Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (27)

26.

На другия ден рано сутринта хирургът прегледа Майкъл, посъветва се с двамата млади лекари, които ръководеха отделението и кимна доволно.

Приближи се до Леони и каза:

— Разбира се, не мога да бъда сигурен. Усложнения винаги могат да се появят, но както вече казах, той е жизнен и млад… изглежда ще се справи.

Оказа се, че тя е неспособна да произнесе нито дума. Хирургът забеляза това и каза внимателно:

— Сестрата ми съобщи, че почти не сте спала тази нощ. Опитайте се сега да поспите малко. По-късно следобед ще свалим респиратора и кислорода и ще го преместим в обикновена стая за възстановяване.

Тя намери гласа си.

— Кога ще дойде в съзнание?

— Вероятно тази вечер или през нощта. Щом го преместим в другото отделение, ще спрем лекарствата, които го приспиват.

— Искам да бъда там, когато се събуди.

Докторът кимна и се усмихна.

— Добре. Съмнявам се, че ще можем да ви откъснем от него.

Майкъл отвори очи в два часа на следващата сутрин.

Погледна тавана, после затвори очи. Когато след минута отново ги отвори, видя само лицето на Леони над своето. Очите й го гледаха тревожно. Почувства как ръката й хваща неговата и чу гласа й.

— Майкъл, аз съм Леони… чуваш ли ме?

Гласът му бе прегракнал:

— Да, Леони.

Ръката му стисна нейната. След малко той усети сълзите й, които капеха върху лицето му.

Крийси се бе обадил предишната нощ. Поради върховото натоварване на туристическия сезон всички полети за следващите няколко дни бяха запълнени. Джордж Замит позвъни на директора на „Еър Малта“ и уреди да го качат на самолета в десет сутринта.

Чакаше го на летището. През петнайсетте минути, докато пътуваха към „Свети Лука“ той го осведоми за ситуацията. Крийси слушаше мълчаливо, а докато минаваха през портите на болницата, зададе един-единствен въпрос.

— След колко време ще е на крак и напълно подвижен?

— Лекарите смятат, че трябва да остане в болницата поне две седмици и после да се възстановява вкъщи още няколко седмици… но ще се възстанови напълно.

Спряха пред входа. Крийси тъкмо се канеше да слезе от колата, когато Джордж го хвана за китката.

— Съжалявам — рече тихо той.

— Вината не е твоя — възрази Крийси. — Не можеш да бъдеш навсякъде. Ще имаш ли неприятности?

— Не, успяхме да го покрием. Пресата не получи нищо. Комисарят казал на министъра, че съм говорил с него, преди да взема Майкъл във форт „Свети Елмо“… беше една благородна лъжа.

— Комисарят нахока ли те?

— Малко, но аз му казах, че един ден Майкъл ще бъде най-добрият в моя отряд — отвърна Джордж с унила усмивка.

— Той е симпатяга — промърмори Крийси и слезе от колата.