Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (39)

38.

Джеймс С. Грейнджър усети, че е напрегнат, но не и изплашен. Беше настъпил моментът, в който не е обезопасен. Две минути по-късно се изплъзна от ресторанта през задната врата на кухнята, кимайки учтиво на изненадания главен готвач. Намери се на широка алея, синият форд беше паркиран точно там, където бе посочил Милър. Сложи си белите памучни ръкавици, които Френк му бе дал.

Сега беше напрегнат. Очите му следяха другите коли сред движението на улицата, а когато спираше на светофари — и пешеходците. Само за три минути стигна до сградата с апартаментите, която беше на една тиха, трилентова улица. Както бе инструктиран, той паркира петдесет ярда по-нататък. Усети как напрежението му се увеличава. Огледа се. На отсрещната страна на улицата една възрастна жена разхождаше пудел със сложна фризура. По-надолу младеж и девойка се приближаваха, хванати за ръце. Изчака, докато се изравнят с колата, бързо излезе, заключи вратата и ги последва. Те отминаха сградата и той пъргаво тръгна към входа.

Сградата имаше домофон. Застана пред таблото и натисна номер 204. Гласът на Никол веднага отговори. Както беше инструктирана, тя каза в говорителя:

— Това е Джим, 505.

Вратата прещрака и се отвори. С вълна на облекчение, той влезе и я затвори след себе си. Стълбището беше отдясно. Изкачи се по стълбите до втория етаж. Милър стоеше пред отворената врата на апартамент 204, пистолетът в дясната му ръка беше насочен към тавана. Той се отмести, за да пропусне Грейнджър, но остана на вратата още две минути, като се ослушваше. Жената седеше на канапето. Беше наистина красива: дълга черна, права коса, високи скули и плътни, червени устни. Не беше облечена като любовница на важен мъж. Носеше дънкова риза, пъхната в джинси.

Тя остана да седи. Грейнджър се приближи и тъкмо се канеше да каже нещо, когато тя вдигна пръст към устните си. Обърна се и погледна Милър, който се ослушваше край отворената врата. Милър беше облечен в черен шлифер, дълъг до коленете и издут отпред и отстрани. Доволен, той затвори вратата, приближи се до масата, остави пистолета на нея и свали шлифера. Отдолу преплетени колани покриваха гърдите му. Прикачено към тях, от лявата му страна имаше ловджийско чифте с много късо изрязани цеви. Беше нещо различно от пушка. Имаше две дула отгоре и две отдолу. От дясната му страна висеше малък, полуавтоматичен пистолет със сгъваем приклад. До тях три резервни пълнителя се подаваха от един калъф. Той разкопча оръжията и ги остави на масата. После вдигна един пистолет и го пъхна в презраменния кобур под лявата си мишница. Усмихна се и каза:

— Дотук добре.

Жената се изправи и Милър ги представи един на друг, сякаш беше от агенция за запознанства.

— Джим, това е Никол. Никол, това е Джим.

Тя протегна ръка и сенаторът я пое много официално. Усети, че му липсват достатъчно думи, което за един политик е крайно необичайно. Тя се усмихна, отдръпна ръката си, после отиде до един шкаф в ъгъла и каза:

— Разбрах, че пиеш уиски със сода, Джим.

Обърна се към Милър, но той отказа, изгледа сенатора и любезно го посъветва:

— Пийте го бавно, сенаторе, разрешава ви се да изпиете само три през следващите два часа.

Тя се приближи и му подаде питието, седна на канапето, хвана някакво женско списание и го зачете.

Сенаторът занесе питието си при Милър и попита:

— Какво става сега?

— Чакаме — обясни Милър. — Чакаме да видим дали куката се е захванала дълбоко.

— Как ще разберем?

Австралиецът посочи към масата. До оръжието имаше черна металическа кутийка, каквато той и другите двама бодигардове винаги носеха със себе си. До кутийката лежеше бележник и молив.

— Когато това нещо започне да писука, ще разберем.

В ресторанта Макси Макдоналд разигра шарада, като провери мъжката и дори дамската тоалетна. Разпита готвача и после забързано излезе през задната врата. Рене го очакваше в една наета кола.