Метаданни
Данни
- Серия
- Крийси (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Perfect Kil, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Влади Ковачев, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Артър Куинъл
Заглавие: Перфектно убийство
Преводач: Влади Ковачев
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Прозорец“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Печатница: "Балкан прес ЕАД
Редактор: Марта Владова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Валери Калонкин
ISBN: 954-8079-91-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13701
История
- — Добавяне
65.
Той се събуди призори и влезе в банята. Излезе след петнайсет минути, току-що изкъпан, облечен в дълга хавлия. Застана до леглото и загледа спящото й лице, после отиде в кухнята и направи кафе. През следващите два часа, седнал на масата, изучаваше бележки, карти и диаграми и правеше други бележки в малка тетрадка.
Веднъж или два пъти тя промълви нещо в съня си. Всеки път той ставаше, приближаваше се до леглото и я гледаше.
В девет часа отиде в кухнята и й направи бъркани яйца и кана с чай. Занесе подноса в спалнята и го остави до нея на нощната масичка. После се наведе и я събуди с целувка. Тя обви с ръка врата му и го придърпа в силна прегръдка.
— Ти си сладур — каза и чу как той изгрухтя от изненада.
— Никой преди не ме е наричал така — изправи се и впери поглед в нея.
Тя се усмихна колебливо и изведнъж в очите й се появиха сълзи.
— Какво има?
Поклати глава и с опакото на ръката изтри сълзите.
— Просто съм толкова щастлива… никога не съм вярвала, че мога да бъда толкова щастлива.
— Изяж си закуската — каза кисело той.
Тя се премести в леглото и чаршафът се смъкна до кръста й. Той огледа тялото й и измърмори:
— Ти си красива.
— Каза ми това вчера… каза ми и някои други неща. Наистина ли ги мислеше?
— Мислех всичко, което казах.
Тя изяде мълчаливо яйцата, върна чинията на масичката и попита:
— Знаеш ли защо ме обичаш?
Крийси вдигна рамене, изглеждаше озадачен и тя разбра, че той никога няма да намери думите.
— Аз ще ти кажа — промълви тя. — Не е защото ме намираш красива. Заради Надя е.
Той се сепна.
— Надя!?
— Да — отговори тя твърдо. — Ти си срещнал Надя, когато си бил на четирийсет. Обичал ли си жена преди това?
— Не.
— Знаеш ли защо си я обичал?
— Не.
— Надя е била тази, която е събудила и подхранила твоите инстинкти, които не си очаквал, че притежаваш… — обясни тя просто. — Тези инстинкти са останали, дори след като Надя и дъщеря ти са загинали. Без тези инстинкти ти никога не би могъл да се влюбиш в мен. Надя го направи възможно.
Той седя и я гледа дълго, после обви лицето й с ръцете си и я целуна.
— Благодаря ти — каза й.
Ъгълчетата на устните й се извиха в лека усмивка.