през вратата, когато Дейвид извика и го попита за „Вербум“ — как да влезе там и какво да прави.

Елис Хойл никак не обичаше да бъде отвличан от задачите, които сам си поставяше. Мислите му вече се въртяха само около касетата и онова, което смяташе да прави с нея. Все пак се върна в края на площадката, все така държейки монитора.

Дейвид бе седнал пред компютъра, който трябваше да използва — онзи, който сам Елис Хойл използваше, когато се включеше в системата. Слава Богу, имаше лесен начин да направи необходимото.

С ясен и висок глас той изрече:

— „Ком. Вербум. Връзка.“

Свързаният с компютъра модем запя мелодията на номера.

— Аз съм написал скрипт-програмата. Тя прави всичко необходимо автоматично — обясни той на Дейвид.

Номерът се обади още на първото позвъняване. Модемът изписука.

Миг по-късно писукането спря. Системата прие подадената й парола и приветства „Аватар“.

— Включен си — обясни Елис Хойл на момчето. — Днес ще си „Аватар“, така че се дръж на ниво, не ме излагай и не прави нищо, което аз не бих направил. Ако имаш въпроси, просто почукай. — Той влезе в стаята и затръшна вратата с крак.