Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (36)

35.

— Искам да си пуснеш мустаци.

Майкъл погледна Крийси с изненада.

— Защо?

— Защото е статистически факт, че повече от петдесет процента от младите палестински граждани от мъжки пол имат мустаци. — Той се усмихна. — Доста палестински граждани от женски пол също ги имат. Между другото, с мустаци ще изглеждаш на около двайсет.

Седяха един до друг на ръба на басейна, с крака във водата.

Крийси отново стана сериозен.

— След около четири месеца ще бъдеш готов. Тогава тръгваме. — Той пресметна нещо наум и после продължи: — Леони си тръгва след пет седмици. След това цялото ти обучение ще се провежда тук, в къщата. Ще уредя пистолетно стрелбище в пещерата и ще наема оптическа пушка със заглушител от Джордж. Може да практикуваме на скалите край „Так Сенк“.

— Джордж казва, че това е най-слабото ми място при оръжията — оплака се Майкъл.

— Това е най-слабото място на всеки в отряда на Джордж, включително и неговото.

— Сигурно има причини?

— Темпераментът — отговори Крийси. — Средиземноморският темперамент. Можеш да го наречеш нетърпение. Той е добър при лично оръжие или полуавтомат. Мога да ти кажа, че ти си съвършено подходящ за ПАО-то. Имаш ритъм. До четири месеца ще станеш страхотен.

— Колкото теб?

Крийси поклати глава.

— Не, но по-добър от мен на твоята възраст. Ако искаш да станеш перфектен снайперист обаче, ще трябва да си способен да промениш манталитета си. Трябва да култивираш у себе си търпение и концентрация. Трябва да се научиш да лежиш в прикритие часове наред, без да мърдаш. Най-добрите снайперисти в света са гурките.

— Гурките?

— Да, те са от Непал. И до днес служат като наемници в британската и в индийската армия. Те са много дребни мъже, но от тях стават най-добрите войници, които съм виждал… и най-добрите снайперисти. Един от тях ще дойде, след като Леони си тръгне. Той е шейсетгодишен и е в пенсия, но вероятно все още е най-добрият снайперист на земята. Той ще те научи.

— Ти добър снайперист ли си? — попита Майкъл.

— Да — заяви убедено Крийси. — Но не мога да се сравнявам с Рамбахадур Рай. Той може да замрази тялото си в пълна неподвижност четирийсет и осем часа и после да свали върха на бирена бутилка от петстотин метра. Ще пристигне веднага, след като Леони си замине и ще остане около месец.

— Струва ми се, че Леони не иска да си тръгва — опита се да възрази Майкъл.

— Налага се — въздъхна Крийси. — Това влиза в договора й. Знаеш за този договор.

Младият мъж ритна с крака във водата, като опръска всичко наоколо.

— Изглежда сега се разбирате по-добре — рече той. — Ще ми липсва готвенето й… на тебе също.

— Тя готви хубаво и е приятна жена и си признавам, че се отнасях лошо с нея през първите три месеца… но след пет седмици тя трябва да си тръгне.

Като по сигнал, Леони излезе от кухнята с табла в ръце. Тя я постави на масата под навеса и извика:

— Обяд.

Имаше чинии студено месо и салати, и сирене, и изстудена бутилка „Соаве“. Докато ядяха, Майкъл погледна към Леони и каза:

— Искам да отида в „Ла Гротта“ тази вечер… имаш ли нещо против?

Без да се обръща към Крийси, тя поклати глава:

— Не, нямам нищо против. Ако ми обещаеш да не пиеш повече от четири бири. Ще си на лекарства още четири седмици.

— Обещавам — заяви Майкъл тържествено.

— Защо не отидем всички? — подхвърли Крийси.

Леони го погледна учудено.

— Всички… на дискотека?

— Да. Защо не? Това е добра дискотека и правят чудесни пици.

— Звучи весело… ще танцуваш ли с мен?

— Разбира се.

— И аз ще танцувам с теб — зарадва се Майкъл.

Прекъсна ги звънът на телефона. Майкъл отиде в кухнята. Когато се върна, каза:

— За теб е, Крийси. Презокеански. Не пожела да си каже името, само да ти предам, че е австралийчето.

Крийси се появи след десет минути.

— Хайде да изкараме една хубава вечер — предложи той. — Трябва да тръгвам на сутринта. Ще отсъствам десетина дни.