Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (21)

20.

Крийси пристигна на летище „Лука“ в Малта малко след пладне. Посрещна го Джордж Замит, който го откара до Киркева, за да хване ферибота за Гоцо. По пътя Крийси попита:

— Как се справя?

— Той е повече от надарен — отговори Джордж. — Като гъба е, попива всичко, което му се каже.

— А оръжието? — попита Крийси.

— Минаха само три седмици, но той вече стигна до тринайсетинчова мишена от двайсет метра с „Колт 1911“. Вчера изстреля четири пълнителя. Нито един не беше извън шестинчовата мишена. — Полицаят се обърна и погледна спътника си, усмихна се и допълни: — Това е почти твоето ниво, Крийси, а допреди три седмици той не беше хващал пистолет.

— А с другите оръжия? — попита Крийси.

— Най-голямо влечение има към полуавтоматичното. Като че ли го е изнесъл от утробата на майка си.

— Може и да е така — каза Крийси замислено, сякаш говореше на себе си. — А как е с оптическата пушка?

— Все още е малко нетърпелив — отговори Джордж. — Както знаеш, за снайпера е нужно безкрайно търпение. Най-добрите снайперисти са по-възрастни и улегнали. Майкъл е млад и реагира мигновено. Ще стане много добър, но след време.

— Ръкопашен бой?

— Вендзу казва, че ще бъде по-скоро уличен боец. Със сигурност ще научи всички трикове, но природата му е като на уличен боец и то опасен.

— Добре.

— Между другото е дяволски смел. Миналата седмица заведох отряда в една изоставена каменоломна. Практикуваха спускане с рапел по отвесна скала. Първият път е много страшно. Мнозина от отряда не се доверяват на тънкото въже при стометровото спускане. Майкъл застана на ръба, без да гъкне. Как го откри?

— Видях го на един футболен мач.

Джордж Замит му хвърли бърз поглед и после отново се съсредоточи върху движението. Тихо попита:

— Какво ще го правиш?

— Може би нищо. Може би един ден ще ми пази гърба… може би ще го насоча против някого.

Джордж шофира в мълчание до Киркева. Преди Крийси да слезе от колата, полицаят каза:

— Знам какво замисляш, Крийси, и искам да ми обещаеш нещо.

— Какво?

— Знаеш, че моята длъжност тук е да пазя сигурността. Не прави нищо в Малта, преди да ме уведомиш.

— Обещавам — отвърна Крийси.

— Искам още едно обещание — настоя Джордж.

— Днес е ден на обещанията, Джордж. Кажи.

— Ако момчето оживее, да се присъедини към полицията… към моя отряд.

— Обещавам да му повлияя в тази насока. Но окончателното решение ще е негово.

Когато Крийси слезе от колата, полицаят извика:

— Още едно обещание.

Крийси се обърна:

— Сега пък какво?

— Следващата сряда е четирийсетият рожден ден на Стела. Устройвам парти в нейна чест вкъщи. Ела.

— Благодаря.

— Ела с Майкъл…

— Добре.

— Доведи и жена си.

Крийси измърмори нещо неразбираемо и с широка крачка се отдалечи.

Занесе чантата си в „Гленийгълс“ и си поръча светла бира. Поръча и питиета за Писък и Байло, които както обикновено подпираха бара. После каза на Тони:

— Пий едно от мен.

— Твърде рано ми е — отвърна Тони.

Всички зачакаха търпеливо и след малко Тони каза:

— Защо не — и си отвори една бира.

Господ беше някъде в своя Рай и всичко в Гоцо беше нормално.

След още няколко питиета позвъни на Леони и я помоли да го вземе. По краткия път към къщата, тя каза:

— Бях оставила „Гленийгълс“ като настоящ адрес при моя агент. Вчера получих писмо.

Той я изгледа и отвърна рязко:

— Не ми казвай, че ти е намерил роля. Не ми казвай, че ще нарушиш нашия договор.

Тя поклати глава.

— Не, не бих го направила. Просто моята приятелка Джералдин… моята най-добра приятелка… може би единствената ми приятелка, ще пристигне в петък и ще отседне в хотел „Сънкрест“ за седмица. Тя мисли, че работя за някакъв телевизионен сериал в Малта. Може ли да я видя и ако може, какво да й кажа?

— Предпочитам да не го правиш — отговори Крийси. — Това беше в договора, ако си спомняш. Никакви посетители.

Продължиха в мълчание. Когато слязоха от колата, Крийси забеляза израза на лицето й и повтори:

— Беше в договора, Леони.

— Знам — отговори тя. — Забрави го.

И се отдалечи.

Той извади чантата си от задната седалка и извика след нея:

— Чакай!

Тя се обърна и го погледна.

— Добре, може би се нуждаеш от почивка — каза Крийси. — Беше ти трудно тук, с хората и всичко около теб. Директорът на „Сънкрест“ ми е приятел. Ще ти даде много добра цена на стая за една седмица. Аз самият съм отсядал в хотела, малко е туристически, но е много добър. Имат отличен ресторант, казва се „Коралов риф“. Прекарай времето със своята приятелка, вземи си отпуска.

— Какво да й кажа? — попита Леони.

Той вдигна рамене.

— Кажи й, че финансирането на сериала се е задържало… обикновено става така. Кажи й, че ти се плаща, и че си свободна. Не й казвай нищо за Гоцо, за мен или Майкъл. Обещай ми това.

Тя се усмихна. Лицето й грейна.

— Обещавам.

— Между другото, следващата сряда ще трябва да се измъкнеш от своята приятелка вечерта. Кажи й, че ще вечеряш с продуцента или нещо такова.

— Какво ще става?

— Отиваме на парти по случай рожден ден в Малта. Съпругата на един приятел. Ще те взема от „Сънкрест“ в осем.

— Окей. Ами храната, докато ме няма? Дали да не посготвя и да сложа яденето във фризера?

Той поклати глава.

— Не, докато те няма и ние с Майкъл ще отсъстваме.

— Къде ще ходите?

Гласът му беше рязък.

— Някъде, където ще продължим неговото обучение.