Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (35)

34.

Сенатор Грейнджър довършваше вечерята, когато телефонът иззвъня. Мигел наливаше кафе. Сенаторът го помоли да отговори на обаждането и каза:

— Ако е Боб Холдън, няма ме.

Мигел отиде до бюфета и вдигна слушалката. След малко започна бързо да говори на испански.

Това беше език, който Грейнджър разбираше добре. Наостри ухо и се изправи. Мигел остави слушалката и се обърна, лицето му беше развълнувано.

— За майка ми е. Получила е сърдечен удар. Състоянието й не е добро. Това беше брат ми.

Сенаторът веднага набра някакъв номер.

— Франсис, Джим е. Искам място за първия възможен самолет за Мексико Сити… не, не е за мен, за Мигел. Майка му е получила сърдечен удар… да, ще почакам. — Той затисна слушалката и каза на Мигел: — Ще бъдеш при майка си след няколко часа… дори ако трябва да наема самолет.

Мигел прокара ръка по лицето си и промълви:

— Благодаря, сър. Ами вие?

— Не се тревожи за това — успокои го сенаторът. — Ще взема някого временно от агенцията. Остани колкото е необходимо.

Мигел понечи да каже нещо. Сенаторът го хвана за ръката и го спря. Слушаше какво му говорят по телефона, после погледна часовника си и нареди:

— Ще бъде там няколко минути по-рано, но гледай самолетът да не излети без него. Обади се на Хари Робсън, ако е нужно, използвай моето име. Вземи пет хиляди долара от сейфа в моя кабинет и ги дай на Мигел на летището.

Той затвори телефона и каза на Мигел:

— Събирай си багажа, след четирийсет и пет минути има полет за Далас, който те свързва с полет до Мексико Сити. Ще бъдеш там за четири или пет часа.

Мигел измърмори куп благодарности и забързано напусна стаята, а Грейнджър попита Милър:

— Може ли някой от вас, момчета, да го откара до летището?

— Невъзможно е. Рене спи и се нуждае от сън, Макси ме подкрепя.

— Ами другите двама, които не съм виждал?

Милър махна с ръка.

— Те са някъде отвън и ще останат там.

Грейнджър отново вдигна телефона и набра някакъв номер. Когато му отговориха, той каза:

— Здрасти, Глория, Джим е. Имам спешна молба. Току-що се обадиха на Мигел от Мексико, че майка му е получила сърдечен удар. Запазил съм му място за полет, който тръгва след четирийсет минути. Аз не мога да го откарам, а за такси няма време. Децата ти наоколо ли са? Добре, благодаря. Той ще е готов след десет минути… Франсис ще го очаква на летището.

Той затвори телефона и каза на Милър:

— Понякога е от полза да имаш добри съседи.

След като Мигел отпътува, сенаторът влезе в кухнята, за да свари още кафе. Както винаги, Милър го последва.

— Чувствам се като сиамски близнак — отбеляза сенаторът.

— Вие сте — отговори Милър.

— Знаеш ли, можехме всички заедно да го закараме до летището, ти, аз и Макси — хрумна му изведнъж на сенатора.

Милър поклати глава. Вдигна пръст към устните си. На стената на хладилника висяха бележник и молив. Милър ги откачи и посочи към един стол до кухненската маса. Озадачен, сенаторът седна. Милър седна до него. Започна бързо да пише в бележника и после го бутна през масата. Сенаторът прочете: „Може би работата е нагласена. Биха могли да чакат по пътя от тук до летището“.

Грейнджър вдигна удивено поглед и пое дъх да каже нещо. Милър отново сложи пръст на устните си и посочи тефтерчето. Сенаторът ядосано откъсна листче, взе молива и надраска няколко думи. Бутна го към австралиеца, който прочете: „Мигел е при мен и жена ми от осем години. Бих му доверил живота си“.

Милър взе молива и написа един ред по-долу: „Аз не бих. Да отидем да поговорим в градината“.

Излязоха край басейна и сенаторът попита подигравателно:

— Сега мога ли да говоря?

— Да, сенаторе, но ви моля, по-тихо.

— Какво, по дяволите, е всичко това?

Милър стоеше близо до него.

