Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (33)

32.

Сигналът достигна до Ахмед Джибрил чрез полковник Джома. Бе дошъл от човек на Джома в сирийското посолство във Вашингтон. Информираха го, че опитът за отвличане на сенатор Джеймс С. Грейнджър ще се състои след около седмица. И че поради важността на мишената, цената на отвличането ще бъде с петстотин хиляди щатски долара над седемдесет и петте хиляди долара, които той вече беше платил за едномесечното му следене.

Той изруга и продължи да чете. Човекът, който ще проведе разпита, ще бъде в Денвър до пет дни. Ще бъде осигурена безопасна къща. Ако решеше сенаторът да бъде елиминиран след разпита, цената щеше да нарасне с още сто хиляди долара. Ако пожелае сенаторът просто да бъде задържан като затворник, ще трябва да плаща петдесет хиляди долара на седмица. Изискваше се незабавен отговор.

Джибрил призова ръководителя на щаба Далкамуни да обсъдят съобщението. Накрая решиха, че ще трябва да изчакат резултатите от разпита, преди да изберат дали сенаторът да бъде елиминиран или просто да бъде държан няколко седмици като заложник.

— Те са скъпи — каза Далкамуни. — Може би трябваше да опитаме да изпратим наши хора.

Джибрил поклати глава.

— Имахме само един добър човек в Америка. Да изпратим повече, би отнело много месеци. Трябваха ни години, докато съберем бойните си ядра в Европа. — Той потупа листа със сигнала. — Тези хора се смятат за най-добрите в Америка.

— Те са просто престъпници — отбеляза Далкамуни. — Единственият им мотив са парите.

— Вярно е — призна Джибрил. — Но те са преуспяващи престъпници, с добра организация… както и да е, и двамата знаем, че парите винаги са добър мотив.

 

 

Два дни по-късно Къртис Бенет беше въведен в кабинета на сенатор Джеймс Грейнджър. Рене Калар, белгиецът, му отвори, после затвори зад него и отново зае мястото си до вратата.

Сенаторът се беше разположил до широко бюро от орехово дърво и преглеждаше някакви книжа. Вдигна поглед и се усмихна топло.

— Здрасти, Къртис. Вземи си стол, с теб съм след секунда.

Свърши страницата, нахвърли няколко бележки в жълт бележник и попита:

— Е, каква е тази паника? — погледна часовника си. — Давай по-кратко, Къртис, имам среща на комисията след десет минути.

— Ще бъда много кратък — каза Бенет лаконично. — ЦРУ са успели частично да пробият кода, използван в сигналите между сирийското външно министерство и техните посолства. Сирийците активно подкрепят няколко палестински и други терористични организации. Основната е НФОП-ГО, чиято база е в Дамаск. Помагат им чрез собствената си разузнавателна организация, включително и със сирийския отряд за въздушно разузнаване, ръководен от полковник Джома, който е много близък с президента Асад. ЦРУ са успели да идентифицират сигналите, изпращани и получавани от полковник Джома. Кодовото му име е Хоук. Изпраща много сигнали към сирийски посолства в Европа, в частност към Бон, Лондон, Стокхолм и Рим. Знаем, че НФОП-ГО има бойни ядра във всички тези градове. — Той запали цигара и продължи: — Изведнъж миналата седмица вихрушка от сигнали премина от Хоук към сирийското посолство тук, във Вашингтон. Това беше много необичайно. ЦРУ работеха върху сигналите, ние прикачихме наблюдателни екипи към всички подозрителни личности от сирийското посолство тук. Преди четири дни един от тях, по съвпадение военновъздушният им аташе, имаше среща с някакъв човек в парка „Лафайет“. Получени бяха няколко снимки и после подобрени чрез компютър. Тази сутрин идентифицирахме човека като Джо Морети от Чикаго. Той и още двама братя ръководят семейния бизнес на Морети по наемни убийства и отвличания. В миналото те са работили предимно за южно и централноамериканските диктатури, когато са искали да ликвидират някого.

