Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (54)

53.

Тримата заедно вечеряха в бистрото на Макси. Леони все още носеше дългата пола и копринената блуза и изглеждаше твърде добре облечена сред останалата клиентела. Харесваха й погледите, изпълнени с желание, които й отправяха самотните клиенти. Крийси я погледна и се усмихна.

— Отговорът е не, Леони. Няма да вземем Блонди с нас в Гоцо.

— Странно е, но всъщност наистина се чувствам с десет години по-млада — засмя се тя.

В бистрото имаше само осем маси, застлани с покривки на бели и червени квадрати. Седем от тях бяха заети. Барът беше по дължината на залата, с дванайсет тапицирани с кожа високи столчета. Музиката, която идваше от говорителите, беше от края на петдесетте и началото на шейсетте. Тя огледа Макси зад бара, плешивата му глава и закръгленото му лице, и си спомни как го поздрави Крийси, когато влязоха в бистрото. Беше някакъв странен ритуал. И двамата сложиха ръка зад врата на другия и се целунаха по бузата, близо до устата. Когато Крийси представи Майкъл като свой син, Макси целуна младия мъж по същия начин, но когато представи Леони като своя съпруга, той я целуна по двете бузи. Никол излезе от кухнята, хвърли се на врата на Крийси и го прегръща дълго и силно. Тя беше много красива и за момент Леони почувства пристъп на ревност.

Когато двете жени бяха представени една на друга, Никол я надари с лъчиста усмивка и силна прегръдка и каза просто:

— Винаги сте добре дошли тук… или в нашия дом, който е нагоре по стълбите. Няма нужда да гледате менюто. Когато позвънихте сутринта, реших да направя нещо специално.

После се разшета из кухнята.

Макси се приближи с една бутилка вино без етикет и с голяма чиния билтунг.

— Вземам виното от Лаконт — каза той. Ухили се на Крийси. — Билтунгът е от фермата на племенника ми край Булавайо.

Леони бе излизала на вечеря с Крийси и Майкъл много пъти в Гоцо и два пъти през последните няколко дни в Лондон, но тази вечер тя за първи път почувства, че са семейство.

— Имам някои въпроси — рече тя.

— И аз — присъедини се Майкъл.

— Давайте. — Крийси дъвчеше доволно парче билтунг. — Между другото, това не е направено от говеждо, истинско е. Вероятно е от гну^[1].

— Кои са Макси и Никол? — попита Леони.

— Макси е стар приятел. При това много добър. Воювали сме в Родезия. Ако някой от вас има проблем и аз не съм наблизо, обадете се на него.

— А Никол? — попита Майкъл.

— С нея се знаем отскоро, заедно са само от няколко седмици… но повярвайте ми, те са прекрасна двойка.

Майкъл посочи бутилката вино и попита:

— А Лаконт?

— Друг стар приятел… бивш легионер. Има малки лозя в долината на Рона. Един ден, когато всичко свърши, ще му отидем на гости.

— Един последен въпрос — додаде Леони. — Защо трябва да съм облечена елегантно и да изглеждам с десет години по-млада?

Крийси наля виното, опита го и кимна с одобрение.

— Беше едно упражнение — каза й той. — Помниш ли какво ми каза в апартамента си в Лондон, след като Майкъл се върна в хотела.

— Казах ти няколко неща — отговори тя.

— Каза ми, че искаш да си част от това, което вършим. След като заспа, размислих върху това и реших, че единственият начин всичко да се осъществи е, ако ти си част от него. Затова на следващата сутрин се обадих на адвоката си да отмени развода. Затова се съгласих да дойдеш с нас в Брюксел. Затова исках да се запознаеш с приятелите ми.

Настъпи мълчание, после тя се протегна и покри ръката му със своята.

— Но защо да изглеждам така?

— Заради един мъж, наречен Кхалед Джибрил.

Тя видя как лицето му се изопва. Погледна към Майкъл и по изражението му разбра, че той знае всичко за Кхалед Джибрил.

— Кажи ми.

— Той е синът на Ахмед Джибрил, човекът, наредил да се постави бомбата на „Пан Ам-103“.

Крийси й описа накратко организацията на Джибрил и нейната структура. Когато свърши, тя отново попита:

— Но защо изглеждам така?

— Защото Кхалед Джибрил има слабост, дори мания за красиви, руси скандинавки. Прекарал е повече от две години, ръководейки бойното ядро на НФОП-ГО в Швеция. Оттам дошла слабостта му. Живял с някаква шведка, която била руса и красива, но го напуснала, като научила, че е терорист. Възможно е да успея да се добера до Ахмед Джибрил чрез манията на неговия син.

Тя премисли и отбеляза:

— Но аз не съм красива и руса.

Крийси погледна към Майкъл, който тутакси възрази:

— Ти си красива, дори без грима на Блонди.

Тя му се усмихна и после докосна дългата си, права черна коса.

— Но определено не съм руса.

— До утре следобед ще станеш — отговори Крийси. — Толкова руса, колкото най-русата скандинавка. Следобед Никол ще те заведе на фризьор. Между другото, не я питай какво е работила преди да срещне Макси.

— Няма — каза Леони. — Ти ще ми кажеш ли?

Той помисли за миг и после отговори:

— Работила е нещо подобно на това, което работех и аз.

— Била е наемница? — попита Майкъл с изненада.

— Нещо такова.

Млада келнерка, сестрата на Никол, излезе от кухнята с голяма черна тенджера. Постави я в средата на тяхната маса и махна капака.

— Какво е това? — попита Майкъл, като вдъхваше аромата.

Момичето гордо каза:

— Пот-о-фю провансал. По рецепта на баба ми. Готви се на бавен огън цял следобед.

Те унищожиха храната почти в пълна тишина. Пот-о-фю бе последвано от салата, сирене и после от сабайон никоа.

— Домашно направена — поясни келнерката сериозно, докато сервираше.

Крийси се усмихна и каза на Леони:

— Преди да отворят това заведение, веднъж попитах Никол дали наистина може да готви.

— Тя е отлична готвачка — потвърди Леони. — Дали би ми дала рецептата за това пот-о-фю.

— Ако не го направи, няма да платя сметката.

— Тя е също и много красива. Както и сестра й — промълви Майкъл с благоговение.

По-късно, когато всички клиенти си бяха тръгнали, Макси и Никол седнаха на тяхната маса. Двамата мъже си говориха за стари приятели и за днешната политика, докато Никол пишеше рецептите за Леони. Майкъл мълчеше, но очите му не се отделяха от младата сервитьорка, докато тя разчистваше масите. Накрая и тя се присъедини към тях, наля си бренди и после попита сестра си нещо на френски. Никол поклати глава. Момичето започна да се препира и тогава Крийси се намеси.

— Наблизо има дискотека — обърна се той към Майкъл. — Лусет иска да отиде, но след полунощ понякога там ходят разни грубияни и стават неприятности. Казах на Никол, че ти ще я заведеш и ще я наглеждаш. Само гледай да си е вкъщи преди два и тъй като ще се грижиш за нея, не пий повече от две питиета.

Майкъл се ухили и тогава Крийси му каза нещо бързо на арабски. Младият мъж кимна сериозно, хвана Лусет за ръката и двамата излязоха от ресторанта.

— Какво му каза? — полюбопитства Никол.

— Казах му да не се фука.

— Защо ще го прави?

— Никой мъжага в дискотеката не може да бъде достоен противник на Майкъл. Нито дори двама-трима. Той много добре го знае. Освен това е с красиво момиче. Изкушението е очевидно.