Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (68)

67.

Ахмед Джибрил прочете репортажа и проучи критично вестника. Отново усети тръпката на страха у себе си.

— Имал е късмет — промърмори той.

— Не — отговори Далкамуни. — ИРА сбърка. Трябваше да рискуват и да използват радиобомба с малък обхват. Рано или късно щяха да го хванат.

— Коя е била жената? — попита Джибрил.

— Засега не знаем — отговори Далкамуни. — Британската сигурност наложи мълчание по случая.

— Британската сигурност? Мислиш ли, че са замесени?

Далкамуни сви рамене.

— Кой знае. Ясно е, че този човек идва за тебе. Много е вероятно и американците да знаят, както и британците. Предполагам, че стоят настрана и само чакат да се случи нещо. Предполагам, че му оказват максимално пасивна помощ. В края на краищата защо не? Жената може да бъде добра следа към него, но те ще покрият работата за възможно по-дълго време.

Джибрил сведе поглед към вестникарската снимка на разбитата кола.

— Жалко — промълви той. — Много жалко.

— Има и още — каза адютантът му. — Французинът Лаконт е прекъснал договора си. Не иска повече да има нищо общо. Може да си сигурен, че е информирал френското SCEDE, които ще информират британците.

— За какво друго можем да сме сигурни? — попита Джибрил саркастично.

Далкамуни направи гримаса.

— Може да сме сигурни, че този Крийси вече е тръгнал насам.

— Тогава ще умре тук — грубо отговори Джибрил.