Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (78)

77.

На петдесет ярда под тях оркестърът на сирийските военновъздушни сили изсвири палестинския национален химн. Крийси и Майкъл отдръпнаха бързо пушките, докато един хеликоптер изтрака над главите им. Дулата се появиха пак, след като шумът се отдалечи. На Площада на мъчениците колони от бойци започнаха да маршируват пред подиума, държаха вдигнати пушките си и крещяха лозунги.

Когато се приближи колоната на НФОП-ГО, Ахмед Джибрил се изпъна, гордост изпълваше гърдите му. На покрива Майкъл се пресегна и направи малка корекция на окуляра, после изравни кръстосаните линийки с гърдите на Джибрил. Чуха тракащия звук на приближаващ хеликоптер.

— Давай! — изсъска Крийси. — Не чакай! Забрави хеликоптера… Дясното рамо.

Хеликоптерът беше над главите им. Витлата му цепеха въздуха.

— Точно над нас е — каза високо Крийси, за да надвика шума. — Екипажът не може да ни види… Дясното рамо.

Майкъл премести много бавно кръстосаните линийки на мерника си към дясното рамо на Джибрил. Пое си дълбоко дъх. Усети завихрения от хеликоптера въздух в косата си. Разумът му се проясни. Пушката бе част от него, от неговото тяло. Ръка, крак, мозък или сърце.

Отрядът на НФОП-ГО се изравни с подиума. Очите им ликуваха, докато крещяха думи на вярност към предводителя си. Той се усмихваше гордо и ръката му се вдигна за стегнат поздрав.

Ръката на Майкъл погали спусъка, половин секунда по-късно пръстът на Крийси направи същото.

Куршумът на Майкъл попадна в целта си. Джибрил се завъртя настрани и назад. Куршумът на Крийси се заби в ръкава му.

Три секунди и двамата наблюдаваха през окулярите надигащия се на подиумите хаос. После Крийси измърмори едновремешния родезийски ловен израз:

— Свален. Да вървим.

Оставиха всичко и притичаха към въжетата. Хеликоптерът забързано затрака към Площада на мъчениците.

Заслизаха по стената с въжета под мишниците, отблъскваха се с крака. Почти в края Майкъл направи първата си грешка. Във възбудата си се спусна твърде бързо. Приземи се твърдо върху бетонната настилка, само на левия си крак. Глезенът му се изви под него.

Крийси омекоти удара с двата си крака. Чу болезненото изохкване до себе си, но не му обърна внимание, първо се пресегна за пистолета и огледа алеята към главната улица. Хеликоптерът отново кръжеше отгоре им. По алеята не се виждаше никой друг.

Наведе се към Майкъл.

— Счупен ли е?

— Мисля, че е само навехнат.

— Можеш ли да вървиш?

Майкъл се изправи с усилие и се отпусна на левия крак.

— Да, но бавно.

Крийси реши:

— Ти тръгни пръв. Придържай се към главния път, към площада… Следвай тълпата от любопитни, после свий в някоя странична улица вляво и се върни в бърлогата. Ще съм на петдесетина метра… ако се натъкнеш на проблем, обърни се към мен. — Гласът му стана тих и твърд. — Няма да ни хванат живи. Ако нещата тръгнат натам, ще те застрелям… И после себе си. Тръгвай!

Майкъл закуцука надолу по улицата, без да каже дума. Достигна главния път точно когато колона полицейски коли профуча по него с включени сирени и светлини. Тълпи от хора се стичаха към Площада на мъчениците. Той се смеси с тях.

Крийси го следваше, без да го изпуска от поглед. Пистолетът му беше под лявата мишница, прикрит от робата, с дулото напред. Видя как Майкъл изкуцука вляво към една странична улица. Крийси си проправи път през тълпата и зави натам.

Майкъл стоеше пред трима военни полицаи. Единият му крещеше нещо. И тримата държаха пистолети.

Крийси видя как Майкъл падна на дясното си коляно, измъкна пистолета изпод робата си. Застреля човека пред себе си и после онзи вляво. Мъжът вдясно стреля в Майкъл. Една жена изпищя. Крийси измъкна пистолета си и вкара един куршум в лицето на полицая вдясно.

Майкъл лежеше на една страна. Опитваше се да се изправи. Отсреща на улицата някакъв възрастен мъж излизаше от зелен фиат. Крийси притича натам и вдигна пистолета към главата на човека.

— Ключовете! — изсъска на арабски. Ужасен, възрастният мъж посочи таблото. Крийси го измъкна от колата и изръмжа: — Бягай или си мъртъв.

Човекът офейка.

Крийси се обърна. Майкъл беше на крака. Лявата му ръка притискаше рамото. Единият от полицаите се вдигна на колене. Крийси го застреля в гърдите. Оня се изтърколи назад и притихна. Сирените виеха като разгонени котараци. Майкъл куцукаше към колата. Крийси отвори задната врата, после се втурна напред, буквално го вдигна и го набута на седалката. Секунди по-късно фиатът набираше скорост надолу по улицата.

— Къде? — попита Крийси, като рязко изви волана, за да отбегне идващ насреща камион.

— В дясното рамо… Или точно под него.

Крийси зави наляво, после надясно. Забави. Изглежда цялото движение отиваше в обратна посока.

— Ще те оставя на стотина метра от бърлогата. Дотам трябва да стигнеш сам. Аз ще зарежа колата поне на миля далеч. Ще мине малко време преди да се прибера, ако изобщо се прибера. Ако успееш, притисни навито парче плат към раната. Ако не се върна след час… застреляй се. По-добре е от адската смърт в сирийската килия за изтезания.

Стъмни се. Крийси спря колата на един ъгъл. Имаше само няколко пешеходци. Уличното осветление беше слабо. Посочи през предното стъкло.

— Ето там, наляво — пресегна се и отвори вратата. — Действай! — промълви той.

Майкъл изпадна от колата с болезнен стон. Крийси дръпна вратата и потегли.