Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (79)

78.

На Крийси му трябваха четирийсет и пет минути, за да се добере до бърлогата. Промъкна се през входа на сградата и забеляза тъмните петна кръв по дървения под и стъпалата. Извади кърпичка и ги избърса, доколкото можа.

В апартамента имаше още следи от кръв, които водеха към спалнята. Вратата й беше отворена. Един слаб глас извика:

— Крийси?

— Да, аз съм.

Майкъл лежеше на леглото. Пистолетът беше в лявата му ръка. Бавно го пусна и премести ръката си върху смачканата хавлиена кърпа на дясното си рамо. Сърцето на Крийси се сви, като видя болката в очите му. Ала попита грубо:

— Някой видя ли те да влизаш?

— Мисля, че не.

— Чакай.

Отиде в кухнята. Напълни една тенджера с вода, запали газовия котлон, после отвори някакво чекмедже и извади кухненска ножица.

В спалнята седна на леглото до Майкъл и изряза дупка във връхната роба и ризата под нея. Внимателно огледа раната. Беше малка: кръвта едва се процеждаше през нея. Беше точно под ключицата. Крийси притисна палеца си към костта. Майкъл рязко пое дъх, но не издаде звук. Крийси изсумтя замислено:

— Ще те поиздърпам малко. Ще боли.

Сложи лявата си ръка под врата на Майкъл и го дръпна напред. Още едно всмукване на въздух. С дясната си ръка Крийси опипа мястото под дясната раменна лопатка на Майкъл, после измърмори нещо на себе си и постави главата на младежа обратно на възглавницата.

— И добре, и зле. Куршумът не е засегнал артерията и главната кост… Но е заседнал в раменния мускул… И трябва да излезе… Да видим с какво разполагаме.

Стана и се върна в кухнята. Водата в тенджерата вреше. Извади от шкафа аптечката, отвори я и проучи съдържанието й, после отвори няколко чекмеджета и огледа различните ножове. Избра един с остър връх, провери острието с палеца и направи гримаса. Пусна го в тенджерата с врящата вода, после занесе аптечката в спалнята.

Майкъл го погледна с болка и безпокойство.

— Можеше да бъде и по-зле — обясни Крийси и сложи кутията с медикаментите на леглото. — Имаме новокаин и морфин и господ знае още какви наркотици и превръзки. Но нямаме скалпел.

— Което значи? — попита Майкъл.

— Което значи, че ще трябва да те режа с кухненски нож… Новокаинът ще помогне, но въпреки това ще те боли адски.

— Не може ли да почака, докато се измъкнем оттук? — попита Майкъл. — Не може ли да го превържеш, докато се доберем до доктор?

Крийси поклати глава.

— Трябва да останем тук още поне седмица, докато прахта се слегне… Не може да чака дотогава. Трябва да излезе.

— Преди правил ли си такова нещо?

— Разбира се, няколко пъти — отговори бодро Крийси. — И съм гледал как го правят добри доктори. В легиона съм учил медицина… Не е трудно, но ще боли… даже с новокаин.

Беше си чиста агония. Крийси му инжектира новокаин и морфин и след като почака да подейства, разшири раната с кухненския нож, като режеше хоризонтално, за да не увреди мускулите. Майкъл лежеше с парче чаршаф, навито и стиснато между зъбите, тялото му потрепваше спазматично, докато пръстите на Крийси ровеха в плътта му и търсеха куршума. Кръв опръска леглото и тях двамата.

След петнайсетина минути Крийси откри куршума. Хвана го с палеца и показалеца и рече:

— Имаш късмет, че е бил само седеммилиметров. Ако беше нещо по-едро, сега нямаше да имаш рамо.

Заши раната и я превърза стегнато. После донесе купа с топла вода, изми Майкъл и го пренесе на съседното легло. Даде му още една малка доза морфин и седя до него, докато той се унесе в сън.

Наглеждаше го през цялата нощ, бършеше лицето му с влажна кърпа и се молеше на бога, когото не познаваше и не разбираше.