Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (69)

68.

Сгъната бяла кърпичка тупна в скута на Майкъл. Грубият глас каза:

— Достатъчно. Изтрий си сълзите.

Младият мъж вдигна поглед. Лицето му беше въплъщение на болката.

Седяха в една стая на пансиона „Сплендиде“ на хълмовете на Неапол. Майкъл последва кратките инструкции, предадени в едно телефонно обаждане от Блонди преди четирийсет и осем часа. Събра багажа си, заключи къщата, взе нощния ферибот до Неапол и после — такси до пансиона „Сплендиде“. Пътуването с ферибота му хареса, срещна млада американска туристка, която възнамеряваше да спи на палубата. Вместо това тя преспа в кабината му. В пансиона го посрещна мълчалив мъж на средна възраст на име Гуидо, който му показа стаята и каза:

— Крийси ще пристигне скоро. Каза да го чакаш тук.

Всъщност бяха минали три часа, преди Крийси да се появи. Влезе с каменно лице в стаята, хвърли чантата си на леглото и каза кратко:

— Майка ти е мъртва. Автомобилна бомба в Лондон, поставена за мен. Вероятно от ИРА, дело е на Джибрил.

Описа накратко подробностите и тогава сълзите на Майкъл рукнаха.

Сега Майкъл избърса лицето си с кърпичката и попита:

— Не се ли върна да провериш?… Сигурен ли си, че е… мъртва?

— Не. Видях експлозията. Нямаше шанс. — Гласът му леко омекна. — Майкъл, стана за миг. Тя сигурно не е разбрала нищо.

Майкъл заби поглед в пода, после пое дълбоко дъх, вдигна очи и каза:

— В нощта, преди да тръгне, вечеряхме заедно в „При Сами“. Ядохме омари.

— Знам.

— Тя говори за теб. Знаеш ли колко много те обичаше?

— Мисля, че да.

— Ти обичаше ли я?

— Да… и тя го разбра, преди да умре.

Крийси стана.

— Изсуши сълзите си, Майкъл. Мисли за този, който го направи, мисли за Джибрил.

 

 

Вечеряха на откритата тераса на пансиона заедно с Гуидо, на една маса, отдалечена от другите. Под тях примигваха светлините на Неапол, заливът беше зад гърба им. Сервираше им стар келнер. Очевидно познаваше Крийси добре и отдавна.

Когато седнаха, Крийси кимна към Гуидо и каза на Майкъл:

— Този човек е твой приятел и приятел на твоите приятели. Можеш да му кажеш всичко, което пожелаеш. Можеш да говориш с него, както говориш с мен. Ако се нуждаеш от нещо… имам предвид каквото и да е… ела при Гуидо.

Младият мъж вече се беше съвзел, увереността му бе напълно възстановена. Хвърли един поглед към италианеца и после попита Крийси:

— Какво го прави толкова специален?

Крийси се усмихна, също и Гуидо.

— Той е моят най-близък приятел — отговори Крийси. — Беше женен за сестрата на Надя, което значи, че е мой девер. Спасявал е живота ми повече пъти, отколкото мога да си спомня.

Майкъл погледна италианеца. Беше нисък и квадратен, черната коса посивяваше на слепоочията му, имаше римски нос над широка уста и очи, които виждаха всичко.

— И ти ли си бил наемник? — попита Майкъл.

Гуидо кимна сериозно.

— Да, през по-голямата част от живота си, но след като се ожених, се отказах. Преди Джулия да умре, й обещах, че повече никога няма да убивам и да воювам. Спазвам това обещание. — Той се усмихна и махна с ръка към другите маси и гости. — Така че сега държа пансиона и гледам футбол по телевизията.

Майкъл огледа италианеца, после се обърна към Крийси и попита:

— Беше ли добър колкото мен?

— Да — кимна Крийси, — а с картечница изобщо беше най-добрият.

— А като снайперист? — попита отново Майкъл с усмивка.

Крийси вдигна рамене и отговори:

— Първа класа.

— Добър колкото мен?

