Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (67)

66.

Леони позвъни на приятелката си Джералдин и си уреди среща с нея за обяд и за пазаруване. Крийси се облече, проведе няколко телефонни разговора, после отново седна на масата да разучава своите бележки и карти.

Тя излезе от спалнята, облечена в копринена блуза и морскосини панталони, пъхайки ръце в ръкавите на кремав кашмирен блейзър. Изглеждаше лъчисто прекрасна. Наведе се към него, целуна го по ухото и каза:

— Ще се върна в четири и обещавам да не изхарча цяло състояние.

Той се усмихна и я попита:

— Какъв е парфюмът, който употребяваш?

— Оскар де ла Рента. Майкъл ми го купил от безмитната зона при пътуването си в Тунис. Харесва ли ти?

— Ако не се изпариш оттук, ще разкъсам тези дрехи и ще те завлека обратно в леглото.

Тя се засмя, целуна го по бузата и тръгна към входната врата.

Той стана.

— Заслужавам по-добра целувка за довиждане от тази.

Тя се обърна усмихната, върна се, обви ръцете си около него и го целуна силно и пламенно.

— Ще отменя срещата с Джералдин, ако искаш — каза тя. — Ще отменя пазаруването, ако искаш. Нищо друго не е важно, освен това да съм с теб.

Той я целуна още веднъж и после посочи документите на масата. Гласът му бе кисел.

— Тръгвай. Приятен обяд. И си купи нова рокля. Нещо прилепнало за довечера.

Тя отново го целуна.

Той видя как вратата се затваря зад нея, после отиде до прозореца и дръпна встрани белите дантелени пердета. Гледаше я докато пресече улицата, докато се качи в синята си форд фиеста. Беше ясен, светъл ден. Фиестата излезе от мястото, където бе паркирана и се засили надолу по пътя. Вече се отдръпваше от прозореца, когато видя жълто-бял пламък да изригва изпод колата, видя как тя се вдигна на предния си капак. Инстинктивно се сви под прозореца, чу как стъклото се пръсна над него, усети налягане в ушите си, чу глухия, търкалящ се рев на експлозията.

За по-малко от две минути напълни платнената си чанта и напусна апартамента. Смеси се с тълпата, тръгна покрай хората, някои зашеметени, някои плачещи, някои крещящи.

Вървя близо десетина минути, чу сирените зад себе си, после влезе в една станция на метрото и хвана влака за „Хийтроу“.