Бенет изтръска цигарата си, погледна към сенатора и продължи:

— Освен това, Джим, също тази сутрин от ЦРУ ни дадоха предварителен доклад за групата сигнали и от Хоук. Анализът показва, че семейство Морети са били наети да убият или отвлекат важна личност в тази страна.

— Много интересно — озадачи се сенаторът.

Бенет се наведе и загаси цигарата си.

— Да, така е… защото мисля, че тази важна личност си ти — поясни той.

— Откъде са тези съмнения?

— Джим, да не съм глупак. Първо, Хариет загива в самолета на „Пан Ам-103“. Главни заподозрени в това престъпление са НФОП-ГО, тясно свързани със сирийското въздушно разузнаване и Хоук. Междувременно ти се забъркваш със странни хора. Първо с някакъв мошеник от дебрите на наемническия свят и после — с един мъртъв или жив наемник, който е един от най-перфектните убийци, родени някога. — Бенет въздъхна и запали нова цигара. Беше явно развълнуван, което беше необичайно. — После наемаш трима бодигардове и ме молиш да отстраня от теб нормалната охрана. Естествено, аз проверих тримата. Това е мое задължение, Джим. И служебно, и приятелско — допълни той с извинителен тон.

Сенаторът кимна с мълчаливо съгласие, а Бенет продължи:

— Тези три момчета до един се оказаха екснаемници… много твърди мъже наистина… предполагам всички са въоръжени?

— Да, така е, Къртис… и имат разрешителни за това… което, без съмнение, си проверил.

— Да, проверих. — В гласа на мъжа от ФБР прозвучаха твърди нотки. — Сега чуй и друго. Семейство Морети не е обикновена мафиотска фамилия. Те не са огромна организация като някои други, но наистина имат около дузина „войници“ и всичките са много обиграни. Знаем какво правят, но никога не сме успели да ги хванем. Сега, както разбирам, ти безразсъдно си наел онзи измамник Джо Ролингс, опитвайки се да отмъстиш за смъртта на Хариет. — Бенет се усмихна. — Но Джо Ролингс бе открит застрелян миналия месец в една парижка хотелска стая. Един-единствен куршум в мозъка. Френската полиция няма представа кой може да го е извършил. Наемаш този жив или мъртъв Крийси и тъй като се съмнявам да бъдеш измамен два пъти за един месец, и тъй като отпечатъкът върху чашата, която ти бях подарил, определено е автентичен, крайното ми заключение е, че човекът е жив и е насочен от теб срещу НФОП-ГО. Следващото ми заключение е, че НФОП-ГО са разбрали някак за това и сега ти си тяхна мишена чрез семейство Морети, а това наистина е една много голяма заплаха.

Сенаторът го погледна шеговито, погледна и часовника си.

Бенет въздъхна с раздразнение, после се изправи, сложи длани върху бюрото и се наведе напред.

— Джим, осъзнай се — каза рязко той. — Заплахата е много сериозна. Имаш трима силни бодигардове, но трима са недостатъчни… а и те са над тридесетте, възстарички са.

— Аз съм много доволен от тях — възрази сенаторът.

Бенет се наведе още малко напред и каза:

— Е, честно казано, аз не съм. Точно преди да дойда, казах своята теза на директора. Той нареди да получиш пълен екип, двайсет и четири часово покритие. Това са дванайсет високо обучени млади мъже. Вече са зачислени. Ще бъде неприятно, Джим, но е наложително.

Грейнджър поклати глава.

— Оценявам загрижеността ти, Къртис, но не ги искам. Кажи на директора да ги отстрани.

— Не мога да направя това. Казах му, че ще се възпротивиш и той помоли да ти съобщя, че е негов дълг да осигури защита на всеки конгресмен в тази страна. Това е положението, Джим. — Бенет се изправи и погледна часовника си. — Имаш две минути да стигнеш до срещата, за да бъдеш стриктен както винаги.