Крийси бавно поклати глава.

— Не, но все пак той не бе обучаван от Рамбахадур Рай.

Лицето на Гуидо изрази изненада.

— Обучавал си хлапето при Рамбахадур Рай?

— Беше с него месец и накрая каза, че е много доволен — кимна американецът.

Гуидо изгледа младия мъж с уважение, а Майкъл каза обидено:

— И не съм хлапе.

Гуидо се усмихна, приемайки забележката.

Старият келнер донесе три големи чинии дребни калмари с ориз и червено вино в бутилка без етикет.

— Изяжте всичко — каза той на Крийси, — иначе готвачът ще ви убие. Знае, че това е любимото ти ястие и специално прати човек за калмарите.

През следващите десет минути тримата мъже мълчаливо се хранеха.

Накрая Майкъл наруши тишината. Изтри устата си с кърпа, хвърли поглед към Гуидо и после попита Крийси:

— Е, каква ще е следващата стъпка?

— В определен ден следващата седмица има деветдесет и пет процентов шанс Ахмед Джибрил да присъства на церемония в Дамаск по случай годишнината от основаването на Палестина. Церемонията ще бъде на открито. Ще е силно охранявана, но от разстояние ще е възможно да се изстреля един куршум.

— Какво е разстоянието?

— Около петстотин метра.

— По кое време на деня? — попита Майкъл припряно.

— Вечерта, точно преди залез.

— Рамбахадур Рай — реагира мигновено Майкъл.

— Никога не бих го използвал — отвърна също така бързо Крийси.

Майкъл поклати глава и каза лаконично:

— Не става дума да го използваш. Не забравяй, че ти нямаш монопол върху отмъщението. Споменах Рамбахадур заради неговото мнение. Той каза, че съм по-добър снайперист от теб.

— Това е спорен въпрос — защити се Крийси. — На стрелбище може би. Но ти нямаш никакъв опит в действие. Аз имам достатъчно, както ще ти каже Гуидо.

— Има разлика — потвърди италианецът. — Човешкото същество не е като картонена мишена. Стрелянето по жив човек може да повлияе на ума и окото.

— Джибрил не е жив човек — отвърна язвително Майкъл. — Моят ум и моето око ще бъдат хладни и точни. Няма да пропусна. — Колко пушки има в Дамаск? — обърна се той към Крийси.

— Две.

— Хеклер и Кох?

— Да.

Майкъл се наведе напред и каза напрегнато:

— Тогава аз ще направя удара. Ти ще бъдеш прикритие. Схващаш ли, Крийси? — Майкъл стана, пусна кърпата върху масата. — Отивам да си легна — каза той. — Крийси, тя беше моя майка.

Обърна се към Гуидо и каза:

— Благодаря за чудесната вечеря. Беше удоволствие да се срещнем. Ще послушам Крийси. Ще гледам на теб като на приятел. Надявам се, че ще е взаимно.

Обърна се и тръгна между масите към вратата.

— Къде го откри? — попита Гуидо намръщено.

— В едно сиропиталище — каза кисело Крийси.

— Толкова ли е добър, за колкото се мисли? Наистина ли е по-добър снайперист от теб?… Виждал съм те да уцелваш човек между очите от шестстотин метра.

Крийси сви рамене.

— Рамбахадур Рай е най-великият снайперист, когото познавам. Той смята Майкъл за равен. Той има афинитет към това. То е нещо, с което се раждаш и после се обучаваш за него. Бил е роден за това и после обучен от най-добрия учител в света.

— А другите оръжия? — попита Гуидо с любопитство.

— Много, много добър — отговори Крийси. — Превърнах това хлапе в машина за убийства. И в известен смисъл е прав. Нямам монопол върху отмъщението. Той обичаше Леони и по свой начин обичаше Надя и Джулия. И може би го водя към собствената му смърт. — Гласът му звучеше мрачно: — Сякаш над мен тегне проклятието на смъртта.

Гуидо каза тихо:

— Винаги е било над нас. Родени сме с него.