Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (50)

49.

Тази нощ Рамбахадур се напи. Майкъл ги заведе на вечеря в „Так Сенк“. Преди вечеря гурката изпи шест джина с тоник в бара. На масата Майкъл поръча бутилка сухо италианско бяло вино. Предишния ден звънна на един приятел, който работеше като келнер в ресторанта. Междувременно приятелят беше отишъл в кухнята и бе дал на италианския готвач бутилка „Чивас Регал“. Готвачът измайстори превъзходно пилешко къри, по-люто едва ли бе правил в живота си. Рамбахадур беше впечатлен и признателен. Привършиха бутилката вино и Майкъл поръча нова. Гурката изпи по-голямата част от нея и щастлив отговори на всички въпроси на Майкъл за времето, прекарано в армията. Крийси бе мълчалив през по-голямата част от вечерта, слушаше с половин ухо, ядеше и пиеше малко, мислите му бяха другаде.

Рамбахадур изпи с кафето си два големи коняка. След като Майкъл гордо плати огромната сметка от рулото десетпаундови банкноти, те станаха да си ходят. Гурката трябваше да се подпре на масата. Преди Крийси да успее да помръдне, Майкъл вече беше до малкия мъж и го подкрепяше с ръка. Те се заклатушкаха навън към колата и Майкъл го вдигна като бебе на задната седалка на джина. Когато се върнаха вкъщи, той вече спеше. Майкъл слезе и остана загледан в него. Усмихна се и каза:

— Дунга Джусто Басне.

Крийси стоеше сериозен от другата страна на джипа.

— Какво мислиш за него, Майкъл?

Отговорът на младежа бе бърз.

— Той е мъж — реагира мигновено Майкъл.

Когато Майкъл излезе от спалнята на Рамбахадур, Крийси седеше до басейна, загледан в тъмната вода. После се раздвижи, отиде до стената и щракна ключа. Водата се освети в бледосиньо. Майкъл се приближи, застана до Крийси и каза много тихо:

— Време е.

— Време за какво?

— Време е за състезанието.

Крийси се обърна да го погледне. Усети предизвикателството.

— Колко дължини?

— Петдесет.

— Какъв е залогът? Същата бутилка вино?

Майкъл поклати глава.

— Ако победиш — ще направя всичко, което поискаш… всичко — хвърли ръкавицата Майкъл.

— Аз ще те бия — рече уверено Крийси. Гласът му беше груб и студен като арктически вятър: — Може да си малко по-добър снайперист от мен — той направи жест към покрива зад себе си, — но единственото нещо, което някога си удрял е било мишена или бирена бутилка. Но там — той посочи водата, — там ще те бия.

Крийси започна да разкопчава ризата си.

— Ще ти отвърна със същия залог — каза. — Всичко, каквото поискаш.

Четирийсет и девет дължини те плуваха рамо до рамо. На два пъти Крийси се опита да дръпне. И двата пъти Майкъл ускори замаха си и остана до рамото му. При четирийсет и деветото обръщане Майкъл направи перфектен бърз завой, който бе научил от Крийси. Обръщането на Крийси бе по-бавно. Започнаха последната дължина с три фута преднина за младия мъж. Така и завършиха.

Стояха в плиткия край, до кръста във водата, гърдите и на двамата се повдигаха. Майкъл каза задъхано:

— Каква ти беше грешката?

Крийси пое дълбоко дъх, издиша и изръмжа:

— Ти ми кажи.

— Имам по-силен мотив от теб — отговори Майкъл.

— Какъв е той? Омраза?

Майкъл се измъкна от басейна, седна на ръба. Все още поемаше въздуха на големи глътки.

— Не, напротив — каза. — Беше свързан с облога.

— Какво искаш от мен? — попита Крийси.

Майкъл вдигна глава, вдиша и каза:

— Искам да отидеш и да доведеш майка ми.

— Майка ти е мъртва.

Майкъл поклати глава.

— Майка ми не е курва в Малта. Майка ми не е картина на стената. Майка ми е в Лондон — протегна ръка и посочи: — Днес лежах там дванайсет часа като камък, лазиха ме гущери, хапаха ме насекоми, два пъти ми се схващаха пръстите. Не мръднах. Дванайсет часа лежах там и мислех за майка си… В Малта. Висяща на стената. В Лондон. Мислех за единствения въпрос, който зададох на Рамбахадур за теб. Попитах го дали ти си човек, който спазва дадената дума. Той отговори: Да. Аз те бих, Крийси.

След продължително мълчание, Крийси каза:

— Би ме… и аз си държа на думата.