Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (60)

59.

„Мулето маринер“ беше превъзходно, както и последвалото го „кок о вин“. По-късно, в бара, Жорж Лаконт топло поднесе комплиментите си на Макси Макдоналд. В отговор получи коняк за сметка на заведението.

— Наистина ли си вън от бизнеса, Макси? — попита французинът.

Макси твърдо кимна.

Лаконт огледа малкото пълно бистро, после се наведе напред и понижи глас.

— В града съм от няколко дни и се отбих по старите места. Тъжно е да гледаш всички тези размотаващи се, застаряващи наемници, които очакват някаква работа, но тя никога няма да се появи. Това е краят на една ера, Макси… добре си сторил, че си се измъкнал. — Той направи жест към залата зад себе си: — Уредил си си готино местенце. Храната е добра… много добра, а имаш и добра жена. Тук идват ли някои от старите ти другари?

Макси бършеше една чаша. Той се обърна и я постави на рафта зад себе си, поклати глава и каза:

— Не. Искам да оставя всичко това зад гърба си.

— Значи съвсем си прекъснал връзките?

— Да, съвсем, и като услуга, ще те помоля да не разпространяваш къде съм и какво правя. — Той доля коняк в чашата на французина.

Лаконт кимна благодарно, отпи и каза:

— Обещавам, Макси. Вероятно и ти ще можеш да ми се отплатиш с една услуга.

— Каква?

Французинът отново се наведе напред.

— Откакто съм в Брюксел, няколко пъти чух един слух.

Макси бършеше друга чаша.

— Какъв слух? — попита той.

— Че Крийси е жив.

Макси спря да бърше. Вдигна глава и погледна французина в очите, после сви рамене и каза, без да се замисля:

— Знаеш как плъзват слуховете. Крийси умря преди пет години в Италия. Би трябвало да знаеш това, ти си специалист — пак се залови за чашите.

Лаконт се усмихна.

— Бях специалист до преди няколко години. — Той пресуши чашата си, слезе от стола и въздъхна: — Е, ако някой знаеше, това щеше да си ти, Макси. Предполагам, че е само слух.

Той посегна към портфейла си, за да плати сметката, но Макси любезно му махна с ръка.

— От заведението е, Жорж. Приятно ми бе да те видя отново.

Жорж Лаконт вървеше бавно към хотела си, дълбоко замислен. Бе забелязал, че при споменаването на името на Крийси Макси Макдоналд за миг спря да лъска чашата. Беше нещо като потвърждение. Предишните две вечери той обиколи три бара, посещавани от наемници и екснаемници. Слухът, че Крийси е жив, беше главна тема за разговор. Имаше и продължение на слуха, че Макси Макдоналд тъкмо бил завършил някаква работа с Калар и Милър, Австралиеца. Много доходна работа. Беше ли съвпадение, че и тримата мъже в миналото работеха заедно с Крийси?

Французинът последователно предлагаше награда на различни хора в трите бара, които беше посетил, да потвърдят слуха. В частност беше я предложил на един южноафриканец и един италианец, които, ако Крийси беше жив, биха дали мило и драго да го видят мъртъв.

В кухнята на бистрото Макси говореше по телефона с Блонди. Предаде й за разговора си с Лаконт и после каза:

— Просто му предай, когато дойде. Съмнявам се, че е нещо кой знае какво, но Лаконт би могъл да е прикритие за някого.

Той затвори, целуна Никол и се върна на бара.