Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (34)

33.

Майкъл се възстановяваше много бързо. След три седмици Крийси го заведе в болницата в Малта за контролен преглед. Доктор Греч бе леко удивен от доброто състояние на младия човек. След това Крийси заведе Майкъл във форд „Свети Елмо“, за да продължи обучението си.

Докато ги нямаше, Леони покани Лора на обяд в ресторант-градината на хотел „Так Сенк“. Те седяха на маса под едно рожково дърво, бяха си поръчали специалитет и бутилка италианско вино. Леони задаваше въпроси, а Лора отговаряше. Тя разказа на младата жена каквото знаеше за Крийси, но обясни, че единственият, който наистина добре го познава, е Гуидо, който е бил с него в легиона, участвали са заедно в няколко войни по света преди Гуидо да се ожени за голямата й дъщеря Джулия и те да отидат да живеят в Неапол. Там отворили заведение, докато Джулия загинала в автомобилна катастрофа. Гуидо все още държал заведението и от време на време посещавал Гоцо. След Локърби той дошъл при Крийси. Почти не разговаряли, но имали такава духовна връзка, че, Лора беше убедена, двама мъже не могат да бъдат по-близки.

Леони научи, че Крийси бе срещнал Надя след като дошъл в Гоцо, за да се възстанови от огнестрелните рани, които получил, докато се опитвал да защити едно италианско момиче от похитители. Момичето било убито. След като оздравял, Крийси се върнал в Италия и очистил цялото мафиотско семейство, отговорно за убийството, изминал пътя на отмъщението, който се простирал от Милано на изток, до Палермо в Сицилия. Отново се върнал в Гоцо, този път тайно. Отново бил опасно ранен и Лора и Надя го вдигнали на крака, а после Надя забременяла.

— Трябва да я е обичал много — каза Леони тъжно.

— Сигурна съм в това — отговори Лора. — Но никога не го показа.

— Но тя знаеше, че я обича?

— О, да. Той бе готов да умре за нея. — Лора вдигна поглед към младата жена и много тихо промълви: — И може би ще го направи.

Крийси седеше до Джордж Замит на една издигната платформа зад оживеното стрелбище в подземията на форд „Свети Елмо“. Няколко души от антитерористичния отряд стояха от двете им страни. Всички гледаха Майкъл, застанал под тях. Той държеше полуавтоматично „Узи“ в дясната си ръка. Вдигна лявата. Джордж се обърна и натисна един бутон на стената. Мишени с формата на мъжки фигури с камуфлажни униформи започнаха да се появяват по стените и да се вдигат от пода. Понякога се мяркаше фигура на жена или дете. Крийси не гледаше мишените. Погледът му бе насочен към Майкъл, който бе застанал на едно коляно и изстрелваше кратки откоси. Видя как първият пълнител свърши и бързо бе зареден втори. Когато и той бе изпразнен, Майкъл го извади, провери затвора, обърна се и погледна зеления монитор в задния десен ъгъл. Крийси, Джордж и другите мъже също го гледаха. На монитора бяха изписани шейсет и пет процента.

— Не е лошо — рече Джордж. — След две-три седмици ще върне предишното си постижение, което беше седемдесет и три.

Майкъл остави автомата и двата пълнителя на една метална маса и изкачи стълбите към тях. Погледна Крийси, който каза:

— Това беше много добре, Майкъл.

Младият мъж поклати печално глава.

— Справял съм се и по-добре. Освен това улучих и една жена. Просто съм изгубил ритъма.

— Беше много добър — повтори Крийси. — Но трябва да работиш върху смяната на пълнителя. Трябва да е доста по-бързо. Тогава си най-открит.

— И преди съм чувал тези думи — засмя се един от отрядниците.

— Млъкни, Грацио — каза подигравателно Крийси. — Единственото нещо, което знаеш как да сменяш бързо, е презервативът.

Всички се развеселиха, а Майкъл се обърна към Крийси:

— Използвал ли си това стрелбище преди?

— Той го проектира, Майкъл, преди пет години, и ни научи как да го използваме, а също и много други неща — поясни Джордж и погледна Крийси. — Искаш ли да се пробваш?

— Да. А после искам и една серия на стрелбището за персонално оръжие.

Той слезе по стълбите към стрелбището. Всички млади мъже пристъпиха напред към парапета, за да наблюдават как взима „Узи“-то, как го разглобява и сглобява отново. Всичко стана за секунди. Вкара един пълнител, а резервния — в левия джоб на джинсите си. Приближи се към черния хикс, нарисуван на пода и вдигна лявата си ръка. Джордж натисна бутона.

По-късно Майкъл си спомняше, че това, което последва, беше като танц. Мишените се появяваха само за две секунди. Майкъл въобще не забеляза смяната на пълнителя. Видя как използваният отскочи от бетонния под, но огненият поток почти не бе прекъснат. Крийси се върна към желязната маса и освободи втория пълнител. Остави го на масата, провери оръжието и се обърна да погледне монитора. Електронното табло показваше деветдесет и шест процента. На платформата цареше абсолютна тишина. Мишените все още се движеха навън и навътре, нагоре и надолу по стрелбището. Един от новопостъпилите промълви:

— Не го вярвам.

— Повярвай — каза Грацио, — виждал съм го да удря деветдесет и осем.