Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (11)

10.

Той не приличаше на безскрупулен лидер на ефективен терористичен отряд. Имаше вид по-скоро на преуспял дребен търговец или мошеник.

Ахмед Джибрил седеше в добре обзаведения си, сигурно защитен офис в сърцето на Дамаск. Беше нисък, пълен и загладен, облечен в чисти сиви панталони, двуреден син блейзър със сребърни копчета, кремава риза и кафеникава вратовръзка.

Беше роден през 1937 г. в село Язур, близо до Джафа, тогавашно владение на Палестина. На деветнайсет влезе в сирийската армия и със силна амбиция и целенасоченост се издигна бързо до капитан от инженерния корпус. Може би случайно бе завладян от експлозивите и стана експерт по разрушенията.

В средата на шейсетте, когато Сирия засили нападенията си срещу Израел, тя спонсорира една формация от няколко терористични организации. Много палестински офицери бяха присъединени към тях, включително Ахмед Джибрил. Той прекара известно време с Джордж Хабаш в Народния фронт за освобождение на Палестина, но по-късно се отдели, за да сформира собствена група, която нарече Главен отряд на НФОП. Имаше жена на име Самира, която оглави женския комитет на групата. Имаха двама сина, Джихад и Кхалед, които заемаха отговорни постове в организацията.

Със силната финансова подкрепа от Сирия и от други места, Джибрил бързо си изгради репутация със забележителните си акции. НФОП-ГО стана най-добре тренираната терористична група в Средния изток, както и най-добре мотивираната.

Тя беше отговорна за взривяването на полет 330 на „Суис Еър“^[1] от Цюрих до Тел Авив. Успя да постави и бомба в самолета на австрийските авиолинии от Франкфурт до Виена, но пилотът направи аварийно приземяване. Взривяването на пътнически самолети в полет стана запазена марка на Ахмед Джибрил. През 1986 г. той информира една телеграфна агенция, че няма да има сигурност за нито една от американските и израелските авиолинии.

В средата на осемдесетте създаде няколко бойни групи в европейските градове, включително в Рим, Франкфурт и Малта. Вербува и един йордански националист на име Мерван Креасхат, който беше един от най-големите майстори на бомби в света.

Джибрил преглеждаше някои статии от вестници и списания, когато червеният кодиран телефон на бюрото му иззвъня. Вдигна слушалката и чу гласа на полковник Джома, неговата пряка връзка с президента Асад. Джома бе лаконичен.

— Някой е установил връзка с нашето посолство в Париж и твърди, че има информация, от която може да се възползваш.

— Каква информация?

— Не е казал, но е споменал думата Локърби. После казал, че ако се интересуваш, трябва да публикуваш съобщение в колоната за лични обяви на „Интернешънъл Хералд Трибюн“ до седем дни. Съобщението трябва да гласи: „Хелън Уудс, веднага се обади вкъщи“.

Джибрил помисли малко и после каза:

— Какво смяташ?

Гласът от другата страна на телефона прозвуча леко саркастично.

— Мисля, Ахмед, че такова съобщение би струвало само няколко долара… искаш ли да го поместя?

— Ще ти бъда благодарен — отвърна меко Джибрил.

— Много добре. Ще ти се обадя, ако се получи нещо.

Връзката прекъсна. Джибрил затвори телефона и се загледа в малкия кристален буркан върху бюрото си. Той съдържаше червеникавокафява гранулеста субстанция. Беше почва, взета от една поляна в село Язур, близо до Джафа, донесена му преди две години от един от собствените му бойци.