Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (49)

48.

Крийси усещаше болка в очите от непрекъснатото взиране. Той свали бинокъла, обърна се към Рамбахадур и каза:

— Сигурен ли си, че е в обсег от четиридесет ярда на югоизток?

— Да — отговори гурката.

— Можеш ли да го видиш?

— Не. Но знам къде е.

Беше късен следобед и двамата мъже седяха с кръстосани крака на покрива на къщата. Майкъл и Рамбахадур излязоха преди изгрев-слънце. Рамбахадур се върна след изгрева и прекара целия ден на покрива. Крийси ходи до Малта да види Джордж Замит и се бе върнал преди половин час. Отново вдигна бинокъла и огледа терена пред себе си. Сухи камъни, ниски каменни стени и варовикови скали. След десет минути свали окулярите.

— Добре си се справил, приятелю — похвали го той. — Кога ще направи изстрела.

— Пет секунди след като му покажа мишената — отговори Рамбахадур. Посочи празната бирена бутилка в скута си.

Крийси погледна далеч вдясно към двама фермери на около петстотин ярда, които оряха нивата си с малък механичен плуг.

— Пушката със заглушител ли е?

— Да — отговори Гурката. — Както знаеш, на такова разстояние, това прави изстрела по-труден.

— Мислиш ли, че ще успее?

Рамбахадур кимна.

— Мисля, че да — после се обърна и погледна Крийси. — Той е добър, приятелю, много добър. — Усмихна се, за да не го обиди: — По-добър е от теб, Крийси… а ти си много добър.

— Признателен съм ти — промърмори Крийси и отново вдигна бинокъла.

— Просто се отплащам за едно добро дело — додаде Рамбахадур. — И съм изплатил само малка част от това добро дело. Сега ще изплатя още малко.

Крийси усети тона на гласа му, свали бинокъла и се обърна да го погледне. Гурката вдигна глава и кимна в пространството:

— Ще ти кажа нещо за онзи млад човек там. Нещо, което може би знаеш, но по-вероятно не знаеш. Важно е да ти го кажа.

Крийси мълчеше и гурката продължи с тих монотонен глас:

— В него има един недостатък. Избрал си го добре и е обучен от най-добрите, но има един недостатък.

Крийси понечи да възрази, но Рамбахадур вдигна ръка.

— Чуй ме, Крийси. Да, той лежа там цял ден Дунга Джусто Басне. Вярвам, че изстрелът ще е успешен. Наблюдавах го на стрелбището в Малта с пистолет и полуавтоматично оръжие. Той е от най-добрите, които съм виждал. Освен теб с полуавтоматично. — Той се усмихна леко на някакъв спомен. — Освен теб и Гуидо, но ти казвам искрено, приятелю, не бих взел Майкъл със себе си, ако сме само двамата.

Крийси отново понечи да заговори и гурката отново го спря с ръка.

— Почакай, приятелю. Слушай по-стария. Слушай един мъж, който е преживял толкова войни, колкото и ти. Слушай един мъж, който те обича, както само мъж може да обича мъж. Недостатъкът е в разума му. Той е създаден от теб, както си създал и всичко друго в неговото психическо и физическо състояние. — Наведе се настрани и леко докосна Крийси по рамото. — Приятелю, само ти можеш да отстраниш този недостатък. Ако го направиш, той ще бъде толкова перфектен войник, колкото изобщо е възможно. Ще бъде и човек, на когото бих поверил живота си.

— Какъв е недостатъкът? — попита Крийси тихо.

Рамбахадур Рай отговори също тихо:

— Ти си го създал. Той би трябвало да те боготвори. А той те мрази.

— Той ли ти каза това?

Гурката тъжно поклати глава.

— Не ми е казвал нищо.

Пресегна се за бирената бутилка, наведе се силно надясно и я постави на самия край на покрива.

Пет секунди по-късно тя се пръсна на парчета зад тях.