— Не обичам да се случват неочаквани неща. Ако Морети досега са ви наблюдавали, а аз се обзалагам, че са, те знаят, че имате само един прислужник и вечер не държите постоянен шофьор. Знаят, че имате трима души охрана и че винаги се движите с двама от тях, докато другият почива. Те също така може би са открили и най-бързия начин да се стигне от Денвър до Мексико Сити, включително и точното движение на полетите, и телефонния разговор да е бил преценен така, че да е възможно вие сам да решите да го откарате бързо до аерогарата… Сенаторе, когато става дума за планиране на засада, точното разпределение на времето решава нещата. Може би те са щели да свършат работата за пет минути.

— Обади се брат му.

— Така казва той.

Грейнджър се замисли.

— Според теб майка му може и да не е получила сърдечен удар?

— Възможно е — отговори Милър. — А аз трябва да проверявам всяка възможност… Ако е било нагласено, е сигурно, че Мигел е поставил подслушватели в къщата. Затова говорим в градината. Ако открием някакви подслушватели, няма да ги махаме, иначе ще станат бдителни.

Той извади черна металическа кутия от джоба си и натисна бутона два пъти. Макси изникна от храстите в дъното на градината. Доберманът беше по петите му. Милър отиде напред и заговори шепнешком. Макси кимна. И двамата тръгнаха към сенатора.

— Предполагам, че имате адреса на Мигел в Мексико Сити? — попита Милър.

— Разбира се.

Милър посочи към родезиеца:

— Макси има един испански приятел, бивш наемник, който се ожени за мексиканка и се оттегли там. Живее в малък град на петдесетина мили от Мексико Сити. Поддържат връзка. Макси ще му позвъни отвън и ще му даде адреса на Мигел с другите подробности, с които разполагате. До утре вечерта ще знаем дали майката на Мигел е имала сърдечен удар.

 

 

На Милър и Макси им трябваха три часа, за да открият подслушвателите. Двата главни телефона и шестте удължения бяха лесни. Допълнителните подслушватели се оказаха трудно откриваеми. Всеки беше скрит в радиус три метра около всички телефони и би уловил разговорите във всяка от големите стаи, както и едностранно всеки телефонен разговор, ако подслушвателите в телефона бъдат неутрализирани.

Излязоха вън при басейна едва след полунощ. Калар се присъедини към тях.

— Не вярвам Мигел да е поставил тези подслушватели — изрази съмнение сенаторът с тих глас.

— Той не е — съгласи се Милър. — Поставени са от специалист, но някой е трябвало да го пусне, докато ние сме били във Вашингтон. Би могъл да е само Мигел.

— Може би са влезли с взлом — настояваше Грейнджър.

Милър отново поклати глава.

— Трябваше да убият добермана, а това би оставило улики. И алармената система е изключително добра.

— Така е — призна Грейнджър. — Наредих да я подсилят, след като една нощ се върнах и открих Крийси да седи на бара ми и да сръбва питие.

Милър се усмихна и попита:

— А как се справи той с добермана и Мигел?

— Приспа и двамата със стрелички.

— Научи това в Родезия — намеси се Макси. — Тази техника я усъвършенстваха, когато построиха бента „Кариба“ и наводниха огромна част от равнината Замбези. Спасиха хиляди животни, като ги приспаха. Крийси ходеше да помага, когато беше в отпуск от армията.

— Та какво ще правим? — попита Грейнджър.

— Абсолютно нищо — отговори Милър. — Ще ги оставим на местата им, просто трябва да внимавате какво говорите в къщата или по телефона. Това ни дава огромно предимство.

— Как така?

— Засадата или „грабването“ е военна ситуация. — Милър внимателно подбираше думите си. — Има атакуващи и защитаващи. Има два ключови фактора, що се отнася до защитаващите. Да знаят къде ще се случи и кога ще се случи.

— Но как ще го научим? — попита сенаторът.

— Сега имаме добрия шанс да нагласим мястото и времето.

— Как ще го направим? — заинтересува се сенаторът.

Тримата бодигардове се усмихнаха. Рене отговори на въпроса:

— Защото след два или три дни, сенаторе, вие ще проведете един телефонен разговор. Ще се обадите на една млада дама, за да си уредите среща… среща без охранители.

Сенаторът погледна лицата на тримата и също се усмихна.