Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (51)

50.

— Как си станал толкова мъдър? — попита Крийси.

Те подскачаха с джипа по неравния път към ферибота. Куфарът на Рамбахадур беше на задната седалка. Гурката търкаше челото си.

— Какво имаш предвид?

— Майкъл и недостатъка му. Видял си нещо, което аз не виждах.

Рамбахадур направи гримаса и каза:

— Единствените недостатъци, за които знам тази сутрин, са в стомаха и в главата ми.

— Това е традиция, приятелю — засмя се Крийси. — Винаги трябва да се напиеш след успешна мисия.

— Какво мислиш да правиш по въпроса за недостатъка? — попита Рамбахадур.

— Вече го направих. Успях да загубя с малко едно плувно състезание.

— Кога?

— Около полунощ, когато ти вече хъркаше в пиянско вцепенение.

— Е?

— Е, та изгубих един облог.

— Аха! — Очите на гурката светнаха. — Затова Майкъл ми зададе онзи въпрос, когато го оставих на оголената скала на разсъмване.

При ферибота малкият мъж и големият мъж се прегърнаха. Малкият мъж пренесе куфара си през рампата и започна дългото си пътуване обратно към селото в източните планини на Непал. Крийси отиде в „Гленийгълс“, изпи две леденостудени бири и позвъни на пътническия си агент.