Сенаторът го погледна, после се протегна и натисна един бутон на телефона си:

— Джун, свържи ме с Белия дом. Бих искал да говоря с президента, ако е свободен, ако не, ще говоря с личния му секретар.

След малко той уреждаше среща с президента за същата вечер.

— Мислиш, че ще се намеси? — недоверчиво го изгледа Бенет.

— Знам, че ще го направи. Той има нужда от мен.

Къртис Бенет, обзет от чувство на пълно безсилие, напусна кабинета. На прага на преддверието се обърна и погледна към човека, който стоеше до вратата на сенатора. Мъжът отвърна на погледа му, без да мигне.

В кабинета си сенаторът отново натисна копчето на телефона.

— Джун, моля те, позвъни в залата за конференции и кажи, че ще закъснея. Десетина-петнайсет минути. Извини се от мое име. И моля те, помоли джентълмена, който стои пред кабинета ми, да дойде.

Калар влезе и затвори вратата след себе си. Очите му обходиха два пъти стаята и се спряха на лицето на сенатора.

— Къде е Френк? — попита сенаторът.

— Наблизо.

— Можеш ли да го намериш?

Белгиецът бръкна в джоба на сакото си, извади черна металическа кутийка и два пъти натисна един бутон. Пет секунди по-късно тя изпиука.

— Ще дойде най-много след две минути — каза Калар.

Френк Милър се появи след по-малко от минута. Очите му обходиха стаята. Дясната му ръка закръжи около копчетата на широкото му сако.

— Какво има, мистър Грейнджър?

Сенаторът направи жест с ръка към столовете пред бюрото.

— Седнете и двамата. Случи се нещо.

Милър поклати глава и заговори на френски на белгиеца, който веднага напусна стаята.

— Ако един от нас е вътре, другият винаги трябва да бъде отвън — поясни той. — Какво е станало?

Грейнджър бързо го осведоми за информацията на Бенет. Австралиецът го изслуша внимателно и каза лаконично:

— Добре.

— Какво е доброто?

— В ситуация като тази, всяка информация е добра. Колкото повече информация имаме, по-добре можем да се подготвим.

Грейнджър не беше разтревожен, но изглеждаше замислен.

— Бенет ми каза, че имат около двайсет „войника“ — подхвана той. — Ти имаш само трима.

Френк се усмихна и поклати глава.

— Не, петима сме, сенаторе. Още двама пристигнаха в края на седмицата.

Сенаторът изглеждаше изненадан.

— Но аз не съм ги виждал.

— Не и няма да ги видите. Те са външни хора… хора на оръжието.

Грейнджър попита:

— Крийси ли ги изпрати?

— Да, те и двамата са дяволски добри. — Милър се усмихна. — И ще бъдете доволен да чуете, че и двамата са под трийсет.

— Това променя ли програмата? — усмихна се Грейнджър.

— Не. Сигурен ли сте, че ще можете да отстраните федералното покритие?

— Абсолютно. Имам среща с президента в седем часа… ще ти кажа.

— В интерес на истината, има две неща, които вашият приятел Къртис Бенет може да направи, за да помогне. Знам много за мафията в Италия, но не и за тази страна. Би било от полза, ако Бенет извадеше досието на семейство Морети. Всичко, с което ФБР разполага, особено снимките на самите Морети и на колкото е възможно повече от „войниците“.

Сенаторът си отбеляза в бележника.

— Второто? — попита той.

— След като има толкова излишни агенти, би могъл да изпрати няколко в Детройт и да следи действията на „войниците“ на Морети. Сигурен съм, че от ФБР вече го правят, но биха могли да го усилят. Не само защото не искаме те да знаят, че ги очакваме. Но би било полезно да узнаем, ако някой по-важен от тях напусне Детройт. Те ще използват поне десет души за залавянето.

Сенаторът отбеляза още нещо в бележника и погледна часовника си.

— Това е. Сега трябва да отивам на среща.